Решение № 1481 от 27.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. Пазарджик, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220102958 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.321, ал.5 от ГПК във вр. с чл.50 от Семейния кодекс (СК).

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. ********, чрез адвокат Г. СтоименоваЦарска от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, кантора 1Б, против Б. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*********, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, като сезира съда с искане за прекратяването му по вина на съпруга. Иска от съда да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Б.ва В.а, ЕГН **********, родена на ******** г. на майката, а на ищеца да бъде определен следния режим на лични отношения – всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч.; всяка четна година първите три дни на пролетната ваканция, утвърдена от МОН за съответната година без преспиване, от 10:00 часа до 16:00 часа всеки ден, както и по всяко друго време по предварително взаимно съгласие между родителите; десет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, като тези дни могат да бъдат разкъсани на части в зависимост от възможностите на родителите. Местоживеенето на детето да бъде на адреса на майка – гр.

Пазарджик, ул. ********. Бащата да бъде осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, както и издръжка за минало време в размер на 500 лева месечно, считано от 10.09.2023 г., до датата на подаване на исковата молба, ведно с мораторна лихва в размер на 265,85 лева от 10.09.2023 г. до 12.07.2024 г.. Дължимата издръжка да бъде плащана от бащата до 20-то число на съответния месец по банков път.

Съпрузите да не си дължат издръжка, както и семейното жилище, находящо се в гр.

Пазарджик, ул. *********, собственост на родителите на ответника, да бъде предоставено за ползване на него. По отношение фамилното име иска да й бъде възстановена предбрачната й фамилия К..

1

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на 23.04.2011 г. в гр.

Пазарджик, като от брака си имат родено едно дете – Т. Б.ва В.а, ЕГН **********, родена на ******** г..

Посочва, че след брака заживеели в жилище, собственост на родителите на ответника, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „*********. От самото начало съвместното им съжителство било много динамично, като ответникът се държал агресивно с ищцата, като я наричал с обидни думи „курва“ и д.р. подобни. Това наложи още през август месец 2011 г. ищцата да се изнесе и да се прибери при родителите си, но след молби от ответника, след около 5-6 дни се прибрала в семейното жилище, но ответникът не се променил/ Твърди, че след раждането на дъщеря им, положението не се променило и отношение на ответника към ищцата продължавало да бъде агресивно и недопустимо, като проявявал вербална агресия и пред детето, както и към него. Постоянно псувал с думите: „Ще ви еба майката!“, като ищцата счита, че не е давала повод.

Посочва, че основно тя се грижи за детето, грижила се за домакинството и издръжката на семейството, като уточнява, че ответникът не давал пари, а от време на време купувал храна.

Излага твърдения, че детето станало свидетел на това как баща й хванал майка й за шията и искал да я души. Крещял с думите: „ще те пребия“, „ще те претрепя", „ставайте и се махайте!“. Детето било изключително стресирано и уплашено. В следствие на това му заявила, че няма да търпи такова отношение и че си тръгва с детето. При тези думи, ответникът започнал да се извинява, че много съжалявал и че щял се промени, но това не се случило, като ищцата си тръгвала няколко пъти, след което се връщала заради детето си при съпруга.

Посочва, че през 2022 г. отворила павилион, за да работят заедно с ответника, но това не се случило. През 2023 г. ответника се ядосал на ищцата и я заскубал за косата в присъствието на детето. След този случай посочва, че на 10.09.2023 г. окончателно настъпила фактическата раздяла между страните. От този момент и дъщеря им живеела с майката.

Твърди, че след фактическата раздяла, ответникът заминал да работи в Германия, като не поддържали никакъв контакт. През Коледните празници потърсил детето само два пъти, след което поддържал връзка с детето само по телефона, като споделя, че в разговорите говорил само лоши неща за ищцата, което го разстройвало. Поради тази причина започнало да посещава психолог. От месец март 2024 г., ответникът блокирал телефонния номер на дъщеря си и нямал никакъв контакт с нея, което допълнително я наранило.

Посочва, че месечната издръжка за детето е поета изцяло от майката. Детето било ученик в 3 клас през учебната 2023 г. – 2024 г. в гр. Пазарджик. Майката имала желание да запише детето на частни уроци, за да се представи добре на външното оценяване през 4-ти клас. Сочи, че детето посещавало уроци по английски език на стойност 360 лева месечно, както и уроци по плуване.

Твърди, че детето се е привързало към майка си, която притежавала всички необходими качества да осигури едно пълноценно и хармонично израстване в сигурна среда.

Посочва, че ответникът реализирал по 2000 евро месечно в Германия, 500 лева месечно пенсия в България, както и 2200 евро в Германия помощи за детето им. Нямал други низходящи, за които да се грижи. Живеел в жилище, собственост на неговите родители .

Излага готовност са сключване на споразумение с ответника.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си – адвокат В. П. от АК Пазарджик.

Ответникът не оспорва, че с ищцата имат сключен граждански брак, както и че са родителите на детето Т. В.а и че след раздялата ответникът заминал за Германия. Не оспорва, че бракът им е формален, както и че е дълбоко и непоправимо разстроен.

Оспорва останалите твърдения в исковата молба. Твърди, че никога не се е държал агресивно спрямо ищцата, не я наричал с обидни думи, нито е псувал и проявявал агресия спрямо нея, в.т.ч и пред детето им. Също не я гонил от семейното им жилище.

Посочва, че той е осигурявал издръжката на семейството, защото ищцата не работила през по-голямата част от съвместния им живот. Твърди, че и двамата са полагали грижа за детето и семейството.

Твърди, че не ищцата, а той открил павилиона.

Излага твърдения как е протичал съвместния им живот до фактическата раздяла.

Споделя, че основно той се е грижил за семейството, както и за самата ищца, като и купувал дрехи, козметика и МПС.

Твърди, че през съвместния живот ищцата изневерявала няколко пъти, като последния път бил през 2023 г.. Това довело до приемане в болницата му. Изяснява също, че новият й мъж, бил опасен и това застрашавало живота на детето им, както и че след раздялата оставила детето си.

Посочва, че след раздялата е оставил на ищцата работещ павилион с консумативи за 3000 лева и цигари за 3000 лева.

Излага твърдения за изпратени пари на детето и закупени подаръци след раздялата на съпрузите. Смята, че майка манипулирала детето срещу баща си.

Според ответника, изключителна вина за прекратяването на брака има ищцата.

На следващо място възразява майката да упражнява родителските права по отношение на детето Т.. Ответникът счита, че той следва да упражнява родителските права,като заявява готовност да се прибере в Р. България, за да се грижи за детето си, като в семейното им жилище имало осигурени условия. Посочва, че майката нямала доходи. Иска да бъде определен по-широк режим на лични отношения с майката, за да не се прекъсва връзката.

Оспорва размера на претендираната издръжка. В случай, че упражнява родителските права, иска ищцата да му заплаща минимална издръжка.

Съгласен е, че семейното жилище следва да се предостави на него. Не възразява ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име, както и че не желае издръжка и нямат придобити недвижими имоти.

Посочва примерен режим на лични отношения с детето, при уважаване на исковата претенция.

По наведените твърдения се иска от съда да прекрати брака между страни по вина на ищцата; да бъде предоставено на ответника семейното жилище; да не си дължат съпрузите издръжка. По отношение на родителските право и последиците от тяхното уважаване, моли съда да отхвърли исковата претенция, като бъдат предоставени на ответника, където да бъде и местоживеенето на детето; майката да плаща минимална издръжка, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва; да бъде определен широк режим на лични отношения на майката с детето.

В проведеното съдебно заседание на 27.11.2024 г. страните молят съда да се премине по реда на чл.321, ал.5 ГПК, във връзка с чл.50 и чл.51 СК за прекратяване на брака по взаимно съгласие. В протокола от с.з. е обективирано споразумение по реда на чл.51 СК, 3 което е подписано от страните лично в о.с.з.

Поради тази причина, съдът е определил преминаване от исково производството за прекратяване на брака в охранително производство за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие за установено следното:

Безспорно е по делото, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 23.04.2011 г., с акт за граждански брак № ******** г. в гр. Пазарджик, като съпругата е приела да носи фамилното име К., вместо К..

От брака си страните имат едно малолетно дете – Т. Б.ва В.а, ЕГН **********, родено на ******** г. – заверено копия на удостоверение за раждане № ********** на общ.

Пазарджик.

В съдебно заседание проведено на 27.11.2024 г. съпрузите заявяват категоричното си становище за прекратяване на брака им и постигнатото в този смисъл сериозно и непоколебимо взаимно тяхно съгласие. Съгласни са с параметрите на споразумението, подписано от тях, с което уреждат местоживеенето на роденото от брака им ненавършило пълнолетие дете, упражняването на родителските права спрямо него, личните отношения с детето, личните и имуществени отношения между съпрузите, фамилното име на съпругата след прекратяването на брака и ползването на семейното жилище.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните при условията на чл.50 от СК. Съпрузите са изразили своето категорично желание за прекратяване на брака им по този ред, с оглед на което съдът приема сериозно и непоколебимо взаимно тяхно съгласие за това, по смисъла на цитираната законова разпоредба, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК не противоречи на закона и морала. С него са защитени правата и интересите на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, както и интересите на двамата съпрузи.

Следва да се постанови решение, с което сключеният между страните граждански брак да бъде прекратен по взаимно съгласие и при условията на постигнатото между тях споразумение, което да бъде утвърдено от съда.

При този изход на делото и с оглед заявеното, разноските да бъдат така както са направени, страните дължат по сметка на РС Пазарджик сумата от 40,00 (четиридесет) лева окончателна ДТ по производството, или по 20,00 лева всеки от тях поотделно, дължима на основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Следва да бъде посочено за яснота, че при депозирането на исковата молба е внесена ДТ в размер на 25 лева, която съдът съобрази съгласно чл.6, т.1 от цитираната Тарифа и същата не следва да бъде приспадната от окончателно дължимата ДТ. Върху размера на присъдената ежемесечна издръжка за роденото от брака ненавършило пълнолетие дете се дължи ДТ, представляваща 2 % върху сборът на платежите за три години (чл.7, т.2 от цитираната Тарифа) – лева, която се дължи от родителя, поел задължението за плащане на издръжката – Б.в Т. В. и последният следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 302 лева.

Разпечатката съдържа 51 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2429777c-db51-4860-8aef-640bf844e4f1