Решение № 5663 от 12.12.2024, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5663

Хасково, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247260700592 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Делото е образувано е по жалба от Д. А. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Заповед № УТ-207/22.04.2024г. на кмета на община Хасково, с която се нарежда на същия да премахне незаконен строеж: “Дървен навес“, находящ се в [имот номер], м.“Алазъ Кору“, землището на [населено място], Община Хасково.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на материалния закон и при наличие на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Претендира се немотивираност на заповедта, като се сочи липсата на яснота относно параметрите, местоположението и обема на строежа, както и по какъв начин същият следвало да бъде премахнат. В оспорения акт нямало изложени фактически и правни основания за неговото издаване, а в разпоредителната част на същия не се съдържали данни за срока на изпълнението. Също така липсвало и разпореждане за разноските, с което бил нарушен чл.59, ал.2, т.3, 4, 5 и 6 АПК.

Претендира се адресатът на акта да не е бил уведомен за началото на административното производство, съобразно изискванията на чл.26, ал.1 АПК. Твърди се, че не било извършено уведомяване на жалбоподателя за проверката на място, състояла се на 17.01.2024г., като той нямал възможност да се запознае с изготвения констативен протокол, както и да направи възражения във връзка с констатациите в него.

Претендира се издаване на оспорения акт в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като фактическата обстановка не била изяснена обективно и на жалбоподателя не била предоставена възможност за възражения. Сочи се, че не е ясно кой е собственик и извършител на строежа, като се оспорва наличието на конкретни доказателства за изпълнението на същия от Д. А. М.. Оспорва се изложеното в акта твърдение, че именно той е собственик на строежа.

Претендира се също така, процесният строеж да е търпим, което обстоятелство административният орган не бил нито изследвал, нито обсъдил.

В жалбата се излагат обширни възражения за материална незаконосъобразност на процесната заповед.

Изтъква се, че посоченият за премахване строеж няма характеристиките на постройка или сграда, и не попадал в обхвата на определението по § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което не можело да бъде обект на разпореждане по реда и основанията по чл.225а от ЗУТ. Обектът не можело да се квалифицира като сграда по смисъла на закона, нито като постройка, която има обслужващ характер, доколкото липсвал основен строеж. Не ставало ясно и как органът определил, че строежът бил такъв от VI категория. Административният орган не взел предвид обстоятелството, че се касаело за обект с характер на градински елемент, като нормата уреждаща случая била изключението на чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, според която разрешение за строеж не се изисквало за градински и паркови елементи с височина до 2.5 метра над прилежащия терен. Така, вместо да установи, че за обекта не се изискват строителни книжа, кметът приел наличие на незаконен строеж.

Дори и хипотетично да се приемело, че става дума за строеж, от органа не било съобразено, че от 2012г. до сега имотът се ползвал от ЕТ „Р. 2007-Д. М.“. В този смисъл липсвало доказателство за авторство на строежа или собствеността в лицето на жалбоподателя, за да бъде задължен именно той да го премахне. Соченият за „незаконен строеж“ попадал в имота, който бил предаден за ползване под наем на ЕТ от Община Хасково през 2012г., във вида и в границите, които ползвал и към настоящият момент. С оглед на това, в случая физическото лице Д. А. М. нямало отношение към договора за наем, респ. към ползвания имот, а такова лице се явявало ЕТ „Р. 2007-Д. М.“.

Подробно се обосновава твърдението за липса на ясен предмет на заповедта, като се навеждат доводи за липса на точно описание на параметрите на обекта за премахване. Не бил съобразен фактът, че обектът представлявал търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Освен това, заповедта била издадена при неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. С премахването на посочения за незаконен стоеж нямало да се постигне някакъв оправдан резултат или да се защити обществен интерес. Неговото изпълнение щяло да доведе до засягане на правата му в по-голяма степен от необходимото за целта, за която бил издаден.

По подробно изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание оспорването се поддържа от пълномощника на жалбоподателя, който отново посочва, че заповедта е неясна и издадена без фактическа конкретизация на обема, параметрите и местонахождението на обекта. Излага твърдения за наличие характеристиките на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от РД на ЗУТ и неправилно проведено производство по реда на чл.225а ЗУТ.

Ответникът – Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. В тази връзка обосновава твърдения за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство и за съответствие на заповедта с материалния закон. Претендират се и разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка Искане с рег. индекс 94 Г-2443-4/23.11.2023г. и Заявление с рег. индекс: 94 Г-2443-5/24.11.2023г., двете от Г. М. Й. от [населено място], общ.Хасково (л.23 и 27), на 16.01.2024г. кметът на община Хасково издава Заповед № РД-46 (л.29 гръб), с която назначава комисия от специалисти и експерти от ИСДУОС и КОРЗ, вкл. и специалист в отдел Контрол по ЗУТ, и началник КОРЗ при Община Хасково, както и кмета на [населено място], която да извърши теренна проверка на имоти с идентификатори *** и *** – ниви, намиращи се в землището на [населено място], и да установи дали има незаконно навлизане в чужд имот, поставена беседкa и каравани, изградена ограда и бетонна площадка, за което да състави констативен протокол.

Разпоредената проверка е била извършена на 17.01.2024г., за което е съставен Констативен протокол. В същия е описано, че източно от язовир (водоем) с [идентификатор] – публична общинска собственост, граничещ с [имот номер], м.„Алазъ Кору“, [населено място], Община Хасково, били изпълнени метален павилион с р-ри 4.00/2.00м. и височина 2.50м., барбекю с р-ри 1.70м./1.60м. и височина 2.50м., дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височина 2.90м. и 2.30м., каравана с размери 4.80м./2.10м. и височина 2.25м. и ограда от телена мрежа и бетонови колове. Всички обекти били захранени с електрическа енергия. За обектите не били представени разрешение за поставяне и разрешение за строеж, както и други документи, удостоверяващи тяхната законност. В съставения при проверката протокол е отразено, че Д. А. М. е заявил, че е собственик и ползвател на обектите, които били изпълнени през 2012г. Протокола е подписан лично от М., без възражения по отразените в него обстоятелства.

Предвид така установеното с Протокол от 17.01.2024г. (л.30 гръб) Комисията предложила да се издадат заповеди от кмета на община Хасково по чл.34 от ЗСПЗЗ и чл.225а от ЗУТ. Протоколът е утвърден от кмета на община Хасково.

На 05.02.2024г., работна група от специалисти от Дирекция АГСИ към Община Хасково, е съставила Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ №2 (л.31), в който са посочени обстоятелствата по извършената проверка на строеж „Дървен навес“, намиращ се в [имот номер], м.„Алазъ Кору“, землището на [населено място], община Хасково. В констативният акт е направено отбелязване, че имотът, в който е построен процесният строеж е собственост на Г. М. Й., съгласно [нотариален акт]/04.11.2021г. Строежът е определен като собственост на Д. А. М., който е посочен и за негов възложител. В част II е отразено, че за обекта не са били представени: одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проект; разрешение за строеж. Относно изпълнението на строежа е посочено, че било извършено строителство на дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височини 2.90м. и 2.30м., в югозападната част на [имот номер], м.„Алазъ Кору“, землище на [населено място], община Хасково. Изпълнен бил от дървена конструкция (дървени греди и подпори) върху бетонова площадка, покрит е битумна хидроизолация. В посочения констативен протокол е прието, че строителството е извършено през 2012г., което обстоятелство е възприето по данни на Д. М.. Строежът е определен като такъв от VI категория. В части IV и V от констативния акт е посочено, че дървеният навес е изграден без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Препис от Констативния протокол е връчен на жалбоподателя Д. А. М. на 08.02.2024г., видно от представената по делото разписка, който не е обективирал възражения в него.

На 09.02.2024г. Д. А. М. подава писмено Възражение, заведено в Община Хасково с рег.индекс 94Д-612-3 (л.34 гръб), с което оспорва констатациите в Констативен протокол №2, по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като изрично заявява, че строежът е изпълнен преди 2012г., а не през отразената в протокола 2012г.

На 22.04.2024г. с процесната Заповед № УТ-207/22.04.2024г., на основание чл.225а, ал.1 с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, кметът на община Хасково е наредил премахване на незаконен строеж: „Дървен навес“, намиращ се в [имот номер], м.„Алазъ Кору“, землище [населено място], община Хасково, с извършител Д. А. М..

В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е VI категория и представлява дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височини hбило = 2.90м. и h = 2.30м., в югозападната част на [имот номер], изпълнен от дървена конструкция (дървени греди и подпори) върху бетонова площадка, покрит с битумна хидроизолация, като строителството било извършено през 2012г. по данни на Д. М., видно от констативен протокол за извършена проверка на 17.01.2024г. Имотът бил собственост на Г. М. Й., съгласно [нотариален акт]/04.11.2021г., а строежът – собственост на Д. А. М.. Извършен бил по стопански начин, без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148. ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа било поставено с Констативен акт № 2/05.02.2024г., връчен лично на 05.02.2024г. на М.. Срещу констативния протокол било постъпило Възражение вх.№94Д-612-3/09.02.2024г., което не съдържало доказателства относно законността на строежа и не следвало да бъде уважено. Налице бил безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2. т.2 от ЗУТ. Същият не можело да бъде квалифициран като търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като бил реализиран след 2001г.

Заповедта е връчена на своя адресат на 19.06.2024г., видно от разписка, приложена към писмо с рег.индекс 94Г-2443-5#2 от 10.05.2024г. (л.35-37).

В хода на съдебното производство, по молба на жалбоподателя, се назначи съдебно-техническа експертиза, заключението по което се прие по делото.

При изпълнение на поставената задача, вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед и измерване на процесния обект на място на 03.10.2024г., в присъствието на жалбоподателя, след направени справки в Община Хасково и СГКК – Хасково, дава заключение, че обектът на изследване представлява навес с дървена носеща конструкция, изграден от носещи колони, греди, ребра и укрепващи връзки. Покривът бил с дъсчена обшивка и покритие от битумна хидроизолация, подът бил от бетонова настилка с размери 5.10м./3.10м. Размерите на навеса, измерени външно по контура на дървените носещи колони, били 4.80 м./3.05м., със ЗП 14.64 [жк], височината до стрехата била 2.30м., а до билото – 3.00м. Обектът попадал в югозападната част от [имот номер], местност „Алазъ Кору“, в землището на [населено място], община Хасково. Измерен по Кадастралната карта, в северозападния ъгъл в т.1 обектът отстоял на 4.50м. от западната имотна граница на имота, в югозападния ъгъл, в т.2 – на ~3.50м. от западната граница на имота и на 11.60 м. от южната граница на имота. На запад [имот номер] граничил с [ПИ], общинска публична собственост, горски ведомствен път, в близост до [ПИ], общинска публична собственост – ливада и [ПИ], общинска публична собственост – територия, заета от води и водни обекти, водоем. Точното разположение на навеса и отстоянията му от границите на имота са показани в Приложение №2 към експертизата.