Решение № 134 от 17.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. В., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500285 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. А. Ф. ЕГН **********, чрез адв.пълномощник И. И. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр. В., ул. „Самарско знаме“ № 1А против Решение № 251/09.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1098/2021 г. по описа на PC – В..

С обжалваното Решение № 251/09.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1098/2021 г., РС- В. е отхвърлил предявените от жалбоподателката установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за признаване дължимостта от ответника А. В. П. с ЕГН **********, от гр. В. на следните суми: 4200.00 лева, представляваща обща дължима наемна цена за четиринадесет месеца от по 300 лева, за периода: месец 05.2016 г. до месец 12.2016 г., както и от месец 02.2017г. до месец 07.2017 г. вкл.; 170.00 лева, представляваща незаплатена изразходвана вода за наетото жилище за периода 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г. и 266.18 лева, представляваща незаплатени суми за ползвана топлоенергия за периода месец 11.2015г. до месец 04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20514-РЗ от 12.04.2021 г. по ч.гр.д. № 392/2021 г. по описа на Районен съд - В., като погасени по давност. Жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по производството пред РС-В. в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете.

Поддържа се, че исковата претенция не е погасена по давност, обратно на извода на ВРС. Давността за претендираните вземания е била прекъсната многократно с признание на ответника/въззиваемата/ в проведени телефонни разговори и съгласно чл. 116 ЗЗД.

Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение при проведения разпитан на свидетелката Т.Н., разпитана по делегация, като разпита не бил проведен по представеният от нея въпросен лист.

Твърди се, че по делото била доказала периода на ползване на наетото от ответницата жилище и след изтичането на срока на договор, с което договора е станал безсрочен, а ответната страна е ползвала имота до м. юли 2017 г., включително. След като е доказала ползването на имота, то ответницата дължала и сумата за ползвани ВиК услуги в размер на 170.00 лева за периода от 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г. Ответницата незаплатила и разходите за консумирана топлоенергия в размер на 266.18 лева, като посочва, че и тази сума не била погасена по давност, поради признаване на дължимостта на сумата от ответницата в проведени телефонни разговори.

Моли Съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго с което да уважи предявените искове. Отправя искане за присъждане на разноски.

Прави доказателствени искания: За разпит по делегация в Районен съд гр. В. на допуснатите двама свидетели пред РС-В. и по представения въпросен лист по първоинстанционното дело. Да се изиска удостоверение за семейно положение на ответника, от което да се установи, че ответника има родено дете в гр. В. и се премесил да живее в гр.

В., след претендирания период. Да се изиска удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника за периода 2012 год. до настоящия момент.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна А. В.

П. е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв.-пълномощник П.Б. и заявен съдебен адрес:гр.В., ул. „6- ти септември” №5 с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.

Не претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна А. В. П. се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез 2 когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Не е направила искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

В производството по настоящето дело, в съответствие с разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, с определение от 04.10.2023г., постановено в проведеното открито съдебно заседание са оставени без уважение направените доказателствени искания на въззивната страна, поради настъпила преклузия.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. А. Ф. от гр.В. против А. В. от гр.В. с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцата следните суми: 4200.00 лева, представляваща обща дължима наемна цена за четиринадесет месеца от по 300 лева, за периода: месец 05.2016 г. до месец 12.2016 г., както и от месец 02.2017г. до месец 07.2017 г. вкл.; 170.00 лева, представляваща незаплатена изразходвана вода за наетото жилище за периода 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г. и 266.18 лева, представляваща незаплатени суми за ползвана топлоенергия за периода месец 11.2015г. до месец 04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20514-РЗ от 12.04.2021 г. по ч.гр.д. № 392/2021 г. по описа на Районен съд – В.. Претендирани са и разноските по производството.

Обстоятелствата, на които се основават предявениите иск, са: сключен между страните на 10.06.2015 г. договор за наем по силата на който ищцата, като наемодател е отдала за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот на ответницата за срок от една година срещу заплащане от ответницата на наемна цена от 300лв. Твърди се, че ответницата продължила да ползва имота и след изтичане на срока до м.юли включително, като договора от срочен се превърнал в безсрочен. Ответницата не й заплатила 14 месечни вноски за наем, посочени помесечно в допълнителна молба /л.59/, консумирана и незаплатена вода- В и К услуги, които ищцата заплатила, както и незаплатена консумирана топлинна енергия към топлофикационното дружество, която сума също е заплатена от ищцата. Опитала се няколко пъти да покани устно по телефона ответницата да заплати дължимите суми но последната не отговаряла на обажданията . Изпратила на ответницата и писмени покани за доброволно плащане с препоръчани писма с обрати разписки но писмата се върнали, като непотърсени. С исковата молба са представени писмени 3 доказателства.

В срока по 131 от ГПК ответната страна чрез процесуалния си представител-адв.П.Б. е постъпил отговор на исковата молба с който е направила правоизключващо възражение за недължимост на претендираните вземания за наем, консумативи за вода-В и К услуги и топлинна енергия, поради погасяването им с изтичане на тригодишна погасителна давност преди предявяване на исковете, на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Посочва се, че претендираните вземания по своя характер са периодични, поради което са погасени с изтичането на предвидената в закона кратка тригодишна погасителна давност.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме иска за доказан, е направено и възражение за прихващане по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, като посочва, че със сключване на договора за наем и съгласно чл. 18 и чл.19 била предоставила на наемодателя/ищеца/ обезпечение в размер на 300лв., което служи за покриване на неплатен месечен наем или неуредени сметки за консумативи. Оспорил е представените с ИМ доказателства.

От приложеното ч. гр. д. № 1122/2021г. на РС-В. се установява, че ищцата е депозирала заявление пред РС-В. на 28.01.2021г. с длъжник ответницата А. В. П.. С определение от 29.01.2021г. делото е прекратено пред РС-В. и изпратено по подсъдност на РС-В. за произнасяне по заявлението, като впоследствие е образувано приложеното ч.гр.д.

№392/2021 г. по описа на Районен съд – В..

От приложеното ч.гр.д. №392/2021 г. по описа на Районен съд – В. се установява, че в полза на въззивницата/ищцата/ е издадена заповед № 20514-РЗ/12.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГГЖ срещу въззиваемата/ответника/, за следните суми:

5936.18 лева - главница, ведно със законната лихва от 28.01.2021 г.- датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 118..72 лева - за заплатена ДТ и 300лв. за адвокатско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от дължими но незаплатени суми за наем и консумативни разходи за отдаден на длъжника имот, находящ се в гр.В., ж.к.Младоск, бл.115, вх.11, ет.4, ап.18.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника/въззиваемата/ и от същия е постъпило възражение по 414 ГПК. С разпореждане от 20.04.2021г РС-В. е дал указания на въззивника /заявителя/ да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на изпълнените указания е образувано настоящото производство.

Между страните пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, че сключили, приложения по делото, договор за наем на 10.06.2015 г. по силата на който въззивницата/ищцата/ отдала на въззиваемата/ ответницата/ недвижим имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Младост“ бл. 115, вх. 11, ет. 4, ап. 18 срещу уговорен месечен наем в размер на 300 лева /чл.5/, платим от 1-во до 5-то число на текущия месец, като наемателя /ответницата/ 4 се задължила за заплаща отделно и разходите за ползваните консумативи /ел. енергия, вода и топлоенергия/ на съответните дружества. От представеният нотариален акт № 84, том I, рег.

№1695, дело №81 от 15.07.2014г. се установява, че отдаденият под наем имот е собственост на въззивницата – наемодател.

Видно от представения договор за наем, същият е сключен за срок от 12 месеца, считано от 01.07.2015 г., който срок е изтекъл на 01.07.2016 г. По делото няма данни договора за наем да е продължен извън уговорения едногодишен срок.

От представените разписки се доказва заплатеният от въззиваемата/ответницата/ наем по дати, както следва: 27.09.2015г. за платен наем за м. 09.2015г.; 19.10.2015г. за платен наем за м. 10.2015г. 23.11.2015г.; за платен наем за м. 11.2015г.; 28.12.2015г. за платен наем за м. 12.2015г.; 27.02.2016г. за платен наем за м. 02.2016г. Тези разписки удостоверяват плащане на наема от ответницата А. П., доколкото същите съдържат подпис за платеца и удостоверяват неизгоден за ищеца факт.

Съдът приема за установено, че за периода на действие на договора за наем между страните от 01.07.2015 г. до 01.07.2016 г. въззиваемата/ответницата/, като наемател не е заплатила на въззивницата/наемодател/ само две месечни наемни вноски за м.май 2016г. и за м. юни 2016г. от по 300лева всяка.

Настоящият състав приема, че останалите разписки с издател въззивницата Д. А. Ф. и неподписани от посочения в разписката платец А. В.П. не доказват наличието на наемно правоотношение след изтичане на срока на договора на 01.07.2016г. Тези разписки представляват частни документи, съгласно чл.180 от ГПК, които са подписани единствено от въззиваемата/ищцата/ и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лица. В тази насока следва да се посочи, че ВРС изчерпателно е пояснил доказателствената сила на частният свидетелстващ документ, съобразно цитираната съдебна практика, а именно, че същият няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател.