Решение № 819 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Варна, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100500922 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 23262/27.03.2023 г., подадена от Ц. Д. Д., срещу Решение №690/03.03.2023г., постановено по гр.д. № 5221/2022г. по описа на ВРС, 20-ти съдебен състав, в частта, с която е частично отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на Ц. Д. Д., ЕГН ********** разликата над присъдената сума от 2978,36 лв. до пълния претендиран размер от 4223,76 лв., ведно със законната лихва, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети, настъпили по л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *****, причинени в резултат на реализирано на 23.03.2022 г.

ПТП в с. Горски Сеновец по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при въззвиваемата страна.

Въззивникът счита, че решението в отхвърлителната му част е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено, като бъде уважен в цялост предявеният иск. За безспорно установено по делото се сочи – настъпването на ПТП, неговият механизъм, причините за настъпването му, наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и причинителя на вредата, както и отправено уведомление до застрахователя за настъпилото ПТП, в резултат на което на увреденото лице било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 440,95 лв. За спорен между страните се посочва въпросът относно размера на застрахователното 1 обезщетение. Твърди се, че съгласно изготвеното заключение на САТЕ, били посочени алтернативни варианти на сумата, необходима за възстановяване щетите по лек автомобил марка „Тойота Рав 4", с peг. № *****. На тази основа, съдът при постановяване на решението си бил приел за коректно обезщетението да се определи, като се използват цените за алтернативни резервни части, определени по т. 8 от САТЕ и средната цена на труд, определена в т. 2 от заключението. Посочената в т. 2 от САТЕ обща сума не била използвана в частта относно стойността на резервните части, тъй като било неясно, дали касае цени на оригинални или алтернативни автомобилни детайли, а и наложителността от употребата на оригинални такива не била обоснована. Определеният по този начин размер на обезщетението, въззивникът намира за неправилен и необоснован, тъй като цените на частите, определени по т. 2 от заключението е осреднена между оригинални и алтернативни части, а ремонтът на автомобила предстоял, поради което претенцията е за бъдещи разходи, необходими за възстановяване на претърпените вреди. Във въззивната жалба се излага становище, че законът и съдебната практика уреждат, че размерът на обезщетението следва да е равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието, без да се прилага обезценка, като същото не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество. Поради всичко изложено, въззивникът намира, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се изхожда от сумата в размер на 5 664.71 лв., определена от вещото лице в т.2 от заключението по средни пазарни цени за части /осреднена между оригинални и алтернативни части/ и стойността на труда определена по средни пазарни цени, като са използвани 10 сервиза, от които 5 сервиза притежаващи сертификат за качество и 5 сервиза непритежаващи сертификат за качество. От така посочения размер на застрахователно обезщетение, след приспадне заплатената извънсъдебно сума в размер на 1 440.95 лв., дължимото за допълнително заплащане обезщетение следвало да възлиза в размер на 4 223.76 лв. По тези причини, моли за отмяна на решението в обжалваната част и настоява за съдебен акт, с който да бъдат уважени главният иск до предявения в размер на 4 223.76 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Споделя становището на въззивника, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и че то се определя по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност. Счита, че съдът правилно е приел за действителен размера на сумата, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил, този, определен по т.2 и т.8 от САТЕ. Посочва, че за приетата в първоинстанционното производство стойност в размер на 2 370,15 лева ищецът би могъл да закупи съответните части от същия вид и качество. За правилно отчетено при определяне на обезщетението се сочи обстоятелството, че процесното МПС е с първоначална регистрация от 02.11.2001 г., поради което влагането на оригинални части в ремонта, не би било необходимо, а подмяната на увредените части с нови алтернативни не 2 би се отразило на безопасността и сигурността на превозното средство.

Въззиваемата страна счита, че заплащане на друго обезщетение би довело до неоснователно обогатяване. Относно цитираната от въззивника съдебна практика, изразява мнение, че тя не е относима, тъй като решаващият съд не е приложил коефициент на овехтяване. По същество въззиваемата страна намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички съображения, с което е достигнал до законосъобразни и правилни изводи и постановил един законосъобразен, мотивиран и правилен съдебен акт, поради което моли решението на ВРС да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговорът се поддържат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4223,76 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети настъпили по л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *****, причинени в резултат на реализирано на 23.03.2022 г., ПТП в с.

Горски Сеновец по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че на 22.03.2022г. предоставил на М. Г. собствения си л.а. „Тойота Рав 4” с ДК № *****. На 23.03.2022 г., около 07:40 ч., последната управлявала автомобила по пътя от с. Царски извор в посока с. Камен, а когато в с. Горски Сеновец преминавала покрай паркиран в тревната площ в дясно л.а „Опел Астра“, с ДК № ******, последният потеглил рязко и излязъл на платно за движение, поради което настъпил сблъсък между двата автомобила. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпилото произшествие посочили Стефан Петров, управлявал л.а „Опел Астра“, с ДК 3

№ ******, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност" със срок на действие 06.06.2021г. - 05.06.2022 г. Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 23.03.2022 г. и след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис - заключение по щета № 00******. В описа били като увредени отразени следните детайли: предна броня, преден десен калник, лайсна преден десен разширител, разширител преден десен калник, дясна кора подкалник, десен фар, преден десен мигач комплект, десен фар за мъгла, заден десен калник разширител, декоративна лайсна решетка радиатор, резервоар течност за чистачки, преден десен подкалник, помпа миячна уредба, преден десен шенкел, преден десен носач и греда преден мост. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 1440,95 лв., която била недостатъчна за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 6920,26 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 5479,31 лв. по съдебен ред.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор ЗК „Лев инс“ АД, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер, като поддържа.

Не оспорва, че е обезпечвал застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а „Опел Астра“, с ДК № ******, но сочи, че е изплатил извънсъдебно целия действителен размер на застрахователното обезщетение. Сочи, че е уведомен за ПТП на 23.03.22 г., за което е образувал застрахователна преписка № 00******. Излага, че изрично в уведомлението е посочено застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, която в случая по средни пазарни цени възлиза на изплатената на ищеца по банков път сума от 1440,95 лв. Оспорва наличието на увреждания по заден десен калник разширител и греда преден мост, като следствие на ПТП. Излага, че не са представени разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на части. Поддържа, че в претендираното от ищеца обезщетние са калкулирани завишени стойности на човекочасове труд, както и на частите и материалите необходими за отремонтиране на МПС. Излага, че при определянето на обезщетението е взета предвид датата на първоначалната регистрация на л.а. 02.11.2001г. Сочи, че обезщетението се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Излага се, че стойността на новите части не може да е по-висока от посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с коефициента. Поддържа се, че съгласно Наредба № 49/16.10.2014 г., Наредба № 24/08.03.2006 г. и за методиката за уреждане на претенции на обезщетение на вреди, причинени на МПС, към датата на процесното ПТП поцесният автомобил попада в категория „над 15 години от датата на производство на МПС” и при определяне на застрахователното обезщетение се отчита амортизацията на частите, които ледва да бъдат заменени, като се прилага коефициент 0,4 при изчислението.

Оспорва се изцяло и акцесорния иск за законна лихва. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: