Решение № 141 от 23.04.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Габрово, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103235 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 9810/23.10.2025 г., предявена от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, срещу К. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********* № 113, ап. 20.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 132.69 лева – главница – цена на незаплатени мрежови услуги за абонаментен № 1602190 за периода от 22.06.2020 г. до 24.06.2021 г., съгласно издадени в периода от 19.08.2020 г. до 25.06.2021 г. фактури, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 68.04 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 05.06.2025 г., както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч.гр.дело № 899/2025 год. по описа на РС Габрово, като била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия, като продава електрическа енергия на клиентите при публично известни общи условия, а К. Д. Ц. е потребител на такава за обект находящ се на адрес Бърдени № 1, абонаментен № 1602190. За периода от 22.06.2020 г. до 24.06.2021 г. са доставени мрежови услуги на стойност 132.69 лева, за което били издадени съответните фактури. Освен главницата ответникът дължал и обезщетение за забава за периода от падежа на съответната фактура до 05.06.2025 г..

Изложените обстоятелства пораждали правен интерес за ищеца от провеждане на исковете за установяване и принудително осъществяване на изискуемите си вземания, 1 като му бъдат присъдени и разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, с възражението, че няма качеството потребител на електрическа енергия. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно извлечение от сметка към 05.06.2025 г. и представени фактури, съставени едностранно от ищеца, цената на предоставени мрежови услуги за обект, находящ се на адрес: Бърдени № 1, абонаментен № 1602190 и клиентски номер 1600099821, съгласно издадени в периода от 19.08.2020 г. – 25.06.2021 г. фактури, е в размер на 132.69 лева, съответно обезщетението за забава върху тази главница – 68.04 лева.

Представени са Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Енерго - Про Продажби" АД на потребители на административните области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, в които са уговорени условията за продажба, начините и сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови нужди.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 899/2025 год. по описа на ГРС, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.06.2025 г., като издадената такава била връчена на претендирания длъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави мрежови услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 132.69 лева и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност на доставеното му благо.

Ищецът твърди да е носител на субективно материално право на вземане за предоставена електрическа енергия, породено в рамките на правоотношение, регулирано от разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия на за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.

В случая обаче ищецът не е доказал, че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния период, респективно, че между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за периода 22.06.2020 г. до 24.06.2021 г..

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.

2

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на положителните предпоставки за основателност на иска, сред които е наличието на валидно правоотношение. С оглед изричното оспорване от ответника, то в доказателствена тежест на ищцовото търговско дружество е установяването вън от всякакво съмнение, че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния период. Такива доказателства в производството не са ангажирани, въпреки дадената на ищеца възможност.

Предвид липсата на ангажирани доказателства за правопораждащ твърдяното от ищеца правоотношение юридически факт, част от съдържанието на което да е претендираното от ищeца субективно право на вземане, съдът, прилагайки неблагоприятните последици на неизпълнената доказателствена тежест, приема, че ответникът не е потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния период, което означава, че между страните не съществуват облигационни отношения с източник сключен договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди, респективно няма как да съществува вземане за предоставени в рамките на такъв договор мрежови услуги.

С оглед изложеното искът за установяване съществуването на вземане в обем на сумата от 132.69 лева – цена на предоставени мрежови услуги за периода от 21.07.2020 г. – 24.06.2021 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение на вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира този иск за неоснователен, тъй като не се установи да е налице главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението, на което ответникът да е изпаднал в забава. При несъществуването на главно задължение не се поражда и отговорност за обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение.

При извод за неоснователност на исковете, съдът не следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за изтекла давност.

Право на присъждане на разноски за производството възниква за ответника, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който доказва извършени такива в размер от 250 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатскoто възнаграждениe е неоснователно, доколкото e уговоренo под размерите предвидени в чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. В мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. е разяснено, че с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, като с чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Следователно и при разглеждане искането по чл. 78, ал. 5 ГПК важи диспозитивното начало в процеса. След като ищецът е поискал заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения по Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, а е установено, че възнаграждението е под този размер, то и искането за намаляване на присъденото на ответника за производство адвокатско възнаграждение, е неоснователно /В този смисъл определение № 2832 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. на ВКС, II г.о./.

3

Сумите следва да бъдат превалутирани в евро при спазване правилата на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г. при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, с адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, срещу К. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„*********“ № 24, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 67,84 евро – главница – цена на незаплатени мрежови услуги за абонаментен № 1602190 за периода от 22.06.2020 г. до 24.06.2021 г. за обект находящ се на адрес Бърдени № 1, съгласно издадени в периода от 19.08.2020 г. до 25.06.2021 г. фактури и сумата 34,79 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 05.06.2025 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 899/2025 год. по описа на РС-Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, с адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258 да заплати на К. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 24, сумата 250 (двеста и петдесет) евро – разноски за производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4