Решение № 674 от 20.12.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Силистра, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Надка Д. Гаджева като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420100891 по описа за 2022 година

Ищецът И. Г. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес в с.С., обл. С., ул.

В. № , със съдебен адрес: гр. С., ул.”И.Б.” № , чрез пълномощника си адв. Б.

Р. – АК – С., моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 990.00 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена в резултат на невъзможността да ползва 1 / 2 ид.част от имота си за периода от 05. 03. 2020 г. до 03. 09. 2020 г., формирано от дължим месечен наем в размер на 330 лева, заедно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и разноските си за производството.

Твърди, че с ответника са съсобственици, при равни права на недвижим имот – апартамент в гр. С., който имот, през процесния период се е ползвал единствено от ответника. Заявява, че е поканила ответника да й заплаща обезщетение в размер на месечния наем за лишаването й от възможността да ползва имота, но изпълнение не е последвало.

Ответникът К. А. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул.”И. В.”, № , вх., ет.

, ап. , със съдебен адрес: гр. С., ул. Д. М. № , ет. , офис № , чрез пълномощника адв. В. М. – АК – Силистра е подал отговор, с който оспорва изцяло претенциите като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, че никога не е препятствал достъпа до жилището и обстоятелството, че същото не е ползвано от ищцата единствено поради нейното бездействие, като същевременно тя е знаела, че жилището не се ползва от ответника. Отделно от това, счита, че не дължи обезщетение, тъй като той самият не е ползвал 1 съсобствения имот, считано от месец февруари 2020 год. Оспорва действието на нотариалната покана за процесния период. От изявленията в отговора на исковата молба може да се направи извод, че ответника оспорва и размера на претендираното от ищеца обезщетение.

Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен ищецът в резултат на невъзможността да ползва процесното жилище, както и законна лихва върху това обезщетение.

В конкретния случай, не се оспорват фактите, че страните са съсобственици на описания в исковата молба апартамент, че за процесния период ищцата не е ползвала имота, че ответникът не е заплащал обезщетение.

Спорните въпроси в производството касаят обстоятелството – ползван ли е имотът лично от ответника и препятствана ли е възможността на ищцата да ползва имота.

По делото е представено копие от Нотариална покана рег.№ 3051 / 15.

07. 2019 г., от която е видно, че ищцата е поканила ответника да заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 180 лева, поради това, че я лишил от ползването на съсобствения имот. Независимо от обстоятелството, че тази нотариална покана не е получена от ответника поради нежеланието му за това, съдът приема, че писмена покана е налице с оглед проведеното между страните производство по гр.д. № 289 / 2020 год. по описа на СсРС, имащо за предмет същата претенция, но за предходен период от време. В този смисъл, повторна покана спрямо ответника не е необходимо да бъде отправяна, като ответникът е уведомен за претенцията на ищцата да бъде предоставено ползването на жилището съобразно правата в съсобствеността. В същото производство безспорно са установени и фактите, че след раздялата ищцата е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот.

Новите обстоятелства, служещи за оспорване на исковата претенция са тези, че ответникът не е ползвал имота и не е препятствал ищцата да го ползва.

От събраните в настоящото производство доказателства се установяват твърденията на ответника досежно фактът, че за процесния период той не е обитавал процесния имот, като се е нанесъл в жилище, собственост на неговата майка – представен е нотариален акт на този новопридобит имот, копие от „домова книга“ на ЕС, част от която е същия, както и копие от домовата книга на ЕС на процесния апартамент.

Независимо от това обаче, по делото с установи и факта, че ищцата не е имала достъп до съсобствения имот, тъй като за последния с ключове е разполагал единствено К. К., който е отказвал достъп на ищцата не само за ползване на имота, но дори и за оглед на състоянието му. В тази връзка съдът цени показанията на свидетеля К.

Фактът, обитавал ли е ответникът процесния имот е без правно 2 значение за основателността на претенцията, тъй като законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от съсобствениците. Съгласно ТР № 7 / 02.

11. 2012 год., постановено по тълк. д. № 7 / 2012 год. на ВКС, при определяне на съдържанието на понятието лично използване на общата вещ се акцентира върху осъществено от съсобственика поведение, с което той пречи на другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като се приема, че е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение. В този смисъл ВКС приема, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

В случая ответникът е ползвал лично имота, по смисъла на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, като е упражнява фактическа власт над съсобствения имот и препятствал ищцата, в качеството на съсобственик да ползва този имот. Без правно значение е как точно ползващия собственик си служи с веща и дали въобще си е служил с нея, достатъчно е, че с действията си е засегнал правата на другия съсобственик, поради което му дължи обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

Размерът на дължимото обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на съсобствения имот се определя от наемната цена, която, според заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза е в размер на 1 980.00 лева за периода от 04. 03. 2020 год. до 03. 09. 2020 год. поради което и след преценка равните права в съсобствеността на двете страни, съдът уважава иска в предявения му размер от 990.00 лева. Дължи се и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20. 06. 2022 год. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца, направените от него разноски, които за производството пред настоящата инстанция са в размер на 550.00 лева.

По изложените съображения, СсРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. А. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул.”И. В.”, № , вх., ет.

, ап. ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Г. с ЕГН **********, с. С., обл. С., ул. В. № обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, в размер на 990.00 / деветстотин и деветдесет / лева, дължимо за периода 04. 03. 2020 год. до 03. 09. 2020 год., заедно със законната лихва, считано от 20. 06. 2022 год. до окончателното изплащане на задължението.

3

ОСЪЖДА К. А. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул.”И. В.”, № , вх., ет.

, ап. да заплати на И. Г. Г. с ЕГН **********, с. С., обл. С., ул. В. № сумата от 550.00 / петстотин и петдесет / лева – разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4