Определение № 2536 от 24.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2536 гр. Варна, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501124 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Н. С. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Е. А. срещу определение № 5541 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д.

№ 4809 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка, обективирано в исковата молба с правно основание член 83, алинея 2 от ГПК за освобождаване /изцяло или частично/ от заплащане на държавна такса по иска с правно основание член 440 от ГПК като неоснователно.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно и необосновано, като се настоява за неговата отмяна и за освобождаване от държавна такса на ищцата. Сочи се, че Д. не разполага с достатъчно средства да заплаща държавните такси по производството, тъй като тя и съпругът й не разполагат с никакви доходи, а и са в състояние на тежка и трайна неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, както и, че се грижат за двете си пълнолетни деца. Също така се навеждат доводи, че обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст не може да презумира възможност тя да получава доходи, както и че имущественото състояние също не може да бъде основание за предположение, че лицето може да реализира доход. Освен това следва да се вземе предвид, че освобождаването от държавна такса не означава изключване заплащането й изобщо, а само освобождава ищцата от авансовото й заплащане.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по предявен Н. С. Д. иск с правно основание член 440 от ГПК срещу „Ареском“ ЕООД – София /в несъстоятелност/, Национална агенция по приходите, Община Варна и М. Ж. Д. за признаване за установено, че М. Ж. Д. не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в град Варна – ул. „Д-р Василаки Пападополу“ № 57 вх.А ет.2 ап.6, представляващ жилище с площ от 99,45 кв.м, върху който е насочено принудително изпълнение.

В исковата молба е инкорпорирано искане за освобождаване на ищцата от държавна такса, тъй като не разполага с достатъчно средства, за да я заплати.

Частната жалбоподателка е представила декларация за семейно и имотно състояние съобразно изискването на член 83 от ГПК, в която сочи, че не получава месечни доходи, в брак е с ответника М. Ж. Д. ЕГН **********, има две пълнолетни деца, притежава жилище с площ от 99,45 кв.м в град Варна и жилище с площ от 151,43 кв.м в град София, както и че съпругът й е длъжник по множество изпълнителни дела за големи суми, в това число публични задължения в размер на 263 217,51 лева; 296 107,65 лева в полза на СГС; 2 249 862,62 евро просрочена главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2015 г., 17 591,12 евро просрочена лихва, 1 398 289,61 лева просрочена лихва върху просрочена главница, 137 122,73 евро текуща лихва върху просрочена главница, 82 069,90 евро неустойка върху просрочена главница.

Според трайно установената съдебна практика в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по член 83, алинея 2 от ГПК – в случая дали страната разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на дължимата държавна такса, като преценката винаги е конкретна, тоест извършва се по конкретното дело въз основа на декларация, подадена от молителя и на посочени и представени от него доказателства за релевантните факти.

Цената на предявения иск с правно основание член 440 от ГПК е 45 010,10 лева.

Съгласно член 71, алинея 1 от ГПК във връзка с член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата държавна такса е в размер на 1 800, 40 лева.

Тежестта за доказване липсата на достатъчно средства се възлага изцяло на молителя.

От материалите по обезпечителното производство е установено, че молителката е внесла парична гаранция в размер на 4 502 лева. Също така по делото Д. е упълномощила трима адвокати да осъществят правна помощ, но няма доказателства правната помощ да се оказва 2 безплатна. Молителката е декларирала, че притежава два имота, които с оглед посочените данни са на значителна стойност. Наведените доводи, че молителката и съпруга й издържат двете си пълнолетни деца се явяват неоснователни, доколкото родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.

Въз основа на представените доказателства и с оглед дължимият размер на държавната такса се налага извод за неоснователност на молбата.

Предвид изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5541 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 4809 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3