Решение № 91 от 25.03.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 73/2024
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 06.07.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. ****, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200073 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-0851-**** от 20.12.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-****, с което на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.
****кият районен съд, като разгледа доказателства, намира за установено следното:
1 жалбата и събраните
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
На 08.11.2023 г. на Е. К. Б. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 1144****. С АУАН на Е.
К. Б. е повдигнато обвинение за това, че на 08.11.2023 г., в 15:14 часа, в гр.
****, по ул. „****“, в посока бул. „****“, управлява лек автомобил „****” с рег. № ****, след като автомобилът е с прекратена регистрация на 03.08.2023 г. във вр. с чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура ****.
С постановление от 12.12.2023 г., Районна прокуратура **** отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация.
Представителят на държавното обвинение постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - ****.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура ****, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Е. К. Б. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по 2 пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Видно от приложената по делото справка по история за ПС с рег. № **** (л.л. 45-46 от делото), управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство - лек автомобил „****” с рег. № **** е с прекратена регистрация от 30.08.2023, която и дата е посочена в обжалваното наказателно постановление. В действителност, в АУАН е посочено, че процесният автомобил е с прекратена регистрация на 03.08.2024 г. В настоящия случай изписването в АУАН на погрешна дата на прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство обаче не е процесуално нарушение, още повече и съществено такова, тъй като както вече бе посочено, НП е издадено не въз основа на съставения АУАН, а въз основа на постановлението на Районна прокуратура ****, съобразно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
На 28.06.2023 г., в град ****, пред нотариус № 313 на Нотариалната камара – С.Ж. с район на действие Районен съд ****, се явили К. В. К., Н.Д.
К. и В.Д. Б.. Те сключили договор за покупко-продажба на лек автомобил „****“ с рег. № **** в писмена форма, като подписите им били нотариално удостоверени от нотариуса (л. 9 от делото). Продавачи по договора били К. В.
К. и Н.Д. К., а купувач – В.Д. Б..
Договорът за покупко-продажба е бил регистриран в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - ****, като заявлението е било подадено по електронен път: електронна преписка от портала на МВР № 2000/94957028.06.2023 г. (справка по история за ПС с рег. № **** - л.л. 45-46 от делото).
В резултат на подаденото заявление в регистрите на Сектор „Пътна полиция” 3 при ОДМВР - **** било отразено, че собственик на процесното моторно превозно средство е К. В. К., а приобретателят В.Д. Б. била вписана като предстоящ собственик (л. 34 от делото).
След извършване на сделката, приобретателят - В.Д. Б. получила фактическото владение върху автомобила ведно с издадените за него документи.
На 30.08.2023 г. регистрацията на моторното превозно средство била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като новият собственик – В.Д. Б. не изпълнила задължението си да регистрира превозното средство в законоустановения двумесечен срок от придобиването му (справка по история за ПС с рег. № **** - л.л. 45-46 от делото).
На 08.11.2023 г. жалбоподателят по настоящото дело Е. К. Б. (съпруг на В.Д. Б.) поел управлението над автомобила, потегляйки за град ****.
На същата дата - 08.11.2023 г., около 15:14 часа, Г.К.М. и Д.С.И., и двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - **** осъществявали пътен контрол на територията на град ****. Е. К. Б., управлявайки процесния лек автомобил „****” с рег. № **** е бил спрян за проверка, при която се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Г.М., в присъствието на Д.И. съставил на Е. К. Б. акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура ****.
С постановление от 12.12.2023 г., Районна прокуратура **** отказала да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация.
Представителят на държавното обвинение постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - ****.
4
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура ****, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Е. К. Б. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 28.06.2023 г., справки от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - **** по история на регистрацията и собствеността на моторното превозно средство, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 12.12.2023 г., справка картон на водача Е. К. Б., както и материалите по пр.пр.
№ 4572/2023 г. по описа на Районна прокуратура ****.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Жалбоподателят Е. К. Б. е санкциониран за това, че на 08.11.2023 г., в 15:14 часа, в гр. ****, по ул. „****“, в посока бул. „****“, управлява лек автомобил „****” с рег. № ****, след като автомобилът е с прекратена регистрация на 30.08.2023 г. във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .
Нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
5
Съгласно легалната дефиниция по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В случая деянието на жалбоподателя в качеството му на водач на моторно превозно средство е под формата на действие – управление на моторно превозно средство. Налице е и другият признак от обективната страна на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – липсата на надлежна регистрация на автомобила към датата на деянието. Видно от данните в издадената от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - **** справка (л.л. 45-46 от делото), моторното превозно средство е с прекратена регистрация. От цитираното писмено доказателство се установява и правното основание за прекратяване на регистрацията на управляваното от нарушителя моторно превозно средство, а именно - на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Същата предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно разпоредбата, прекратяването на регистрацията се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система.
От субективна страна: Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при форма на вината умисъл, така и при непредпазливост.
По отношение на задължителната регистрация, нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, да се регистрира на името на неговия собственик, като според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, ако собственикът на превозното средство не изпълни задължението си да го регистрира на свое име в двумесечен срок от придобиването.
Законът, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не предвижда уведомяване на собственика за предприемането на фактическото заличаване служебно от съответната електронна система. Достатъчно е да са налице предпоставките за това, а именно: да е извършено прехвърляне на 6 собствеността на пътно превозно средство по надлежния нотариален ред; приобретателят на пътното превозно средство - новият собственик, да не е извършил предвидената пререгистрация в двумесечен срок. В процесния случай, тези материалноправни предпоставки са безспорно установени, поради което и административният орган, действащ изцяло в условията на обвързана компетентност, е извършил служебното прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Предварителното уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е задължително единствено при липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, каквато настоящата хипотеза не е. В тази връзка, съдът намира за нужно да отбележи, че жалбоподателят неправилно се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г., защото то се отнася за случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, където изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика за извършената служебна дерегистрация на превозното средство.