Решение № 29 от 21.07.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Момчилград , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200079 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба от „******" ЕАД- гр.София, представлявано от Изпълнителният директор Х.П., срещу Наказателно постановление № НЯСС- 49/ 07.04.2021г. на Заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, на дружеството е наложено административно наказания;

„имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, за неизпълнение на задължения по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от изпълнителният директор на "******" ЕАД. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно, незаконосъобразно, и необосновано. Излага подробни съображения в тази насока. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени изцяло, респ. да се намали наказанието до законово установеният минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован /по телефона/, не се представлява.

Административно наказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2020г. актосъставителят Цв.И. и свидетелите М.К. и Л.Р.- служители в 1

РО НЯСС ЮБ при ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите, са извършили проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир "КИРКОВО", находящ се в землището на с.Горно кирково, община Кирково /актуван с Акт за частна държавна собственост, и включен в капитала на „******" ЕАД/. Вследствие на проверката, извършена чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията за експлоатацията е установено следното; че собственикът не е изпълнил изискванията на чл.70 ал.4 вр.чл.106 ал.2 от Наредба за условията и редаза осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, и за осъществяване на контрол за техническото им състояние- а именно; „Не е осигурил използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговаряща на изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и експлоатационна безопасност на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол върху техническото им състояние.

Бил съставен Констативният протокол, в който са отразени изводите на проверяващите лица, че изпълнението на горните констатирани нередности е възложено на "******" ЕАД, и е посочено, че дружеството има такива задължения като собственик на язовира- посочено е също така, че неизправното експлоатационно състояние на язовирната стена или съоръжения носи риск от потенциални опасности.

Въз основа на констатираните нарушения е издаден АУАН № 08- 049/ 12.10.2020г. за нарушение на чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, в който е описаната горната фактическа обстановка, а след това е издадено и НП № НЯСС - 49/ 07.04.2021г. / с което за допуснато нарушение на нормата на чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ на дружеството- жалбоподател е било наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева общо на осн.чл.201 ал.12 вр.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ/- т.е. за нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ- „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на актосъставителят и свидетелите- посочени по-горе и участвали в проверката/, служители в РО НЯСС Южна България при ДАМТН, на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; АУАН; Констативен протокол, АЧДС, НП, както и другите приети по делото писмени доказателства- посочени с номера и дати на съставяне, респ. издаване.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател е наложена санкция за допуснато нарушение по чл.142 ал.1 т.2 от ЗВ, коиято гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 /на чл.141 от ЗВ/.

2

По отношение на това нарушение, посочено в наказателното постановление, съдът стигна до следните изводи:

С атакуваното постановление на дружеството- жалбоподател е било наложено административно наказание за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.144 ал1 т.2 от ЗВ, която гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Конкретизация на тези изисквания са дадени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Съгласно нормата на чл.174 ал.4 от Наредбата, за задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; 2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; 3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите.

Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 ЗВ, където е предвидено да се наказва с „глоба", респ."имуществена санкция" в размер от 1 000 до 10 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от ЗВ. С доказателствата по делото се установява, при извършената на посочената по-горе дата проверка от контролните органи е констатирано, че язовирната стена на посоченият по-горе язовир и съоръженията към нея не са били оборудвани с контролно-измервателна апаратура за мониторинг. Липсвали задължително необходимите елементи на КИС, визирани в чл.174 ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. От съставеният за проверката констативен протокол се установява, че поради липса на такава апаратура не са били представени резултати и анализи от наблюдения и измервания с КИС, а според чл.174 ал.1 от цитираната Наредба именно техническият мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на малките язовирни стени и на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности.

Предвид изложеното съдът намира, че дружеството- жалбоподател е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговаряща на изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. От чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието наказващият орган не е 3 спазил принципите на чл.27 ЗАНН, като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, като не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова съдът приема, че незаконосъобразно е наложеното наказание към максималният предвиден в закона размер, което води до извода, че нак.постановление в тази част следва да се измени, като наложеното наказание следва да се намали към предвиденият в закона минимум от 1 000 лева, а в останалата част- следва да се потвърди.

Съдът намира, че така наложеното наказание от 10 000 лева е недостатъчно справедливо, за да постигнат целите на административно наказателното преследване, поради и което в тази насока следва размерът на наказанието да се намали на 1 000 лева.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалният закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Самите нарушения описани в пълнота с всички относими към конкретните състави признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателят, кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителят и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че проверения обект представлява "язовир", който по смисъла на § 1 ал.1 т.94 от ДР на ЗВ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството, доколкото същото, като собственик на язовира отговаря за привеждането му в съответствие с изискванията на нормативните актове.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП, следва да се измени, като размерът на наложената санкция се измени от 10 000 лева на 1 000 лева, а в останалата часткато правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС- 49/ 07.04.2021г., издадено от Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, на „******" ЕАД- София, ЕИК: 831385306, със седалище и 4 адрес на управление в гр.София, бул."******, е било наложено административни наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, за неизпълнение на задължения по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, КАТО НАМАЛЯВА размера на „имуществена санкция" от 10 000 лева на 1 000 лева, и потвърждава наказателното постановление в останалата аст.