Решение № 241 от 03.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501640 по описа за 2025 година

С Решение № 161/08.07.2025г., постановено по гр. дело № 283/2024г. по описа на Районен съд - Карнобат е признато за установено по отношение на М. И. С., К. Т. Д. и Г. К. Д., че С. И. В., Б. Г. С. и Д. Г. И. са собственици на общо 3/18 ид. части от правото на собственост респ. всеки един е собственик на по 1/18 ид. части от правото на собственост от недвижим имот, находящ се в село *********, Община *********, Област *******, който недвижим имот представлява: 690/1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ I-4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план на село *********, Община **********, Област Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м. при граници и съседи: изток - УПИ II – за читалище, запад улица, север – улица и юг – УПИ III – 5, ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м.

Съдът с цитираното решение е отменил на основание чл. 537 ал.2 от 1

ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 175 том I рег. № 1379, нот. дело № 104/05.04.2019г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен 1 съд - Карнобат само в частта му, с която ответниците М. И. С. и К. Т. Д. са признати за собственици на 3/18 ид. части от правото на собственост от недвижим имот находящ се в село ********, Община ********, Област Бургас, който недвижим имот представлява: 690/1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ I - 4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план на село *******, Община **********, Област Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м., ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м.

С цитираното решение е отменен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, том I, рег. № 1385, нот. дело № 105 от 05.04.2019г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд - Карнобат само в частта му, с която М. И. С. и К. Т. Д. са дарили на Г. К. Д. – общо 3/18 ид. части от правото на собственост от недвижим имот, находящ се в ************, Област Бургас, който недвижим имот представлява: 690/1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ I-4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план на ************, Област Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м., ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 4211/23.07.2025г., подадена от М. И. С., К. Т. Д. и Г. К. Д., с която се претендира атакуваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Във въззивната жалба се посочва, че въззивниците и техните праводатели (ответници в първоинстанционното производство) са владели имота необезпокоявано повече от десет години. Посочва се, че поради 2 лошото му състояние, се наложило извършването на ремонтни дейности, като ищците и наследодателите се съгласили, че същият ще остане в собственост на Т. Д. С. и М. И. С.. Подчертава се, че подобренията в имота били в резултат на положения труд и финансовите средства на въззивниците (изчерпателно описани като вид и стойност), като се твърди, че те са полагали цялостни грижи и за наследодателите.

В жалбата се посочва, че от 2006г. никой от въззиваемите не е заплащал данък като наследник. Излагат се аргументи, че жалбоподателите са придобили имота по давност, която е започнала да тече от 2006г. Развиват се съображения, че цената на иска следвало да бъде определена на база 3/8 от данъчната оценка на имота.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивните страни не се явяват и не се представляват, не изразяват конкретно становище по основателността на претенцията.

В предвидения законов срок по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от С. И. В., Б. Г. С. и Д. Г. И., в който се твърди, че постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и се навеждат доводи във връзка с приложението на чл. 79 от Закона за собствеността.

С писмения отговор на въззивната жалба се посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са демонстрирали действия по завладяване частите на другите наследници (съсобственици) едва след издаване на констативния нотариален акт и се развиват съображения относно презумпцията на чл. 69 от ЗС. Подчертава се, че лице, упражняващо фактическа власт върху имота на собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, следва да доведе тази промяна до знанието на собственика. Твърди се, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, независимо колко време продължава и какво е субективното отношение на държателя, тази 3 фактическа власт не води до придобиване на собственост по давност.

Пояснява се, че само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.

Твърди се, че в конкретния случай не са налице действия, ограничаващи правата или такива, с които въззивниците да отблъскват фактическата власт на въззиваемите. В писмения отговор се посочва, че ремонтните дейности, извършени от въззивниците представляват поддръжка, а не подобрения, като в хода на производството пред районния съд не се доказват твърденията за направени разходи.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна по въззивната жалба в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от С. И. В., Б. Г. С., Д. Г. И., З. И. И., Н. И. И., И. С.

Д., В. И. Т. и Д. С. Д. против М. И. С., К. Т. Д. и Г. К. Д., с който се претендира да бъде прието за установено спрямо ищците, че С. И. В. е собственик на 1/18 от процесния имот, Б. Г. С. е собственик на 1/18 ид.ч., Д. Г. И. е собственик на 1/18 ид.ч., З. И. И. е собственик на 1/18 ид.ч. от процесния имот, Н. И. И. е собственик на 1/18 ид.ч. от процесния имот, И. С. Д. е собственик на 2/18 ид.ч. от процесния имот, В. И. Т. е собственик на 2/18 ид.ч. от процесния имот и Д.

С. Д. е собственик на 2/18 ид.ч. от процесния имот или общо на 11/18 ид.ч. от следния недвижим имот: 690/1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ І – 4, кв. 25, съгласно действащия застроителен и регулационен план на с. *********, Община ******************, Област Бургас, цялото с площ от 4

1 235 кв.м., ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда, с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор, с обща застроена площ от 61 кв.м. и жилищен етаж, в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м.

С исковата молба се претендира на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 175, том І, нот. дело № 104/05.04.2019г. по описа на Нотариус Нели Стоянова, както и да бъде отменен Нотариален акт № 176, том І, нот. дело № 105 от 05.04.2019г. по описа на Нотариус Нели Стоянова в частта до размера на 6/18 ид.ч. от 690/1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ І-4, кв. 25 съгласно действащия и застроителен и регулационен план на с. *********, Община **********, цялото с площ от 1 235 кв.м., ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда, с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор, с обща застроена площ 61 кв.м. и жилищен етаж, в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м.

В исковата молба се посочва, че на дата – 05.04.2019г. ответниците по делото – М. И. С. и К. Т. Д. са се снабдили с Нотариален акт № 175, нот. дело № 104/2019г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Карнобат на основание давностно владение и наследство, по силата на който са признати за собственици на 690/1235 кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ І-4, кв. 25 и още на същия ден – 05.04.2019г. двете ответници са дарили с Нотариален акт № 176 от 05.04.2019г., нот. дело № 105/2019г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Карнобат на Г. К. Д. (внук на М.

С. и син на К. Т. Д.) описания недвижим имот, като са си запазили безвъзмездно правото на ползване върху имота докато са живи.

В исковата молба се посочва, че М. С. и К. Д. като съсобственици на недвижимия имот не са манифестирали пред останалите съсобственици по открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо тях да своят вещта, да отричат правото им на съсобственици в имота, да отблъскват владението им върху имота и то през целия давностен срок. Посочва се, че тези ответници не са отблъсквали владението им върху общата вещ и не са манифестирали 5 спрямо тях субективното си отношение за своене на вещта, поради което и имотът не може да се придобие по давност.

Първоначално – производството по делото е прекратено с Определение № 446 от 05.07.2024г., постановено по гр. дело № 283/2024г. по описа на Районен съд – Карнобат, но с Определение № 2180/29.08.2024г., постановено по частно гр. дело № 1300/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено цитираното определение в частта, в която производството е прекратено по отношение на С. И. В., Б. Г. С. и Д. Г. И.. В този смисъл, следва да се отбележи, че производството по делото е продължило само по отношение на тези трима ищци и съответно – за установяване на правото на собственост по отношение на претендираните от тях идеални части в съсобствеността – а именно – от по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях – или общо – за 3/18 ид.ч.

Пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор на исковата молба от М. И. С., К. Т. Д. и от Г. К. Д., в който се посочва, че ответниците и техните праводатели са владели имота спокойно и необезпокоявано много повече от десет години, като са продължили владението на своя наследодател. Посочва се, че Т. С. и М. С. са започнали да владеят имота, като са се разбрали с другите наследници, че ще го възстановят и ще остане за тях.

В писмения отговор се посочва, че цялостното възстановяване на имота е направено от Т. Д. С. и неговата съпруга М. С. през 2006г. и до сега никой не е имал претенции за този имот.