Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 468 от 11.12.2023, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 653/2022
Вид
Решение № 468
Подписан
11.12.2023
В сила
04.01.2024
Състав
КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за водите
  • чл. 15 · Закон за водите
  • чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 47 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 80, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
  • § 1, т. 7 · Закон за защита от дискриминация
  • § 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 110, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 83, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8, ал. 2, т. 9 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 468 гр. Добрич, 11.12.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, III състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ИВАНОВА при участието на секретаря СТОЙКА К. разгледа докладваното от председателя административно дело № 653/ 2022 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 68, ал. 1 Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалба на „***ич“ АД, ЕИК

****, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от изп. директор, срещу Решение № 436 от 13.09.2022 г., постановено по преписка № 170/ 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, в която е засегнато дружеството, а именно в която КЗД:

- установява, че „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД не е изпълнило законово задължение, произтичащо по силата на чл. 37 от ЗЗД и нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ спрямо ****С.Д.

***, за негов имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност „Ябълкова градина”, УПИ с идентификатор № ***, като му е предложено възстановяване на услугата водоснабдяване на имота, при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците „лично положение” и „имуществено състояние“;

- налага на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева за установеното в решението неизпълнение на законово задължение, произтичащо по силата на чл. 37 от ЗЗД и нарушение на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“;

- предписва на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗД на ответната страна „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК ****, представлявано от директора, Т.И.Г., със седалище и адрес: ***, п.к. 9300, бул.

Трети март № 59, да се предприемат необходимите действия, свързани с възстановяване на предоставяната от дружеството услуга на Д.С.Д. ***, за негов имот с адрес: гр. Добрич, кв. „Рилци“, местност ..Ябълкова градина“, УПИ с идентификатор № ***, при равни условия и при спазване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.

В жалбата са изложени съображения, че

Решението на КЗД в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, при несъответствие с целта на закона и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят настоява, че противоречието на Решението с материалноправни разпоредби се изразява в неправилна преценка на състава на КЗД, че са осъществени елементите на пряка дискриминация по чл. 37, ал. 1 ЗЗД и на чл. 4, ал. 2 ЗЗД от страна на „***ч“ АД по отношение на Д.Д. на основата на защитени признаци „лично полжение“ и „имуществено състояние“ по чл.

4, ал. 1 ЗЗД.

Сочи, че съставът на КЗД е намерил, че Д.Д. е „по-лошо“ третиран от страна на „***ч“ АД, но не е посочил, а още по-малко е установил, в сравнение с кое лице или лица Д. е „по-лошо“ третиран от страна на дружеството и при какви конкретни сходни обстоятелства, като не са цитирани имоти или абонати, които да са в сравнимо положение с това на Д. и спрямо които той да е третиран дискриминационно. Счита, че не е мотивиран решаващият извод на КЗД, че на Д.Д. е предложено от ВиК оператора „при по-неблагоприятни условия“ да продължи да ползва услугата на ВиК оператора за доставка на питейна вода, тъй като не е указано в сравнение с кого и при какви сходни условия е извършена преценката за „по-неблагоприятни условия“ - не е установено и посочено лице-сравнител, като изтъква, че всяка употреба на сравнителната степен („по-лошо“ „при по-неблагоприятни условия“) изисква, за да бъде съответното съждение логично и обосновано, посочване на сравнен обект и сравними обстоятелства, което в случая не е сторено от състава на КЗД. Допълва, че и самият жалбоподател Д. не посочва лице-сравнител/лица-сравнители, по отношение на което/които той да е дискриминиран.

Жалбоподателят се позовава на чл. 22 от

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изд. от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 4), в която се съдържа формулировката „при възможност“ (а не при всички положения) към довеждащите водопроводи да бъдат присъединени имоти извън строителните граници на урбанизираните територии, като обръща внимание, че в случая на жалбоподателя Д. поради отсъствие на водопроводна мрежа в землището на кв.

Рилци, отсъства визираната от Наредбата възможност за присъединяване на имота на жалбоподателя по общия ред, но въпреки това ВиК операторът е потърсил и предложил на жалбоподателя решение на проблема, което предложение съставът на КЗД неправилно е квалифицирал като дискриминация.

Жалбоподателят оспорва извода на ответника, че по отношение на Д.Д. дружеството е осъществило дискриминация на основа на защитените признаци „лично положение“ и „имуществено състояние“.

Приема за неправилна констатацията на

Тричленния състав на КЗД, обективирана в протокол от заседание, проведено на 22.01.2021 г., че имотът на г-н Д. се намира в урбанизирана територия, като намира за неправилно и разбирането на Петчленния състав на КЗД, обективирано в мотивите на обжалваното решение, че е ирелевантно за спора дали имотът на Д. е в регулация или не. Изразява становище, че самият имот съставлява урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, но според Удостоверение № 70-65-1513/ 02.11.2020 г., изд. от Община Добрич, както и от приложенията към него, имотът е извън регулация, „извън строителните граници на гр. Добрич и попада в „земеделска територия - стопански дворове, ферми и други“. Добавя, че по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4, приложима към настоящия казус, „урбанизирана територия“ е територията на населено място или селищно образувание, обхваната от границите му (строителни граници), определени с устройствен план.“, поради което процесният имот според жалбоподателя не е урбанизирана територия по смисъла на Наредбата.

Според жалбоподателя територията, в която се намира процесният имот, няма водоснабдителна мрежа; до нея няма и действащ, надлежно въведен в експлоатация, довеждащ водопровод, което счита, че е доказано с приложените документи към молбата на пълномощника му вх. № 44-01-25/ 22.01.2021 г., докладвана от председателя на Тричленния състав на КЗД в заседание, проведено на същата дата. Изтъква, че изграждането на водопроводна мрежа и то в границите на населените места, е задължение на съответната община; водопроводната мрежа по закон е общинска собственост, а задължението на ВиК оператора да доставя вода до границите на урегулираните имоти в рамките на населените места е обусловено от наличието на изградена от общината водопроводна мрежа, която му е надлежно предадена за експлоатация, които условия според него не са налични в случая на г-н Д..

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е в противоречие с целта на закона и е издаден при съществени нарушения на административнопрозиводствените правила. Иска отмяната му и присъждане на разноски, като представя списък на разноските.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. В.Х., редовно упълномощена, не се явява. В първото по делото заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., редовно преупълномощена (л. 412), която поддържа жалбата. С молба с вх. № 4019/ 10.11.2023 г. адв. В.Х. заявява, че поддържа жалбата и представя доказателства за извършени и претендирани разноски.

Ответникът, ***(КЗД), чрез процесуалния си представител юрисконсулт **** К., с вх. № 222/ 17.01.2023 г. представя Писмени бележки, с които оспорва жалбата и изразява съображения за нейната неоснователност (л. 414). Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност, ако се претендира адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. С Писмени бележки вх. № 4032/ 13.11.2023 г. процесуалният му представител настоява да бъде оставено в сила оспореното Решение (л. 543). Изразява становище, че неблагоприятно третиране е всеки акт. действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице и могат да го поставят в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, поради което самият факт, че едно лице е лишено от възможността за достъп до употребата, в конкретния случай, на питейна вода за основните си нужди, което се явява, не само възможност, а и право, създава унизителна и по-неблагоприятна за един човек среда. По отношение на изложеното в жалбата твърдение относно лице-сравнител, то настоява, че в дадения случай следва за такова лице да се приемат останалите потребители на дружеството-жалбоподател, тъй като се касае за акт на преустановяването на конкретна дейност, отказ за предоставяне на конкретна услуга към едно лице в сравнение с десетки останали потребители, чийто достъп не е преустановен, а и по твърдения и на самия жалбоподател в производството пред КЗД е подобрен. Настоява, че следва да се разглежда само самият акт на спиране на водоподаването като дискриминиращ или не, с оглед и на това, че Д.Д. е дългогодишен потребител на услугите на жалбоподателя, поради което намира за неотносими към предмета на спора въпросите относно регулацията на имота, както и останалата собственост на Д.Д..

Изтъква, че са направени проверки, както документални, така и на място на имота, но конкретни навременни действия по възобновяване на водоподаването, дори и за определен срок за основните човешки потребности и нужди на потребителя Д., не са предприети, а само е коментиран въпросът и вариантът за присъединяване на същия към водопроводната мрежа, но едва след набавяне на материалите за това от самия него и заплащане на разходите за монтажните дейности, което, според ответника, го поставя в по-неблагоприятно положение от останалите собственици на околни имоти, не само по отношение на достъп до водоснабдяване за посрещането им на основни човешки потребности, но и чисто финансово от лица. които към момента на разглежданата ситуация имат финансовата възможност своевременно да реагират, да набавят необходимите материали и да реализират ремонтните дейности по присъединяването им към водопроводната мрежа.

При тези съображения изразява становище, че от страна на жалбоподателя не е спазен принципът за равенство в третирането и е нарушена забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗД.

Заинтересованата страна, Д.С.Д., в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Хр. Х., редовно упълномощен, който оспорва жалбата. С вх. № 3865/ 03.11.2023 г. (л. 525, 545) представя съображения за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна *** е заличена като такава в хода на съдебното производство с влязло в сила Определение за това.

В хода на съдебното производство е приложена преписката по издаване на оспорения акт.

По искане на жалбоподателя, обективирано в молба с вх. № 442/ 30.01.2023 г., е назначена съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещото лице е представено по делото с вх. № 3178/ 05.09.2023 г. (л. 486) и е изслушано в съдебно заседание на 18.09.2023 г., като е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните. В съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованата страна Д.Д., адв. Х., заявява, че оспорва изцяло заключението, но след това прави изявление, че въпроси към вещото лице няма и по неговите задачи няма искане за експертиза, а е направил искане да бъде проследен статутът на процесния имот чрез друг вид експертиза. Впоследствие оттегля това искане и прави искане само за справка от СГКК относно записване за вида територия, в която се намира имотът. В този смисъл съдът приема, че заключението не е оспорено от страните.

Според заключението на вещото лице поземленият имот на заинтересованата страна Д.Д. е с начин на трайно ползване за „Стопански двор“, намира се в местността „Ябълкова градина“ в землището на кв.