Акт от 23.04.2018, Окръжен съд - Разград

Р Е

Ш Е Н И Е

23. ІV.2018г.

Разград

№11

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2018 съд

13.ІІІ.

На

Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар: Дияна

Георгиева

Председател:

2017 гражданско като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

320 дело номер по описа на РОС за година.. съобрази следното:

Предявени са искове на осн.чл.45 и чл.48 ЗЗД..

Делото е образувано по молба вх.№5093, депозирана в регистратура на РОС на 28.ХІІ.2017г. от Х.А.Х. чрез легитимиращият се като негов процесуален представител по пълномощие - адв. Ст.Д..

Х.А.Х. сезира съда с искове, предявени в условия на субективно и обективно кумулативно съединяване, съответно- на осн.чл.45 ЗЗД против непълнолетния М.Е.

Х., в качеството му на деликвент и на осн.чл.48 ЗЗД срещу Е.Ф.М., в качеството й на родител, упражняващ към дата на деликта родителските права по отношение на първия ответник. Претендират се до обезщетяването им, ведно със законна лихва от дата на деликта-20.Х.2017г. и в условия на солидарна отговорност, както следва:

1/ 30 000,00лв. за неимуществени вреди – физически болки и страдания в резултат на причинена му средна телесна повреда;

2/ 535,00лв. в обезщетение за причинени му от деликта имуществени вреди-разходи по проведено лечение, ведно със законна лихва от 2.ХІІ.2017г.

В обстоятелствена част на исковата молба, претендираните до обезщетяването им вреди се сочат като резултат от виновно и противоправно поведение, инкриминирано от първия ответник и признато за престъпление с вл. в сила споразумение по НОХД№908/2017 по опис на РРС.

В с.з., лично и чрез процесуалният си представител по пълномощие, ищецът заявява, че поддържа исковете на посоченото срещу всеки от ответниците основание и в предявения им размер. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

По реда и в срока на чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са се възползвали от правото си на отговор. С депозирането му признават допустимост на исковете.

Позовано на влезлия в сила съдебен акт, признават наличието на визираните в чл.45 ЗЗД предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на първия ответник - претърпяна от ищеца средна телесна повреда, в резултат и в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на непълнолетния ответник. Не въвеждат спор и по предпоставките на чл.48 ЗЗД относно претендираната от втората ответница деликтна отговорност. Оспорват исковете по размер, с доводи за несъответствието му със степента на вредата, съобразно критериите за справедливост. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като предизвикал инцидента с бездействието си по отношение на възприетото от ответника като неправомерно, паркиране на управлявания от него автомобил на място, препятстващо разминаването на две превозни средства и с действие, изразило се в осъществена по отношение на първия ответник словесна агресия чрез напсуването му на майка. По отношение на претендираното за неимуществените вреди обезщетение, считат същото за справедливо до размера на 5000,00лв.

В с.з., лично и чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв.Р.В., ответниците поддържат заявените в срока за отговор възражения. Претендират присъждане на доказано направени по делото разноски.

Поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме следното: Между страните не се спори, а и от приложената като доказателство преписка по НОХД №908/2017 по опис на РРС се следва за безспорно, че с постановеното по реда на чл.382 НПК и вл. в сила на 16.ХІ.2017г. Протоколно определение №583/16.ХІ.2017г., наказателният съд е одобрил споразумение, с което ответникът М. Х. е признат за виновен в това, че на 20.Х.2017 год. в с. Дянково, общ. Разград като непълнолетен и по хулигански подбуди, чрез нанесени с юмруци удари в областта на главата и тялото му, е причинил на ищеца Х.А.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на клиничните коронки на първи горен и долен леви резци с травматичен пулпит, които по своята медико-биологична характеристика обуславят трайно затруднение на дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и затруднение в говора /фъфлене/ за срок повече от един месец – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.

1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК

.

Съгласно разпоредбите на чл. 383, ал.1 от НПК и чл. 300 от ГПК, одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД№908/2017г. на РРС е задължително за гражданския съд в настоящото производство относно авторството и съставомерността на вменявания в отговорност на ответника деликт.

Относно конкретната обстановка, при която се явява инкриминирано деянието, съобразявайки доказателствата в тяхната относимост, съдът прие: Ответникът е седемнадесет годишен младеж, ученик в ПГТС ”Хр.Смирненски”гр.Разград. В приложената по нак.дело характеристика(л.18 на БП№1873-ЗТ 588/2017) е описан като „тих и кротък на външен вид”. Посочено е, че преместването му в това учебно заведение се е наложило поради пререкания с учител в предходното училище. От две годишен, когато почива баща му е полусирак и грижите по отглеждането, и възпитанието му са поети от неговата майка-отв.Е.М..

По отношение, на която се установява, че работи в Турция, но два-три пъти месечно се завръща в страната. При отсъствията й, непълнолетният М.Х. е обгрижван от своите баба и дядо по майчина линия.

Ищецът е млад човек, приет през 2017г. за студент-редовно обучение по специалността „компютърни науки” към РУ”Ангел Кънчев-Русе(вж.уверение №265/19.Х.2017г. на л.12).

На 20.Х.2017-петък, около 20:00ч ищецът паркирал автомобила си на улицата пред дома на св. А.М., за да се срещне с последния, със св.Е.Ш. и Т. Ф.. Четиримата разговаряли в купето на автомобила, когато край тях, в посока центъра на с.Дянково преминал л.а. „Ситроен”.

Ситроен-ът бил управляван от непълнолетния св.Дж.Р..

На дясно отстоящата от него седалка пътувал ответникът.

Улицата е двупосочна и широчината й позволявала разминаването на автомобилите. На инкриминираната дата обаче на платното, в близост до мястото на паркиралия автомобил и до ляво отстоящия по посока на движението му тротоарен бордюр , била струпана камара дърва за огрев. Тази ситуация била възприета и се интерпретира от св.Р., и ответника като затрудняваща разминаването им с паркирания автомобил. В тази връзка, в показанията си св.Р. твърди, че разминавайки го с 20км/ч, сигнализирал с клаксона си водача на паркирания автомобил, за да го отмести/“дръпне . Въпреки подаденият им сигнал, ищецът и намиращите се в автомобила му свидетели не реагирали и продължили да си разговарят, и да се занимават с мобилните си телефони. Факт, установим от показанията на Р., който сочи: “Ние му свирнахме с клаксон да си премести колата. Той си играеше с телефона, даже не ни погледна… беше тъмно и за това, видяхме, че си играе с телефона, и дори не ни обърна внимание“.

От показанията на ищцовите свидетели се установява, че единствено Е.Ш. е възприел, че от отворения прозорец на разминаващият ги автомобил, ответникът подвикнал да си дръпнат колата.

Противно на поддържаното в показанията на ответниковите свидетели, ищцовите твърдят, че автомобилът на ищеца е бил паркиран плътно до дясно отстоящия по посока на движението му бордюр и по начин, позволяващ безаварийното разминаване на двата автомобила.

По делото не се твърди и не се доказва наличие на маркировка или знаци, урегулиращи движението на мястото, където се е осъществило деянието. Както св.Р., така и пътуващият в автомобила му ответник са непълнолетни и не притежават правоспособност за управление на МПС.

След като постояли известно време в заведение, намиращо се в центъра на селото, св.Р. и ответникът поели по обратния път, като по техни твърдения, на връщане случайно минали по същата улица. Стигайки до конфликтното място, забелязали, че автомобилът на ищеца продължава да стои паркиран по същия начин на пътното платно. Р. спрял автомобила си и отново подал сигнал, но от страна на ищеца не последвала реакция. Тогава ответникът излязъл от автомобила и се отправил директно към шофьорската врата на Х.. Според показанията на намиращите се в автомобила на Х. свидетели, ответникът бил видимо ядосан, изнервен. Св.Е. Ш. твърди, че ответникът отворил шофьорската врата с отправена към водача Х. реплика:”защо не дръпна колата?”. Не оставил на ищеца време за отговор и реакция. Започнал да го псува и да му нанася удари с юмруци по лицето. Младежите излезли от купето и се опитали да ги разтърват.

В основание за твърдяното от страна на ищеца съпричиняване, ответникът твърди отправена му от последния псувня на майка.

Което го засегнало, защото след смъртта на баща му, тя е неговият единствен жив родител.

Като преки очевидци на осъщественото по отношение на Х. нападение, св.св. Ш., М. и Ш.- последователно и независимо един от друг, заявяват в показанията си, че ищецът е бил изненадан от проявената към него агресивност, не е имал възможност и време да отреагира адекватно на осъщественото в купето на автомобила нападение.

Възприели са последното като изцяло инициирано от ответника, който се приближил към тях с отправяни към ищеца псувни и търсене на сметка, защо не е отместил автомобила. Твърдят, че от страна на ищеца не е имало отправени към ответника обидни изрази.

Единственият, който твърди да е чул отправена от ищеца към ответника псувня е св.Р., за когото от доказателствата се следва, че е бил на разстояние от самия инцидент. В този смисъл са и показанията на св.св.Х.Ш., и А.Я., съответно братовчед на ответника и сестра на ответницата Е. М., които обаче не са били свидетели на инцидента. Показанията им са опосредени, интерпретиращи споделените им от ответника възприятия за случилото се и преценката им се следва с оглед родствената им връзка с ответниците .

Компетентно поднесеното и прието от страните, и съда експертно заключение на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, установява, че в резултат на нанесените му от ответника удари, на ищеца са били причинени следните, видими травматични увреждания:

1/кръвонасядания по лицето( лявата буза; оток на меките тъкани на носа и с кръвонасядане под основата му, вляво; кръвонасядане във вътрешните половини на долен и горен десен клепач; синкаво червени кръвонасядания пред, под и зад долния полюс на дясна ушна мида). Във връзка с тази група увреждания, вещото лице сочи причинени на ищеца болки и страдания-признак, позволяващ квалифицирането им като леко изразена по степен телесна повреда по чл.130(2 НПК.

2/ разкъсна рана през средата на видимата лигавица на долната устна и навътре към преддверието на устната кухина с подлигавичен кръвоизлив на същото място; подлигавичен кръвоизлив в лявата половина на горната устна на прехода между видимата лигавица и преддверието на устната кухина; В заключение вещото лице сочи, че уврежданията от тази група са с характеристиките на леките телесни повреди по чл.130 НК- временно разстройство на здравето, без опасност за живота на пострадалия.

3/хоризонтално разположено синкаво червено кръвонасядане в поясна област-дясна половина на гърба; червеникава драскотина, косо разположена отгоре/надолу и отвътре/навън под ъгъла на дясната лопатка. Тези, установени по гърба му увреждания според вещото лице сочи причинени на ищеца болки и страдания-признак, позволяващ квалифицирането им като леко изразена по степен телесна повреда по чл.130(2 НПК.

4/ счупване на клиничната коронка на първи горен ляв зъб(резец) до ниво на венеца и счупване на клиничната коронка на първи долен ляв зъб(резец) до ниво на венеца; Всяко от тези две увреждания, вещото лице сочи като обуславящо трайното затруднение на дъвкателната функция на ищеца (фаза отхапване) и затруднението в говора му(фъфлене). По тези си характеристики, всяко от тези две увреждания отговаря на квалификацията за средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2, предл.VІІІ НК и е прието като съставомерен признак на деянието, за което ответникът Х. е признат за виновен и за което е ангажирана нак. му отговорност.

Като с оглед дължимата в това производство преценка, съдът намира, че едновременното причиняване на тези две, средно изразени по степен телесни увреди, предпоставя извод за по високата степен на преживените във връзка с тях болки и страдания.