Решение № 6357 от 13.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6357 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги С. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100510161 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 247 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на съделителите В. Г., О. К., Ч. К., Н. К., К. К., Б. М., М. М., М. С., Д. С. и Н. Д., чрез пълномощника им – адв. А.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение № 20033789 от 04.05.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по гр. дело № 49191/2013 г., по описа на СРС, 74-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на съделителителите в производството, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 65176/17.03.2017 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е поправено Решение № II74-241/28.03.2016 г. по гр. д. № 49191/2013 г., по описа на СРС, 74 състав.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че в решението, чиято поправка се иска от всички страни в производството е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като погрешно съдът бил включил в съсобствеността като съделител и лицето К. В. К. с припадащите й се 1,5/216 ид.ч. в качеството й на наследник на Р.Б. К.. Изтъква се, че от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че К. В. К. не е наследник на Р.Б. К.. Иска се същата да бъде заличена като съделител, респ. да бъдат увеличени дяловете на съделителите Ч. Л. К. и Н. Л. К..

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната 1 власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност по молба на страните или по своя инициатива по всяко време /не е ограничено с преклузивен срок/ да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка.

В конкретния случай не е налице несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Налице е пълно съответствие между възприетото в мотивите на решението, чиято поправка се иска, като съдът е посочил, че К. В. К. се явява законен наследник на Р.Б. К., като този извод е намерил отражение и в диспозитива на Решение № 65176/17.03.2017 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е поправено Решение № II-74-241/28.03.2016 г. по гр. д. № 49191/2013 г., по описа на СРС, 74 състав, като на К. В. К. е определена квота от 1,5/216 ид.ч.

Ето защо обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 247 ГПК СРС е оставил без уважение молбата от 31.03.2022 г. на съделителите за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 65176/17.03.2017 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е поправено Решение № II-74-241/28.03.2016 г. по гр. д. № 49191/2013 г., по описа на СРС, 74 състав. Така твърдените пороци касаят материалната незаконосъобразност на постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение, но не съставляват ОФГ.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20033789 от 04.05.2022 г., постановено по реда на чл.

247 ГПК по гр. дело № 49191/2013 г., по описа на СРС, 74-ти състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2