Определение № 87 от 14.01.2019, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №87 гр.Пловдив,

14.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Василев ч.в.гр.дело № 2718/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Г. Държавен съдебен изпълнител в Районен съд Асеновград против определение №71 от 02.11.2018г. на Съдия по вписванията към Районен съд Асеновград, с което е отказано нотариално действие по искане на И. Г. Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Асеновград за заличаване на възбрана вписана в СВ-Асеновград с вх. рег. № 2868/05.06.2013г. с акт №8, том №2, като искането е записано във входящия регистър с вх. рег. № 4775/02.11.2018г. в 11,03 часа по описа на Служба по вписванията – Асеновград.

Жалбоподателят счита, че в случая не се дължи държавна такса за заличването на възбраната от ДСИ, който действа служебно и не дължи държавна такса по чл.84 т.1 от ГПК.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Изпълнителното производство №65/2013г., по което е наложена и вписана процесната възбрана на имот на длъжника, е прекратено с постановление на ДСИ от 19.09.2018г на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради перемпция. В изпълнение на служебното си задължение по чл. 433, ал. 3 ГПК и след влизане в сила на постановлението за прекратяване ДСИ е постановил вдигане на наложената възбрана, като е поискал от съдията по вписванията заличаването й.

Постановеният отказ е мотивиран с невнасяне на дължимата за заличаване на вписана възбрана такса в размер на 7,50 лв. Отказът е неправилен по следните съображения. Съгласно чл. 431 ал.4 ГПК за информацията по ал.3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83 ал.1 и чл. 84 от ГПК.

Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника. Според чл.84 т.1 ГПК освобождават се от заплащане на държавна такса държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Доколкото в случая безспорно ДСИ е държавен орган, който е поискал заличаване на вписана възбрана в изпълнение на служебното си задължение по чл. 433 ал.3 ГПК, а не по искане на страна в изпълнителното производство, което вече е прекратено, той не дължи такса за заличаване на вписана обезпечителна мярка. Посоченото решение №171/21.07.2016г. по гр.д. №1645/2016г. на ВКС, ІV-г.о. не касае същия казус, а друг свързан с ЧСИ, който не е държавен орган за разлика от ДСИ.

Ето защо обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а преписката – върната на Служба по вписванията при РС – Асеновград за извършване на исканото заличаване.

Мотивиран така съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №71 от

02.11.2018г. на Съдия по вписванията към Районен съд Асеновград, с което е отказано нотариално действие по искане на И. Г. Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Асеновград за заличаване на възбрана вписана в СВ-Асеновград с вх. Рег. № 2868/05.06.2013г. с акт №8, том №2, като искането е записано във входящия регистър с вх. Рег. № 4775/02.11.2018г. в 11,03 часа по описа на Служба по вписванията – Асеновград.

ВРЪЩА преписка

Вх. № 4775/02.11.2018г на АВ - Служба по вписванията при Районен съд - Асеновград за заличаване на наложената възбрана върху имота собственост на Г. И. А., поискано от

И. Г. Държавен съдебен изпълнител в

Районен съд Асеновград с писмо вх. Рег. № 4775/02.11.2018г. по описа на Служба по вписванията – Асеновград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.