Решение № 1138 от 26.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Кюстендил, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520100989 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „ЗК Лев Инс“ АД, с която, след допуснато с определение от 06.08.2025г. изменение по реда на чл. 214 ГПК, срещу Е. Б. Н. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 24 619.20 лева – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на обезщетение за вреди от ПТП от 01.01.2017г. на Магистрала А13, Италия, причинени виновно от ответника, който е напуснал произшествието.

Ищецът твърди, че на 01.01.2017г., около 22:57 ч. на приблизително 20.500 км. на Магистрала А13, Италия, при управление на влекач марка „***“, модел „**“, с рег. № ****, ответникът Е. Б. Н. реализирал ПТП с лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****. Твърди се, че след инцидента виновният водач Е. Б. Н. напуснал местопроизшествието, с което си поведение се отклонил от проверка за алкохол. Поддържа се, че в резултат на ПТП са били причинени имуществени вреди по МПС и по пътната мантинела, както и неимуществени вреди на водача М. К.. Сочи, че за ПТП били изготвени съответните документи от компетентни органите в Италия. Заявява, че към датата на събитието за влекач марка „***“, модел „**“, с рег. № **** е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищцовото дружество и обективиран в застрахователна полица № BG/22/117001290**, със срок на действие от 07.05.2016 г. до 06.05.2017 г.

Твърди се, че щетата по увредения л.а. била определена на база представени фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена Карта от Италианското бюро чрез DEKRA. С доклад по щета по образуваната в ЗД „Лев Инс“ АД преписка ищецът одобрил 1 изплащането на сума в размер на 24 619.20 лева, която сума била заплатена чрез преводни нареждания на 06.01.2020 г. и 21.05.2021 г.

Поддържа, че с изплащане на обезщетението застрахователят – ищец придобива право на регрес срещу застрахования ответник.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен за подадената искова молба, в указания срок по чл.

131 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва настъпването на твърдяното ПТП, напускането на ответника, респ. отклоняването му от проверка за алкохол, размера на щетите, както и изплащането на застрахователното обезщетение. Релевира възражение, че претенцията е погА.а по давност.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 01.01.2017г. в 22.57 часа, на територията на Община Малалберго (Провинция Болоня) на магистрала Болония – Падуа A13, км. 20+500 юг, е настъпило ПТП с участието на МПС марка „***“, с рег. № ****, регистрирано на територията на Република България. Сигнал за настъпването на произшествието е бил подаден в 23.02 часа, а компетентните местни органи по контрол на движението по пътищата са съставили доклад/протокол за произшествието след посещение на мястото в 23.05 часа. Отразено е, че при управлението на посоченото МПС водачът Е. Н. загубва контрол и се блъска в дясната мантинела, помита 100м. тройни вълнообразни бариери и колчета и, изсипвайки върху пътната настилка земната маса от терен с низходящ наклон, удря подпорните колони на надлеза от км. 20+480. След удара МПС спира на км.

20+455 в правилната посока на аварийната лента върху дясната мантинела, докато полуремаркето се завърта на 170º, като заема напречно изпреварващата лента, първата лента и аварийната лента и спира на км. 20+460. Констатирано е, че при инцидента няма пострадали лица, като са нанесени единствено материални щети по увреждащото МПС и по пътната инфраструктура на Магистрали за Италия АД. Представен е и документ, наименован „Наръчник за установяване на пътнотранспортно произшествие само с имуществени вреди“, удостоверяващ декларацията на водача, че не помни нищо във връзка с инцидента, както и че на място същият е заявил, че се чувства добре и няма нужда от медицинска помощ. Отбелязано е и обстоятелството, че ответникът е бил тестван за алкохол.

Установява се на следващо място, че към датата на процесното произшествие отговорността на водачите на влекач марка „***“, модел „**“, с рег. № **** е била застрахована от ищеца съгласно застрахователна полица № BG/22/117001290**. Препис от същата е представен с исковата молба и е приложен по делото на л. 5. От същия документ е видно, че като застраховащо лице е вписан „ГЛ ВЕЛОЗ“ ООД, а договорът е сключен на 2

13.04.2016 г.

Приети и приобщени към доказателствения материал по делото са и извадки от проведената кореспонденция между ищеца „ЗК Лев Инс“ АД и ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД /в качеството му на официален представител на застрахователя за Италия/, от една страна, както и между ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД и Магистрали за Италия АД, от друга, видно от които във връзка с посочения по горе-пътен инцидент от Италианската автомобилна асоциация (UCI) е заведена имуществена претенция под № 17/87734-101715 по описа на ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД /при ищеца „ЗК Лев Инс“ АД под № 0000-1719-17-609011/, като за покриване на щетите на Магистрали за Италия АД, на 11.01.2019 г. в полза на увреденото дружество е нареден банков превод за сумата от 40 000 евро. Посоченото се потвърждава и от констатациите на мировия съдия от Болоня в представената в официален превод призовка /л.

58 и сл. от делото/, установяваща инициирането на съдебно производство във връзка с процесното произшествие. В същата изрично е отбелязано, че претенцията на пострадалото лице - Магистрали за Италия АД, за нанесените щети е определена в размер на 52 408.74 евро, от която през м. Януари 2019 г. от ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД е заплатена частично сумата от 40 000 евро. На 13.11.2020 г.е извършен втори банков превод в полза на Магистрали за Италия АД в размер на 10 500 евро /л. 95 от делото/, с което по данни на ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД в представената кореспонденция имуществените отношения по повод процесното ПТП са окончателно уредени.

Представени са и 2 /два/ броя фактури с издател ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД и получател „ЗК Лев Инс“ АД за сумата от 280.00 евро и сумата от 270.00 евро с посочено основание „такса за обработка“ и „такси за експертизи“.

На 06.01.2020 г. ищецът е заплатил в полза на ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД сумата от 675 860.24 евро съгласно платежни нареждания на л. 48 и 49 от делото, а на 21.05.2021 г. – сумата от 499 169.18 евро /л. 51 от делото/, част от които суми представляват плащания по процесната щета видно от обозначените референтни номера. В тази насока е и заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с което се изяснява, че предявените суми са изплатени, както следва: на 60.01.2020г.

– 550.00 евро и на 21.05.2021г. - 11 785,82 евро от банкова сметка с титуляр „ЗК Лев Инс“ АД по сметка на бенефициент ДЕКРА ИТАЛИЯ ООД.

В хода на настоящото производство са изслушани и приети без възражения от страните две съдебно - автотехнически експертизи. Съгласно заключението на вещото лице К., отговарящо на първата група поставени с исковата молба въпроси, на 01.01.2017г. около 22.57 часа, на магистрала А13, намираща се в Р. Италия между градовете Падуа и Болоня, се е движел товарен автомобил марка „***“, с рег. № ****, с полуремарке, марка и модел „***c per. № ***; движейки се така, поради неизвестни причини, водачът на процесния товарен автомобил – Е. Б. Н., е изгубил управление над превозното средство, вследствие на кое е навлязъл в аварийната лента, продължил движението си и е настъпил удар в еластичната преграда /мантинела/, като деформира 100 м. от мантинелата, изсипвайки върху пътната настилка земна земната маса от терен с низходящ наклон, след което удря 3 подпорните колони на надлеза, намиращ се на км. 20+480; автомобилът е установен на км.

20+455 в аварийната лента в посоката му на движение върху дясната мантинела, а прикаченото му полуремарке се е завъртяло на около 170º, заемащо напречно изпреварващата лента, активната лента и аварийната лента; в резултат на ПТП са констатирани следните материални щети: около 100 м. мантинела, пътен знак, улично осветление и подпорни стени на надлез; не са установени травматични увреждания на водача; в материалите по делото няма никакви данни за увреждане на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****. описан в исковата молба, поради което и е невъзможно да се определи тяхната стойност; с оглед описания механизъм на ПТП и отбелязаните материални щети /по увреждащото МПС и пътната инфраструктура/ може да се направи извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между двете. Видно от заключението на вещото лице Г., механизмът на настъпване на процесното ПТП се разделя на четири основни фази: 1/ фаза на загуба на контрол (поведение на водача), 2/ първоначален контакт – сблъсък с мантинелата, 3/ страничен/тангенциален удар в подпорните колони и 4/ финална фаза – спиране в стабилно положение; като резултат са причинени следните щети: изсипване на земна маса върху платното за движение, огъване на около 100 м. тройна вълнообразна еластична преграда (мантинела), повреда на пътни знаци, повреда на осветително тяло, увреждане на опорните колони на надлеза; общата стойност на разходите, необходими за възстановяване на нанесените по инфраструктурата материални щети, възлиза на 52408,74 евро; възможен е извод за наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и по-голямата част от описаните щети, но степента на съответствие за целия 100-метров участък зависи от скоростта, траекторията на движение и мястото на първоначалния удар.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи от виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които е напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, каквито твърдения не са наведени в случая.

Преди да пристъпи към обсъждане на предпоставките за възникване на регресната отговорност на ответника, сочен като водач на процесното МПС при настъпването на произшествието на територията на държава членка на Бюрото на системата „Зелена карта“ спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да се изясни въпросът относно правната природа, страните по застрахователния договор, както и кръгът лица, имащи качеството на застраховани лица по договора.

4

Съгласно разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и и ал. 2 КЗ (в действащата към датата на сключване на застрахователния договор редакция) обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство.