Решение № 665 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20221100501157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на В. А. В. срещу решение №

20189409/23.09.2021 г., постановено по гр.д. № 41645/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което по иска на М. Й. Г. и П. Т. И. е признато за установено, че въззивницата дължи на всяка сумата в размер на 533,33 лева, представляваща платено без основание задължение по нищожен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2016 г., ведно със законната лихва от 19.05.2017 г. до окончателното изплащане.

В тежест на жалбоподателя са възложени сторените от ищците разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са доводи, че ищците са длъжници по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, обезпечен със собствеността им /т.е. като ипотекарни длъжници, независимо, че заповедта за изпълнение не е била издадена срещу тях/, поради което се извеждала възможността им за защита по ч.гр.д. № 5301/2011 г. на РСВелико Търново, която защита била реализирана с възражение по чл. 414 ГПК.

Пространно във възивната жалба е описана защитата на потребителите по българското и съюзното право, а в заключение се прави извод, че като ипотекарни длъжници тези лица имали право на защита. Посочено е, че обстоятелствата около защитата на потребителите не са били изследвани от районния съд. Твърди се, че е постигната 1 уговорка за сключване на договор за правна защита и съдействие, както и прилагане към него на разпоредбите за договора за поръчка, в който случай дори при оттегляне на пълномощията възнаграждение се дължи. Страната се позовава на чл. 26, ал. 2 ЗЗД за неоснователно оттегляне на пълномощията, в който случай се счита, че възнаграждение се дължи. Посочено е, че по повод на договора за правна защита и съдействие е положен труд, изразяващ се в консултации лично и по телефон. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното:

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна, като е съобразена с изискванията на чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261, т. 1-4 ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на 06.10.2016 г. между ищците И.Г. И. (починал в хода на процеса), П. Т. И. и М. Й. Г. и ответницата В. А. В. са сключени два договора за правна защита и съдействие, единият за процесуално представителство в изпълнително производство по изп.д. № 70/2012 по описа на ЧСИ К. с уговорено възнаграждение в размер на 800 лв., а другият за процесуално представителство по частно гражданско дело с уговорено възнаграждение в размер на 1600 лв., както и че уговореното възнаграждение по договорите е платено в брой на ответника при подписване на договорите. Приел е въз основа на представените преписи по ч.гр.д. № 5301/2011 г., че делото се води само и единствено срещу И.Г. И., но не и срещу останалите ищци. Установил е, че от представените доказателства не може да се заключи съществуването на ч.гр.д. срещу П. Т. И. и М. Й. Г., по което да е оказвано представителство и защита съобразно сключените договори за правна защита и съдействие. Предвид недоказаното съществуване на ч.гр.д. срещу двамата ищци, респ. липсата на данни по делото за това, съдът е приел, че договорът за правна защита и съдействие е нищожен поради липса на основание, поради което е приел за дължима спрямо тях сумата от по 533,33 лева /т.е. по 1/3 за всяка от тях/. По отношение на иска на И.Г. И. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците му П. Т. И. и Г. И.

2

И./, съдът е приел, че искът е неоснователен с мотива, че по делото е установено заведено срещу този ищец ч.гр.д., поради което е приел същият за действителен спрямо него. Решаващият състав е счел за безпредметно да коментира събраните по делото гласни доказателства, приемайки, че се отнасят до изпълнението на договора, а не до неговата действителност.

Настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.10.2016 г., че между страните по него – от една страна, клиентите И.Г. И. и П. Т.

И., и от друга страна – адв. В. А. В., е постигната уговорка за „защита по ч.гр.д.“ при договорено възнаграждение от 1600,00 лева, заплатено в брой при подписването му. От съдържанието на този договор е видно, че в него са налице три подписа, като липсва изписване на името на М. Г. под подпис с номер ,,3‘‘. С оглед направеното възражение, че договорът е сключен само между ответницата В. – от една страна, и от П. Т. И. и И.Г. И. – от друга, но не и от М. Й. Г., то относими за доказване на този факт са показанията на самата ищца П. И., която споделя пред съда, че подписът под номер ,,3‘‘ е именно на М. Г.. Още повече в същия смисъл е заявеното и в исковата молба и уточнението към нея, подадени и от тримата ищци, а именно че същите са длъжници по изп. д. № 70/2012 г. на ЧСИ С.К. с район на действие Окръжен съд – Велико Търново с взискател „ОББ“ АД. По повод на насрочена публична продан по това дело – къщата им в с. Присово, община Велико Търново, в която живеели, на 06.10.2016 г. по обяд и след предварителна уговорка за среща с цел консултация отишли в кантората на ответницата – адв. В. В.. По делото са дадени показания от свидетеля С./сътрудник в кантората на адвокат В./,които съдът намира за обективни, дадени от лице, което е възприело фактите лично се установява, че ответницата е била упълномощена по две производства – изпълнителното дело и частното гражданско дело. Установява се, че пълномощията са дадени по повод на горепосочения казус с изтеглен банков кредит и предстояща публична продан на собствен на страните имот.

Въз основа на представените преписи по ч.гр.д. № 5301/2011 г., е видно, че по частно гражданско дело ответницата В. е подала от името на всеки един от тримата ищци мотивирано възражение по чл.414 от ГПК. От книжата по делото /договор за кредит/ се потвърждава фактическата обстановка, изложена от ответницата, че през 2006 г. И.Г. И. сключил договор за кредит за ремонт и строителство с „ОББ“ АД за сумата от 30000,00 лева, който е обезпечен с ипотека върху имот в с. Присово, и който договор е подписан и от съпругата на кредитополучателя – ищцата П. И.. Установява се, че поради спиране на плащанията по кредита банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и такава е била издадена – заповед № 3616/01.12.2011 г., и изпълнителен лист от 01.12.2011 г. по ч.гр.д. № 3

5301/2011 г. на Районен съд – Велико Търново, въз основа на които било образувано изп. дело № 70/2012 г.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съобразявайки твърденията на ищеца в исковата молба СРС основателно и в съответствие с материалния закон е приел, че са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като се претендира връщане на получена парична сума, дадена при първоначална липса на основание.

Съгласно изискванията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, или на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В законовия текст са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване, като общото и при трите е изискването да има предаване, съответно получаване на имуществена облага без основание, на неосъществено основание или на отпаднало такова от ответника по делото. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, съответно че е налице основание за задържане на полученото от него.

Не е спорно между страните, че е извършено плащане на процесната сума в размер на 1600,00 лева от ищците.

Спорен по делото е въпросът, свързан с основанието, въз основа на което е получено адвокатското възнаграждение, обстоятелство подлежащо на доказване от ответницата.

Въззивният съд не споделя мотивите на СРС, с които на основание чл. 26 ал. 2, изр. 2 е приел, че процесният договор е нищожен поради липса на основание. С оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, както е в случая, за връщане на сума, получена при начална липса на основание, следва да бъде установено липсата при самото получаване – на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Ответната страна е тази, която следва да установи наличието на основание за получаване на сумата. В този смисъл е Решение № 59 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2020 г., III г. о., ГК.

По делото е доказано основание на договора по отношение на ищците в първоинстанционното производство. В изпълнение на доказателствената ѝ тежест, ответницата е представила договор за правна защита и съдействие от 06.10.2016 г., от който е видно, че има за предмет „защита по ч.гр.д.“. Договорите представляват частни свидетелстващи документи, подписани от страните. По отношение на процесният договор, не са изложени твърдения, че същият е неавтентичен или неверен. Не е 4 налице оспорване на подписите на страните, нито на съдържанието му.

Представени са още съдебно удостоверение от Районен съд – Велико Търново, изслушани са свидетелски показания на св. С.. При събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е бил сключен валиден договор за правна защита и съдействие на 06.10.2016 г. Същият представлява годно основание, въз основа на което е получена претендираната сума от ищците в размер на 1 600 лева. Обстоятелството, че в представеният договор липсва конкретизация на номера на гражданското дело не прави невъзможно предоставянето на адвокатска услуга. Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл.2 ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез изброените в цитирания нормативен акт устни и писмени консултации, становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., представителство на доверителите пред физически и юридически лица уговорено между адвоката и клиента възнаграждение /- чл.36 ЗА/ Изхождайки от съдържанието на договора и уговорките по него, имащи за предмет поемане на задължение от страна на ответницата да окаже на ищците, за сметка на последните, правна помощ настоящият състав намира, че сключеният от тях договор има белезите на договор за правна помощ - разновидност на договор за поръчка съгласно чл. 280 и сл. ЗЗД, специална правна регламентация на който се съдържа в Закона за адвокатурата, поради което при уреждане на отношенията им са приложими освен общите правила на ЗЗД относно договора за поръчка и Законът за адвокатурата. Договорът за поръчка е неформален, консенсуален и едностранен. В отклонение на общото правило, установено в чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В настоящото производството са доказани съществените елементи на мандата - вида на възложената работа, както и размера на дължимото възнаграждение.