Решение № 666 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11119/2020
- Вид
- Решение № 666
- Подписан
- 01.03.2022
- В сила
- 01.03.2022
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 666 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20205330111119 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от Г. Г. К., в качеството му на наследник на Н. Г. К.- П. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството ½ от дълга по изп. дело № ********, по описа на *** , рег., район на действие ******, равняващ се на общо 9 222, 07 лв., от които: 4872, 50 лв., представляваща ½ от главницата по сключен договор за потребителски кредит от 07.03.2012г. между Н. П. и „Юробанк България“ АД; сумата от 3728, 02 лв., представляваща ½ от законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2013г. до 28.08.2020г.; сумата от 246, 32 лв., представляваща ½ от неолихвяеми вземания, както и сумата от 375, 23 лв., представляваща ½ от сторените по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от *******г. по ч. гр. д. № ****/ ***г., по описа на РС- П.
Ищецът твърди, че между Н. П. и „Юробанк България“ АД е съществувало правоотношение по повод на сключен на *****г. Договор за потребителски кредит. Предвид неизпълнение на задълженията на П., 1 кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист от ******г., издаден по ч.гр.д. № ****/ ****г., по описана РС- П. Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *****, по описа на *******, рег. № ****, район на действие *****. Предмет на изпълнителното производство са били сумите по цитирания договор за потребителски кредит- 9 744, 97 лв. главница, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от *****г. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер от 2 310, 95 лв., както и всички следващи се такси и разноски по ТТР и ЗЧСИ. Поддържа се, че в рамките на изпълнителното производство са предприети редица действия по събиране на цитираните суми. На *****г. Н. П. умира, като нейни наследници по закон, при равни квоти от по ½ са ищецът Г.К. / ***/, който приел наследството по опис и М. Т. П. /****/. На *****г., „Юробанк България“ ЕАД е поискало по изпълнителното дело да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Н. П. Ищецът изтъква, че това действие е на практика безпредметно, тъй като към този момент тя вече е била починала. На ***г. е отправена молба до *******, взискателят по делото да бъде заменен с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като последното е придобило вземането по силата на договор за цесия. В тази връзка, ищецът изтъква, че не е надлежно уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането. На дата *****г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде прекратено изпълнителното производство и да му бъде върнат оригиналният екземпляр на изпълнителния лист. На *****г., по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изп. дело № *******, по описа на ****** рег. № ****, район на действие ********. ******** е констатирал, че длъжникът по изп. дело Н. П. е починала, поради което е конституирал в това качество нейните наследници, за по ½ част от дълга. На *****г., ищецът е получил ПДИ, с която се приканва да заплати сумите, предмет на настоящото производство. Предвид така изложената хронология, ищецът поддръжа, че от последното изпълнително действие, прекъсващо давността, до момента на иницииране на производството е изтекъл период от повече от пет години.
Предвид това, поддържа се, че кредиторовото вземане е погасено по давност.
При условията на евентуалност, поддържа, че вземането към ответника е изцяло заплатено, тъй като при сключване на договора за кредит, Н. П. е подписала и застрахователна полица. По силата на същата, трето лицезастраховател е поело риска от заплащане на сумите, при неплатежоспособност на длъжника. Моли се така предявеният иск да бъде 2 уважен в своята цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София. Признава, че между Н.П.и „Юробанк България“ АД е възникнало правоотношение по силата на сключен договор за кредит от *****г., вземането по който е цедирано на ответното дружество.
Поддържа се, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия, като в случай че се приеме, че това не е реализирано, то уведомяването се осъществява посредством отговора на исковата молба. Поддържа, че предвидената в чл. 110 ЗЗД давност на вземането не е изтекла, като изтъква обстоятелства, които са довели до нейното спиране и прекъсване. Поддържа, че погасителна давност не е текла по време на висящността на изпълнителното дело, като се позовава на нормата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, като давността била започнала да тече с приемането на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, счита за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиаран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са 3 налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.
Между страните няма спор, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че че на *****г. между Н. П. като длъжник и „Юробанк България“ АД като кредитор е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит; по силата на Договор за цесия ******г., вземането по договора за кредит е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; за събиране на сумите по цитирания договор за кредит е издаден изпълнителен лист от ******г., като въз основа на него първо е образувано изп. дело № *******, по описа на *******, рег. № ****, район на действие *****, а впоследствие и изп. дело № ********, по описа на ********, рег. № ******, район на действие *******; на дата ******г. Н. П. умира, като нейни наследници по закон, при равни наследствени квоти от по ½ са ищецът К. / ***/, приел наследството по опис и М. П./ *****/.
Установява се, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ч. гр. д. № кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист от ******г., издаден по ч.гр.д. № ******г., по описана РС- П.. Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *******, по описа ******, рег. № ***** район на действие ****. По настоящето производството е приложено изп. дело № *******, по описа на ********, рег. № *****, район на действие ****** Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси.
Установено е, че по изпълнителните производства са извършени следните действия: На ******г„ по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ********* по описа на **********, рег.№*****. район на действие*******, срещу Н. Г.К. - П., за заплащане на главница по договор за потребителски кредит, сключен между същите страни, в размер на 9 744.97 4 лева, ведно със законна лихва върху нея от *****г., до окончателното и изплащане.В рамките на така образуваното изпълнително дело срещу длъжника са предприети следните действия за принудително изпълнение, като на *****г. са наложени ЗАПОРИ върху разкритите на името на длъжника сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България" АД, след което на ******г. въз основа на запорно съобщение Изх.№***** от ******, е наложен ЗАПОР върху дружествените дялове, притежавани от съдружника Н.
Г. К. - П. в „СЪЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ-К." ЕООД, ЕИК *****. По-късно- на ******г е наложена ВЪЗБРАНА върху недвижимо имущество, собственост на Н. П.
На ***** настъпва кончината на Н. Г. К. - П., като единствени нейни наследници са ****** М. Т. П. и ***** - Г. Г. К. - ищец в настоящото производство, който е приел наследството по опис.
На ****г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е входирало молба до ********. с която е поискано налагането на ЗАПОР на трудовото възнаграждение на Н. Г. К. – П., получавано от същата по трудово правоотношение с работодател „СЪЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ-К." ЕООД, ЕИК **********.
На ****г., с молба подадена до ********, е поискано кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да бъде заменен с дружеството „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, което било придобило вземането към Н. Г. К. - П., въз основа на сключен договор за цесия.
Впоследствие/ след като е образувано следвашо изпълнително дело/ ******* е констатирал, че длъжникът Н. Г. К. - П. е починала и е конституирал като длъжници по същото изпълнително дело нейните наследници, в частност нейния **** и ищец в настоящото производство - Г.
Г. К., същият конституиран като длъжник за 1/2 от дълга по изпълнително дело № ********** по описа на **********.
На ******г на новоконституирания длъжник, е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № *********г., с която е уведомен, че наследодателят му Н. П. е осъдена да заплати следните суми: главница в размер на 9 744.97 лева, ведно със Законна лихва върху главницата, считано от ******г. до изплащане на вземането, неолихвяеми вземания - 492.64 лева, както и сумата от 750.45 лева разноски по делото.
5
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По основателността на предявения иск:
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното 6 имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.