Определение № 448 от 12.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Габрово, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500236 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу разпореждане № 923 от 02.05.2023 г. на РС Габрово по ч.гр.д. № 660/2023 г. , с което съдът е отхвърли заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Излага се, че заявителят в заповедното производство няма задължение да представя договора си за цесия с цедента, въз основа на който претендира вземането, тъй като същият не е част от потребителския договор, който да подлежи на преценка от съда за неравноправност на клаузите му по см. на чл. 410 и сл. от ГПК. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Габровският районен съд е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с което поискано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника М. К. Н., за сумите от: 635 лв. главница; 35, 25 лв. договорна лихва за периода от 1

07.07.2021 г. до 13.10.2021 г.; 341, 82 лв. обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит сключен между „Сити Кеш“ и М. К. Н., което е цедирано на заявителя. Изложено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща взетия заем, който е следвало да връща на 23 равни вноски.

За да отхвърли така подадената заявление и за да остави същото без уважение, съдът е приел, че към заявлението не е приложен договора за цесия, по който заявителят е придобил вземането по договора за потребителски кредит, поради което е приел, че искането следва да бъде отхвърлено, тъй като се явява в противоречие със закона.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

В заповедното производство, цесионерът няма задължение да се легитимира пред заповедния съд с договора за цесия, по който е придобил процесното вземане и е достатъчно твърдението му, че е активно легитимиран да предяви заявление по чл. 410 от ГПК. Като приложение към заявлението, законът в нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, въвежда изискването да се представи договора, от който произтича вземането, само ако същият е сключен с потребител в писмена форма и приложенията към него. Предвид изложеното изводът на заповедния, че заявителя не е доказал, че е кредитор на длъжника, на осн. договор за цесия е неправилен.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши, проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

2

От представения договор за потребителски кредит № 900642 от 05.05.2021 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и М. К. Н. се установява, че кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент 40, 05 % и посочено ГПР 49, 81 %, като е уговорено кредитът да бъде погасен на 23 вноски и общата сума за плащане в размер на 1 103, 38 лв. В чл. 6 от договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, в тридневен срок от подписване на договора, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора неустойка в размер на 575, 62 лв., която е дължи разсрочено по начин посочен в Приложение № 1 към договора – чл. 8. В договора е предвидено при забава кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В приложения погасителен план определената погасителна вноска от 73 лв. месечно включва главница, лихва и неустойка, като е видно, че задължението с включената неустойка е в размер на 1 679 лв.

При извършената проверка, съдът намира, че от представения договор не се установява същият да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и от посочения в договора ГПР не става ясно, какво се включва в него и дали е включено задължението за неустойка по договора за неосигурено обезпечение, в размер на сума равна на половината от отпуснатия кредит, което води до съмнение за неравноправни клаузи по договора. Освен това погасителният план приложен по договора съдържа вноска за неустойка, която произтича по същество от неравноправна клауза, тъй като въвеждане на този вид неустойка (при почти реално неизпълними от заемателя условия по чл.33, ал.1 ОУ), противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита, а от там и за заобикаляне на императивната нормата на чл. 19 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва.

Освен изложеното в заявлението липсват яснота за кой период се твърди, че се претендира главница и каква сума е заплатена до този момент, което води до невъзможност съдът да провери, дали се претендира само чиста главница или платените до този момент вноски от длъжника са покривали и разходи по неравноправни клаузи, каквато се явява вноската за неустойка. Съдът намира, че и заявеното не съответства на уговореното в договора по отношение на претенидраното обезпечение за забава в размер на законната лихва– освен че 3 не е ясно върху каква точно сума е начислена същата – сочи се че това е главницата, която в случая е 638, 15 лв., от посочения в заявлението размер от 341, 82 лв. за периода от 08.07.2021 г. до подаване на заявлението (28.04.2023) не може да се установи съответствие с уговореното в договора, което навежда на съмнение за определяне на същата в противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното поради обосновано предположение за неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност, както и направено искане в противоречие с добрите нрави, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 923 от 02.05.2023 г. на РС - Габрово по ч.гр.д. № 660/2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4