Решение № 2666 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2666 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №13548 от 09.07.2024г., постановено по гр.дело №18099/2024г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в ответникът Гаранционен фонд с БУЛСТАТ:121446665, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е осъден да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК:121265113, съдебен адрес гр.София, ул.“Иван Денкоглу“№2, ет.1, офис 2, на основание чл.499, ал.5 КЗ, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 9780,77 лева- регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №7000049541, ведно със законната лихва за периода от 29.03.2024г. до окончателното изплащане, като и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 597,23 левамораторна лихва върху главницата за периода от 19.10.2023г. до 29.03.2024г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 415,12 лева- държавна такса, 1280 лева- адвокатско възнаграждение, 260 лева- депозит за експертиза и 312 лева- разходи за превод.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд. Жалбоподателят поддържа, че ищецът е обвързан от сключения от него застрахователен договор и следва да го изпълнява, а Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираните от ищеца суми. Изтъква се, че от доказателствата по делото било установено, че за увреждащия лек автомобил е имало застраховка "Гражданска отговорност", сключена с представената по делото полица, при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия и 1 първата вноска била заплатена при сключването на полицата в брой от застрахованото лице на застрахователния брокер, с посредничеството на който била сключена застраховката.

Въззивникът счита, че обстоятелството дали брокерът е отчел или не е отчел сумата на ищеца, няма отношение към валидността на застрахователния договор. Сочи се, че след като застрахователят е отчел застрахователната полица пред Гаранционния фонд, подавайки информация за сключването й до Информационния център на фонда, същият е одобрил полицата и се е съгласил с действието й. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките от фактическия състав, пораждащ вземането на застрахователя по чл. 499, ал. 5 от КЗ, а именно - че към датата на ПТП не е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че с оглед извършеното в случая плащане от страна на застрахования в полза на ищеца на първата застрахователна премия при подписване на застрахователния договор, следва да се счита, че същият е произвел своето действие както към датата на сключването му, така и към датата на процесното събитие. От този валиден застрахователен договор произтичала и отговорността на застрахователя за обезщетение на причинените от деликвента вреди, поради което не било налице основание за претендиране на заплатената от застрахователя по валидната полица сума от Гаранционния фонд на посоченото основание. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“АД твърди в исковата си молба, че процесната застрахователна полица била сключена с период на валидност от 11,11ч. на 28.04.2021г. до 23,59ч. на 27.04.2022г., като дължимата по нея застрахователна премия била разсрочена на четири вноски, падежът на първата от които бил определен на 28.04.2021г. В 2 застрахователната полица било изрично посочено в съответствие с разпоредбата на чл.351, ал.3 от КЗ, че застрахователното покритие започва след плащане на първата вноска от застрахователната премия. Твърди, че първата вноска не била платена, поради което на 29.04.2021г. подал към Информационния център към Гаранционен фонд полицата като неактивна. Основание за така подадената информация бил фактът на прекратяване на застрахователния договор от застрахователя. Ищецът твърди, че застрахователният договор е бил автоматично прекратен поради неплащане от застрахования на първата вноска на уговорената дата - 28.04.2021г., а застрахователното покритие не е породило действие към момента на настъпване на ПТП на 06.05.2021г. и той не носи риска от застраховката при настъпване на последното. При сключване на застрахователния договор бил издаден сертификат "Зелена карта", чийто срок на валидност съвпадал със срока на валидност на договора за застраховка "Гражданска отговорност", но тъй като към момента на ПТП не е бил налице валиден застрахователен договор и предвид удостоверителната функция на сертификата "Зелена карта", който няма самостоятелно правно значение, не може да се приеме, че към момента на ПТП е действало застрахователното покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите". Въпреки своевременно релевираните от него възражения към НББАЗ относно липсата на валидна полица към момента на настъпване на ПТП, Бюрото отправило към него искане за възстановяване на сумата от 9780,77лв. С цел да се избегне издаване на искане за гаранция при неплащане от страна на ищеца, което би било предпоставка за поставянето му под мониторинг съгласно Устава на НББАЗ, спазвайки Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, на 19.10.2023г. ищецът извършил плащане на въпросната претенция в полза на НББАЗ. Навежда довод, че доколкото виновният за ПТП водач няма валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", плащането на обезщетението се дължи от Гаранционния фонд, на основание чл. 519, ал. 1 от КЗ. С оглед на тези твърдения ищецът е направил искане за осъждане на ответника Гаранционен фонд да му заплати на основание чл.499, ал.5 от КЗ сумата 9780,77лв., представляваща заплатена от него и подлежаща на възстановяване от ответника като недължимо платена сума във връзка с настъпилото на 06.05.2021г. застрахователно събитие на територията на Италия, ведно със законната лихва от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва иска. Твърди, че за увреждащия лек автомобил е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с представената по делото полица с ищеца, с период на покритие от 28.04.2021г. до 27.04.2022г., при условията на разсрочено плащане, която полица е била действаща към датата на настъпване на ПТП. Твърди, че застрахователната полица е била подадена на 28.04.2021г. на Информационния център на Гаранционен фонд като сключена на същата дата с посредничеството на застрахователен посредник. Изтъква, че правоотношенията между застрахователното дружество и застрахователния посредник /брокер, агент/ не могат и не следва да бъдат противопоставяни на трети незаинтересовани страни, и след като плащането е направено в брой, неотчитането на парите от брокера не се отнася до 3 валидността на полицата. Ответникът излага довод, че ако застрахователят не е получил премия, то не е следвало да подава информация към ГФ за сключването на договора за застраховка и периода на действието му. Поддържа, че с факта на отчитане на полицата пред ГФ застрахователят одобрил същата и се съгласил с действието си. С оглед на тези твърдения ответникът счита, че ищецът е обвързан от всички клаузи на сключения от него застрахователен договор и следва да ги изпълнява, като Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираното застрахователно обезщетение.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С представената по делото застрахователна полица е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" между ищеца и собственика на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№********, с валидност от 11,11ч. на 28.04.2021г. до 23,59ч. на 27.04.2022г., като дължимата по нея застрахователна премия била разсрочена на четири вноски, падежът на първата от които бил определен на 28.04.2021г. Посочено е в полицата, че вноските са платими в брой или по банков път, както и че застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. Застрахователният договор е сключен с посредничеството на "Мистрал Груп". В договора е вписано, че е издаден стикер №88517435.

На 17.12.2021г. НББАЗ е изпратило до ищцовото застрахователно дружество писмопретенция за възстановяване на изплатеното от НББАЗ обезщетение по щета от настъпило ПТП с участието на горепосочения товарен автомобил. В писмото е посочено, че ответникът Гаранционен фонд отказва възстановяване на сумите по щетата.

Представено е писмо от Гаранционен фонд от 15.12.2021г., адресирано до НББАЗ, в което е посочено, че за автомобила към датата на настъпване на въпросното ПТП е налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ищеца, която неправилно е подадена от последния като прекратена, предвид разпоредбата на чл.368, ал.4 от КЗ. Посочено е, че спрямо НББАЗ не са налице условията на чл.561, ал.1 и ал.2 от КЗ, вр.чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, поради което Гаранционният фонд няма законно основание да възстанови претендираните суми.

В приложената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд е отразено, че за гореописания товарен автомобил е сключена на 28.04.2021г. застраховка "Гражданска отговорност" с полица №BG/07/121001205129, с начало 28.04.2021г. и край 27.04.2022г., издаден знак №88517435 и сертификат, като същата е подадена като прекратена на 30.04.2021г. - с причина за прекратяване "Невнесена вноска".

Между страните не се спори, че ищецът е заплатил на НББАЗ процесната сума.

Според приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършено след проверка в счетоводството на ищеца, полица с такъв номер не фигурира в отчетите на посредник „Мистрал груп“ЕООД, не е регистрирано плащане и от друг посредник, агенция 4 или клиент.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ срещу ответника Гаранционен фонд за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за вредите от настъпило на 06.05.2021г. в Италия застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.

№********, която сума ищецът е заплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/.

Съгласно посочената разпоредба на чл.499, ал.5 от КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл.518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл.506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането.