Решение № 727 от 16.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500735 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 12092/15.02.2023г. от П. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „А.Х.” ***, чрез адв.

Мариана К. от АК – Варна, срещу решение № 271/31.01.2023г., постановено по гр. дело № 2577/2022г. на ВРС, Х LVI-ти състав, с коeто въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Т.“ ***, сумата 5808,20 лв., представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в общ размер от 11616,40 лв. по договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, като постановено при нарушение на материалния закон. По делото не било ясно по кой договор за кредит бил осъден ответника. Оспорва фактическата преценка на съда, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 31.12.2019г., като твърди че година преди това ищцата поддържа извънбрачна връзка и почти не живее с ответника. В този смисъл и сключения кредит през 2019г. и допълнителното споразумение от 2020г. са сключени през период, в които всяка от страните води самостоятелен живот.

Твърди се, че доходите на страните са били достатъчни за задоволяване не само на основните потребности на семейството, но и за луксозни такива, 1 поради което семейството не е имало нужда от кредит за потребление. В тази връзка намира за недоказано обстоятелството, че тегленият от ищцата кредит е използван за задоволяване нуждите на семейството. Сочи, че закупения с кредита лек автомобил се е ползвал само от ищцата за нейно лично удоволствие да има ново МПС. Въззивникът сочи, че той имал мотоциклет и стар автомобил на името на баща му, които е управлявал. Твърди, че той не е сключвал договори за кредит, не знае и за такива сключвани от ищцата.

Позовава се на допуснато процесуално нарушение на районния съд, изразяващо се в непроизнасяне по релевирано от него оспорване на представен от ищцата договор за заем, сключен с нейната майка. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Д. Д. Ж. за осъждане на П. К. К. да заплати сумата 5808.20 лв., представляваща припадащата се 1/2 част от заплатена от ищцата сума в общ размер от 11616.40 лв. по договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 26.10.2013г., който брак е прекратен с решение № 260693/01.03.2021г. по гр. д. № 5184/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.

Страните са във фактическа раздяла от 31.12.2019г. Излага се, че през 2016г. за закупуване на семеен автомобил съпругата е сключила договор за потребителски кредит с „Банка ДСК“ АД, който бил погасен през 2018г. посредством рефинансиране с последващ такъв. Сочи се, че ищцата е сключила с „Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.201 г. за сумата 30000 лв., с който предсрочно е погасен вторият кредит от „Банка ДСК" АД. Условие по договора е сумата 17821.13 лева да се преведе директно по сметка на страната при „Банка ДСК“ АД с оглед предсрочното погасяване на дълга при „Банка ДСК“ АД. С получената на 23.08.2019г. в заем сума от „Юробанк България" АД по договор FL1012288/22.08.2019г. в размер на 30000 лева е погасено въпросното задължение към „Банка ДСК“ АД; 3000 лв. са преведени към друга сметка на ищцата, а 8500 лв. са преведени по сметка на ответника. До фактическата раздяла на страните ищцата е платила по кредита общо 1791,44 лв. Моли за осъждане на ответника да възстанови половината от изплатената до момента сума по договора за кредит в общ размер на 11175,29 лв., тоест 5587,64 лв. , доколкото с получената в заем сума са посрещнати разходи на семейството, а бившите съпрузи носят солидарна отговорност. Със становище от 14.09.2022г., дадено по повод отговора на ответника и определението на съда по чл.140 от ГПК, ищцата заявява, че на 16.08.2016г. е получила от майка си 2

Е. Ж. в заем сумата от 6500 лв., с която сума е захранила собствената си сметка в „Банка ДСК“ АД и от която сметка банката е превела на „Булвария Варна“ ЕООД сумата от 24400 лв.по договор за закупуване на лек автомобил „Опел Мерива“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск. Излага, че процесният договор за кредит е сключен в период, в който страните реално са били отчуждени, а допълнителното споразумение е от дата, следваща фактическата им раздяла. Сочи, че усвоената сума не е разходвана за задоволяване нужди на семейството, макар и получена по време на брака, поради което намира, че не са налице основание за ангажиране на солидарната му отговорност. Семейният автомобил на страните е закупен с лични средства, както и със заем от баща му. Сумата от 8500 лв., преведена по негова сметка от ищцата е послужила именно за връщане на заема, предоставен от бащата на ответника за закупуване на семеен автомобил.

Автомобилът е продаден и получените от сделката пари са поделени между страните.

Със становище от 14.09.2022г. по повод отговора на ответника ищцата навежда твърдения за сключен на 16.08.2016г. договор за заем, по силата на който майка й Е. Ж. й е предоставила сумата от 6500 лв., с която сума е захранила собствената си сметка в Банка ДСК, от която сметка е банката е е привела на Булвария Варна ЕООД продажната цена от 24400 лв. по договора за продажба на лек автомобил, сключен с ответника.

Със становище от 03.10.2022г. ответникът оспорва твърдението, че ищцата е взела заем от своята майка, както и представения договор за заем, който намира за изготвен за нуждите на процеса.

В открито съдебно заседание страните поддържат наведените от тях твърдения, респ. възражения. В първото открито съдебно заседание е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на иска, чрез увеличението му от 5587,64 лв. на 5808,20 лв.

С обжалваното решение предявеният осъдителен иск е уважен изцяло.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените с исковата молба съдебни решения се установява, че между страните е бил сключен граждански брак на 26.10.2013г., прекратен с влязло в сила решение № 260693/01.03.2021г. по гр. дело № 5184/2020г. на ВРС, както и че фактическата раздяла между страните е настъпила на 31.12.2019г.

По време на брака между страните ищцата е сключила договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2016г. с „Банка ДСК“ ЕАД за сумата 3

18000 лв. /л.167-180 - I/, като кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка IBAN ********** на ищцата, открита в посочената банка. От същата сметка на 09.09.2016г. е извършено плащане в полза на „Булвария Варна “ ЕООД за сумата 24400 лв., видно и от представеното банково извлечение /л. 116-I/.

Не е спорно, а и от представения договор № 2016-067 за продажба на автомобил „Опел“ от 08.09.2016г. се установява, че ответникът П. К. К., по време на брака си с ищцата, е придобил собствеността върху лек автомобил „Опел“, модел „Мерива Соsmо“, цвят бял, за сумата от 24400 лв., платена на „Булвария Варна“ ЕООД по горепосочения начин.

Не е спорно, че процесният автомобил се е ползвал като семеен такъв, както и че след раздялата на страните той е продаден и получените от продажната цена средства са разделени поравно помежду им.

От договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019г. е видно, че ищцата е получила от „Юробанк България“ АД сумата от 30000 лв. за текущи нужди по сметка с IBAN **********. В договора изрично е посочено, че част от кредита, а именно сумата 17821.13 лв. следва да се преведе по сметка с IBAN ********** на ищцата „Банка ДСК“ АД с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски договор, сключен с „Банка ДСК“ АД.

От банково извлечение п о сметка с IBAN ********** за периода от 23.08.2019г. до 17.02.2022г. и преводни нареждания се установява, че сумата 17821,13 лв. е преведена по сметка с IBAN ********** на ищцата в „Банка ДСК“ АД с основание предсрочно погасяване по кредит, 3000 лв. са преведени към друга сметка на ищцата, а 8500 лв. са преведени по сметка на ответника.

От договор за заем /л.114-115- I/е видно, че на 16.08.2016г. Е. А. Ж. е предала на Д. К.а парична сума в размер на 6500 лв., дължима при поискване.

От банково извлечение по сметка с IBAN ********** за 09.09.2016г. е видно, че на посочената дата Д. К.а е захранила сметката си със сумата от 6500 лв., след което сумата от 24400 лв. са преведени по сметка на „Булвария Варна“ ЕООД.

От банково извлечение по сметка с IBAN ********** в „Банка ДСК“ АД за периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. се установява, че на 07.01.2020г. Д. К.а е направила превод по сметка на баща си Д.В.Ж. за сумата от 6000 лв., а на 13.01.2020г. е захранила собствената си сметка със сумата от 7500 лв.

От заключението на вещото лице Р.С. по проведената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че усвоената главница по договора за потребителски кредит от 22.08.2019г. е 30000 лв. До фактическата раздяла на страните по кредита са платени общо 1791,44 лв. За периода от 01.01.2020г. до 25.02.2022г. по кредита е заплатена сумата в общ размер от 9824,96 лв., включваща главница, лихви и застраховка. Всички плащания по кредита са извръшвани чрез прехвърляне на суми от банковата сметка на ищцата с IBAN ********** по банковата сметка за обслужване на кредита.

4

По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на водените от ответника свидетели – И.О.П. /без родство и дела със страните по делото/ и К.П. К. /негов баща/, както и водената от ищцата свидетелка Х.Д.П.

/без родство и дела със страните по делото/, чиито показания съдът ще обсъди при необходимост в мотивите на съдебния акт.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. За уважаването на иска е необходимо ищецът да установи качеството на солидарен съдлъжник на ответника, както и надлежно извършено от него погасяване на дълга, надвишаващо неговата част. В първата алинея на цитираната разпоредба е предвидена презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници.

Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Посочената разпоредба е императивна и предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството, за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже или че твърдените разходи не са извършени или че с кредита не са удовлетворени семейни нужди. Ако не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди. Когато единият от съпрузите е получил заеми и иска другият да бъде осъден да му върне половината от платените след прекратяване на брака вноски за погасяване на дълга, той трябва да посочи датата на сключване на договора за кредит, за какво е разходвана получената в заем сума, а ако е рефинансиран предходен кредит – следва да посочи датата на сключване и страните на предходния кредит и за какво е изразходвана сумата по предходния кредит.