Решение № 368 от 27.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110200856 по описа за 2026 година

МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на процесуален представител на санкционираното лице против Наказателно постановление № 25-0819-002190 от 05.06.2025г., на Началник група в Сектор ПП при ОД МВР- Варна.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

В жалбата се сочи, От изложените факти не може да се направи извод, че санкционираното лице управлява автомобила си с опасна техническа неизправност. Тези факти сами по себе си не водят до извода за извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл. 139, ал. 1,т. 1 отЗДвП.

Счита че описанието на нарушението е непълно т.к. АНО не е посочил че е нарушена разпоредбата и на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени възможните технически неизправности на автомобилитеи. По този начин е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да се позове на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП.

Моли съда да приеме липсата на субективния елемент при осъществяване на вмененото нарушение.

В жалбата се сочи, че управляваният от възз. И. товарен автомобил е собственост на търговско дружество „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД. При организацията на работа от управителя на фирмата е разпоредено да се извършва ежедневна проверка на всички превозни средства преди напускане на автопарка, на фирмата и потеглянето на МПС- тата в движение всяка сутрин. На процесната дата също е бил извършен оглед на 1 конкретния автомобил от служител на фирмата в базата на дружеството, находяща се в град Варна и не е бишло констатирано процесната неизправност. Формира извод за вероятно възникване на технически проблем след потегляне на цитирания автомобил, което категорично изключва знанието на водача-жалбоподател за наличието на такъв проблем, т.к. същият е в невъзможност да констатира подобен проблем в движение . Формулира се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивинкът поддържа жалбата чрез процесуален представител.

Претендира разноски.

Представител на въззиваемата страна не се явява. В писмени бележки е изразил становище по по неоснователността на жалбата.Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Възз.И. бил служител на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД. Дружеството притежавало множество превозни средства посредством, които осъществява разнос на хлебни продукти по търговската мрежа. При организацията на работа от управителя на фирмата било разпоредено да се извършва ежедневна проверка на всички превозни средства преди напускане на автопарка, на фирмата и потеглянето на МПС- тата в движение всяка сутрин.

На процесната дата – 16.05.2025г. също е б и л извършен оглед на конкретния автомобил от служител на фирмата – св.Ст.Д. в базата на дружеството, находяща се в град Варна. При проверката не били констатирани такива неизправности, касаещи неработещи светлинни източници на превозното средство.

На същата дата служители на Сектор ПП при ОД МВР-Варна, сред които св. Г., извършвали контрол на движението като били установени в гр.Варна, бул.Владислав в близост до бензиностанция „Шел“ посока центъра на града.

При това, около 05:15 часа спрели за проверка и товарен автомобил- Мерцедес Спринтер с рег. №ОВ8105ВТ, собственост на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД, управляван от въззивника И.. По време на проверката служителите на СПП установили, че автомобила е с опасна техническа неизправност- не светят всички светлинни източници на предвидените стоп-светлини на автомобила.

За констатираната опасна техническа неизправност на превозното средство св. Г. съставил на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта св.Г. описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. В графата за възражения въззивинкът вписал, че няма възражения. АУАН бил предявен на въззивника и той го подписал.

На 05.06.2025г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. В обстоятелствената част на НП била 2 направена препратка към Приложение №5, част І, т.4.3.1 , б. «А» към чл.37 ал.1 от Наредба №32/16.12.2011г. и въззивникът бил санкциониран на осн. чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните в с.з. свидетели Г. и Ст.Д., както и приложените по административонаказателната преписка и делото писмени доказателства – АУАН№277691; справка за собственост на МВС, заповеди и др.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя, и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. По силата на чл. 101, ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно-Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Понятието „неизправности“ е дефинирано в §1, т.13 от ДР на Наредбата като „технически дефекти или други случаи на несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство“.

Нормата на чл.37, ал.1 от Наредбата категоризира неизправностите в три отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно: незначителни неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности. Според четвъртата алинея на цитираната разпоредба опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. При установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване.

Аналогична по смисъл дефиниция на понятието „опасни неизправности“ се съдържа и в §6, т. 73 от ДР на ЗДвП, според която такива са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

3

Отделните видове неизправности са описани в таблица към Приложение 5, Част І, т.2 („Съдържание и методи на проверка. Оценка на неизправностите на превозните средства“) на Наредбата.

Според т.4.3.1 , б.“а“ от таблицата към Приложение 5, Част І, т.2 от Наредбата случаите, когато светлинни източници на стоп светлините, включително и единичен такъв, не функционират, се класифицират като опасна неизправност.

От показанията на свидетеля Г. се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката не са функционирали всички светлинните източници на стоп светлините на управляваното от жалбоподателя МПС и следователно в наказателното постановление правилно е констатирано наличието от обективна страна на административно нарушение.

Санкцията е определена надлежно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни неизправности, какъвто е и разглежданият случай.

Съдът намира, че сочената за нарушена разпоредба в НП е посочена правилно, доколкото деяния от вида на процесното представляват неизпълнение на задължението за движение по пътя само с технически изправни ППС и се квалифицират като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и в този смисъл не споделя възраженията за нарушение разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че не е доказано виновното извършване на нарушението.

Субективната страна на деянието следва да бъде установена по несъмнен начин, за да се приеме, че е налице нарушение, като наличието й не може да се предполага, ако не следва от конкретните обстоятелства. В случая липсват данни водачът – възз.И. да е знаел за наличието на неизправност. Естеството на нарушението е такова, че е възможно повредата да е настъпила при движението на автомобила, при което не може автоматично да се приеме за установено, че водачът е имал представа за неизправността. При липсата на конкретни доказателства в подобна насока следва да се приеме, че умишленото извършване на деянието е недоказано. По силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на санкция подлежат и непредпазливите деяния, но в случая съдът намира, че не е налице и непредпазливост. В тази насока по делото е депозирал показания св.Ст.Д., посредством които се установява, че същият в изпълнение на задълженията си всяка сутрин проверява изправността на всички МПС на дружеството като проверките включват масло , течности, светлини вкл. визуална проверка на техническото състояние. Такава е била извършена и на процесното МПС,не е била констатирана неизправност, вкл. посочената в АУАН и НП, едва след което възз.И. е предприел изпълнение на задълженията си като шофьор. Показанията на св.С. съдът намира за обективни, доколкото липсват данни навяващи съмнения в обратната насока и не намира основания да не ги кредитира

От съществено значение за формирането на този извод са и показанията на свидетеля Г., който не твърди да е установил, че жалбоподателят е знаел за повредата. След като непосредствено преди привеждането му в движение от жалбоподателя автомобилът е 4 бил обект на техническа проверка от служител на работодателя, нарочно определен да извършва такива относно техническата изправност на всичски МПС, като не е било констатирано наличието на процесната неизправност и при положение, че проверяващите не са установили възз.И. да е знаел за повредата, следва да се приеме, че същата е възникнала при движението на превозното средство. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на административно нарушение.

Предвид от изхода на делото не следва да се уважава искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски.