Разпореждане № 117827 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 117827 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110116709 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца – Н. В. В., чрез адв. В. Б., за която съдът е установил нередовности – иска се прогласяване на нищожността на договор за кредит, който не е индивидуализиран по никакъв начин – нито с дата на сключване, нито дори с размер на получената от ищцата сума, и не е платена такса по делото, и е дал разпореждане на ищеца да ги отстрани в 1седмичен срок. Разпореждането на съда е връчено на 30.07.2026 г., но до изтичане на срока ищцата не е изпълнила указанията.

С молба от 31.07.2026 г. (в срока за изпълнение на указанията) ищецът е заявил, че иска от съда да му издаде съдебно удостоверение, за да се снабди с текста на договора от ответника. С определение от 04.08.2025 г. е отказано издаване на такова, тъй като в процесуалната теория и в съдебната практика (включително тълкувателната – вж. т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство) еднозначно е застъпено становището, че предметът на иска не се определя от документи или доказателства по делото, а от твърденията на ищеца в исковата молба. Съдът не може да оставя страните да формират волята си по документи и да ги снабдява с такива, за да може едва от тези документи те да разберат какво искат и за какво ще предявяват иск. Поради това с исканото съдебно удостоверение не може да се изпълнят указанията на съда за уточняване на исковата молба.

Същото е потвърдено и от Софийския градски съд в Определение № 4737/27.02.2026 г. по въззивно частно гражданско дело № 14585/2025 г., I-а състав: „Уредената в чл. 190 ГПК възможност да се задължи насрещната страна да представи намиращ се у нея документ е един от предвидените в ГПК способи за попълване на делото с доказателства, от значение за разрешаване правния спор. По същността си е доказателствено искане, по което съдът се произнася след образуване на производството и с участието 1 на двете страни. Поради това разпоредбата е неприложима към процедурата по проверка редовността на искова молба, а незнанието или неяснотата за ищеца относно фактите, които индивидуализират предмета на делото не може да бъде заместено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК.

Допълнителен аргумент в тази посока е, че и при задължаване на ответника, но непредставяне на договора нередовностите не се считат отстранени като последица от неизпълнението по чл. 190, ал. 2 ГПК.“ Няма как ответникът да бъде задължен представя документи на съда при условията на изискването им по чл. 190 ГПК, тъй като към момента делото е с неизяснен предмет и съдът дори не може да установи дали искането е относимо към заведения иск.

На евентуално възражение, че това представлява прекален формализъм, който препятства правото на защита пред съд граждански права, поради служебното си задължение да прилага чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за защита на правата на човека“, „ЕКПЧ“), съдът намира, че липсата на съдебно съдействие не е никаква пречка за ищеца да установи какво точно претендира – той има право да се снабди от кредитора с данни за кредита, който е изтеглил, като направи искане по реда за достъп до лични данни, или като провери извлечението от банковата си сметка, по която е получил кредита, или чрез справка до платежната институция, от която е получил парите в брой (също по реда за изискване на лични данни), или като се свърже с кредитора и поиска справка за задължението си, или от Централния кредитен регистър на БНБ. Съдилищата не следва да се ползват като бюро „Справки“ за финансова информация на потребителите, тъй като имат други задачи, а работа на адвокатите е да подготвят процеса, преди да предявят иск, а не да чакат съдът да им помага да уточнят исканията на клиентите си.

Извън изложените съображения, нищо не е пречило на ищеца да изпълни указанията да заплати държавна такса в указания му минимален размер от 25,56 €, а искане за продължаване на срок в тази насока не е направено, като съгласно практиката на ВКС – Решение № 50265/10.01.2023 г. по гр. дело № 3517/2021 г., IV ГО, игнорирането на изискването на чл. 64, ал.

1 ГПК да се спазват процесуалните срокове, а ако това е невъзможно – да се направи изрично искане за продължаването им по чл. 63 ГПК, води до съществено процесуално нарушение, което накърнява правата на насрещната страна в процеса, и поради това съдът не може без изрично искане за продължаване на срока за изпълнение на всичките си указания (изтекъл на 06.08.2026 г.) да дава безкрайни отсрочки.

Поради това нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок и делото следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 13896/07.05.2026 г., подадена от Н. В. В..

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 16709 по описа за 2026 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца пред Софийския градски съд. Препис от разпореждането да се връчи само на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3