Решение № 1326 от 21.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. КР. П. при участието на секретаря Л. ГР. П. като разгледа докладваното от В.КР. П. Гражданско дело № 20211110133019 по описа за 2021 година

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Ищецът Р. Б. П. е предявил против ответницата А. С. С.-П.а иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли за прекратяване на брака. Моли след развода съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име С.. Претендира разноски.

Ответницата А. С. С.-П.а, чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. О., не оспорва исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК

С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.

Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Между страните липсва взаимно уважение и разбирателство, както и съвместно съпружеско съжителство, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до фактическа раздяла, която продължава почти 30 години (през 1993 г. съпругата взела двете невръстни деца от брака и се върнала в родината си Никарагуа ), 1 съгласно показанията на св. П.а, кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК, тъй като е дъщеря на ищеца, но чийто показания са последователни, непротиворечиви на себе си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съобразно установените факти съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По фамилното име на съпругата след развода:

Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.

Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е искане по чл. 53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име.

В случая другият съпруг е този, който настоява променилият при сключването на брака предбрачното си име съпруг да го възстанови при развода. Такава претенция СК 2009 г. не познава. Неуредените в закона конститутивни искове (искове за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения) са недопустими – арг. чл. 124, ал. 3 ГПК.

Искът на съпруга за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата следва да бъде оставен без разглеждане, а исковата молба – върната като недопустима.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските по брачни дела при липса на вина или при вина и на двамата съпрузи остават в тежест на направилите ги страни.

Всеки един от съпрузите дължи държавна такса в размер на по 25 лв. – арг. чл. 6, т. 2 ТДТ ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК като недопустима исковата молба на Р. Б. П., ЕГН **********, против А. С. С.-П.а, ЕГН **********, в частта й, с която се иска съдът да възстанови предбрачното фамилно име на ответницата С..

Прекратява производството по делото в посочената част.

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 15.10.1988 г. в гр. София, с акт за граждански брак № *** от 15.10.1988 г. на СО, Районен народен съвет „Т.“, между Р. Б. П. , ЕГН **********, и А. С. С.-П.а, ЕГН ********** (в акта за брак с фамилията С.-П.а), като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ОСЪЖДА Р. Б. П. , ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна такса.

2

ОСЪЖДА А. С. С.-П.а, ЕГН ********** (в акта за брак с фамилията С.-П.а), да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд. В прекратителната част решението има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3