Определение № 195 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Пазарджик, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100612 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 230, ал. 1 и чл. 140 от ГПК.

Образувано по подадена искова молба вх. № 8225/04.08.2025 г. от Т – М И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ №*, чрез адв. М. от АК – П., срещу „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК 202325247, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, община Ракитово, ***.

С исковата молба са направени доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства, за изискване и приобщаване на ч. гр. д.

№ 746/2020 г., гр. д. № 767/2020 г. и в. ч. гр. д. № 89/2021 г. всички на ОС – Пазарджик, както и преписката от Служба по вписванията – Велинград за вписване на постановлението за възлагане по изпълнително дело № *** г. на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 от КЧСИ, вписано под акт № **, том *, дв. вх. рег. № **** г., както и да се задължи ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 от КЧСИ да представи препис от изпълнителното дело.

Ответникът „Кос хол-1“ ЕООД, чрез адв. К. Г. от АК – П., е направил доказателствено искане за приемане на представени писмени доказателства.

По допустимостта на производството:

С разпореждане № 11 от 06.01.2026 г. съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правния си интерес от водене на иска. С молба вх. № 1158/30.01.2026 г. ищцата К., чрез адв. М., излага, че правният й интерес от завеждането на отрицателния установителен иск е обстоятелството, че ответникът „Кос Хол-1“ ЕООД незаконосъобразно претендира да е собственик на процесния имот въз основа на невлязло в сила постановление за възлагане, като иска предаване на владението, което ще засегне правото на ищцата да придобие имота по оригинерен начин, както и че срещу ищцата, като продавач, е предявен иск от купувача за обявяване на сключен между тях предварителен договор за продажба на същия имот.

1

Производството по настоящото дело е било спряно с Определение № 138 от 18.02.2026 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото пред ВКС е бил висящ спор между същите страни относно допуснато в полза на ищцата обезпечение по настоящия отрицателен установителен иск (тогава бъдещ). С Определение № 970 от 26.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3537/2025 г. на ВКС, І г. о., не е допуснато касационно обжалване на определението на ПАС по в. ч. гр. д. № 358/2025 г. , с което е допуснато обезпечение на бъдещия отрицателен установителен иск на Т К. срещу „Кос Хол - 1“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът не е станал собственик на основание издадено по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ, рег. № 887 КЧСИ постановление за възлагане от 08.10.2020 г. Касационният състав изрично е приел, че съгласно практиката на ВКС, в производството по обезпечение съдът дължи да прецени дали искът, чието обезпечение се търси (както бъдещ, така и вече предявен) е процесуално допустим. Посочил е, че в случая въззивният съд е извършил така дължимата преценка, резултатът от която е в съответствие със закона, поради което по този въпрос обжалването не може да се допусне, поради липсата на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е също така, че въззивното определение като резултат е в съответствие с т. 1 на ТР № 8/27.11.13 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Съставът е обобщил, че в конкретния случай, обезпеченият бъдещ отрицателен установителен иск разкрива правен интерес в изяснения смисъл, тъй като молителката е заявила, че владее процесния недвижим имот като навежда твърдения, че с отрицателения установителен иск брани фактическо състояние, от което черпи права.

С оглед гореизложеното и въпреки твърденията на самия ищец за невлязло в сила постановление за възлагане, с оглед произнасянията на погорните съдебни инстанции (ПАС и ВКС), настоящият състав на съда следва да приеме, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като ищцата, защитавайки владението си като фактическо състояние, има правен интерес от предявяването му. Дали ищцата би могла да придобие собствеността върху имота на оригинерно основание по давност или друго, дали срокът на придобивната давност е изтекъл и т. н. не е предмет на отрицателния установителен иск и обстоятелство от значение за неговата допустимост.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК, при възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

2

По доказателствата:

Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства следва да се приемат.

Основателно е искането за изискване на ч. гр. д. № 746/2020 г., гр. д. № 767/2020 г. и в. ч. гр. д. № 89/2021 г. всички на ОС – Пазарджик, както и преписката от Служба по вписванията – Велинград за вписване на постановлението за възлагане по изпълнително дело № *** г. на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 от КЧСИ, вписано под акт № **, том *, дв. вх. рег. № **** г. Същите следва да се изискат на основание чл. 186 от ГПК.

Относно искането да се задължи ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 от КЧСИ да представи препис от изпълнителното дело, следва да се посочи, че същото е основателно, като съгласно т. 8 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за изготвяне на препис и предоставянето му на компетентния съд се събира такса от 20 лева (в случая след влизане в сила на ЗВЕРБ в размер на 10.23 евро). Ето защо, ищцата следва да внесе по сметка на ЧСИ посочената сума или да се снабди с конкретни документи въз основа на съдебно удостоверение или по реда на чл.

192 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 6 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото, на основание чл. 230, ал. 1, пр. 1 от ГПК.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 8225/04.08.2025 г. от Т – М И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ №*, чрез адв. М. от АК – П., срещу „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК 202325247, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, община Ракитово, ***.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от Т – М И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ №*, чрез адв. М. от АК – П., срещу „Кос хол-1“ ЕООД, ЕИК 202325247, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, община Ракитово, ул.

„Индустриална зона“ № 1, за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с площ от 1 416 кв. м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Ниско 3 застрояване (10 м.), номер по предходен план: 8179, кв. 440, парцел V, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,

ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, ведно с построената в него триетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, с площ от 256 кв. м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Претендират се и направените по делото разноски.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

По молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ рег. № 887 от КЧСИ, принудителното изпълнение по което било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на ищцата Т К., а именно:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с площ от 1 416 кв. м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (10 м.), номер по предходен план: 8179, кв. 440, парцел V, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и

ПИ ***, ведно с построената в него триетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, с площ от 256 кв. м.

Сочи се, че по поредна публична продан, провела се в периода от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г., ответникът бил обявен за купувач на имота срещу цена от 369 460 лева, която не била внесена в законоустановения срок. На 08.10.2020 г. било издадено Постановление за възлагане (ПВ) на имота в полза на ответното дружество, което след обжалване било потвърдено с решение на ОС – Пазарджик по гр. д. № 767/2020 г. Твърди се, че още преди подаване на жалбата срещу ПВ ищцата била подала молба за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 424 от ГПК срещу взискателя за установяване, че не дължи вземанията, по повод на които е образувано изпълнително дело № *** г. С определение № 260113/17.11.2020 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 593/2020 г. е допуснато обезпечение на бъдещия иск и производството по изпълнителното дело е спряно като обезпечителна мярка. С определение № 125/02.04.2021 г. по ч. гр. д. № 602/2021 г. ВКС е потвърдил допуснатото обезпечение.

Поддържа се, че с невлязло в сила решение по гр. д. № 842/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик обезпеченият иск е уважен и е признато за установено, че ищцата не дължи сумите, за които взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е образувал изпълнителното дело. Поддържа се, че въпреки невлязлото в сила ПВ, предвид спряното изпълнително производство, ответникът е вписал придобивния акт в Служба по вписванията – Велинград на 13.10.2022 г. и по този начин се твърди, че се легитимира като собственик на имота.

Същевременно се излага, че с решение № 260035 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 132/2021 г. на ПАС е отменено разпределение на платената за имота сума от 4 ответника именно поради обстоятелството, че изпълнителното производство е спряно. Към този момент изплатената продажна цена от ответника се пази по специалната сметка на ЧСИ. Обобщава се, че със спирането ПВ не може да влезе в сила – обстоятелство, констатирано от ПАС при произнасяне за допълване на определението за допускане на обезпечението по в. ч. гр. д. № 593/2020 г. Навежда се довод, че доколкото цената за имота не е платена, не е налице възмездност и удовлетворяване на вземанията на взискателя, поради което ПВ не е произвело вещно-транслативен ефект. Моли се за уважаване на иска с присъждане на направените разноски.

В срок е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. К. Г., в който излага доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради това че между същите страни и при същите фактически твърдения вече е воден положителен установителен иск за собственост, производството по който е прекратено поради отказ от иска по чл. 233 от ГПК от страна на ищцата Т К. с Определение № 4242 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 315/2023 г., I г. о. Излага аргументи. Счита, че ищцата не заявява самостоятелни права на собственост върху процесния имот, поради което е недопустимо да предяви отрицателен установителен иск за собственост. Отделно от това, ако съдът приеме, че искът е допустим, излага становище за неговата неоснователност. Твърди, че ответникът е платил цената за издаване на постановлението за възлагане, а дали същата е разпределена от ЧСИ е ирелевантно обстоятелство за настъпване на последиците от издаденото ПВ. Сочи, че с решение на ОС – Пазарджик по гр. д. № 767/2020 г. ПВ е било потвърдено, следователно същото е влязло в сила.

Спирането на изпълнението по изп. дело № 638/2018 г. няма отношение към въззивното гражданско съдопроизводство, което разглежда жалбата против ПВ. На основание влязлото в сила ПВ ответникът е собственик на процесния имот. Моли се за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ от доказване обстоятелството, че по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ рег. № 887 от КЧСИ, принудителното изпълнение е било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на ищцата Т К.: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с площ от 1 416 кв. м., с трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (10 м.), номер по предходен план: 8179, кв. 440, парцел V, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ