Присъда № 9 от 08.02.2024, Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към присъда №9 от 08.02.2024 година по НОХД №628/2023 година по описа на РС – Ловеч

Срещу подсъдимия Г. Д. М. било предявено обвинение за престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 от НК, за това, че на 22.04.2021 година в А.

„Г.“, находящ се в гр.Л., ул. „С.П.“ №** държи огнестрелни оръжия - 1 брой пневматична едноцевна пушка с лакиран дървен приклад с производствен номер „Z 812919” с надпис „М.“, калибър 5.5 мм в разглобено състояние, преустроена да произвежда изстрел с патрони калибър 5.6 мм; 1 брой пневматична едноцевна пушка с дървен приклад и оптика с обща дължина 104.5 см, дължина на цевта 45.6 см и диаметър на патронника ф 5.55 мм, преустроена да произвежда изстрел с патрони 5.6 мм и боеприпаси – 69 броя патрони, калибър 22 LR, без надлежно разрешение по чл.56 във вр. с чл.50 и чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е било предявено на подсъдимия в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, се установява по безспорен начин, както извършеното деяние, така и участието на подсъдимия в неговото осъществяване и фактическа обстановка, идентична с тази, описана в обвинителния акт.

Посочва, че е установено, че във връзка с получена оперативна информация в А. „Г.“, собственост на подсъдимия е било извършено претърсване и изземване, при което на различни места, в различни помещения са били намерени, а след това и иззети огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно две пушки и 69 броя патрони. Изтъква, че за извършеното действие е бил съставен протокол с последващо съдебно одобрение, в който протокол подсъдимият лично е записал, че пушките и патроните са негови, защото това му е хоби и че не ги е регистрирал поради незнание и не ги е употребявал, като не е стрелял с тях, но за задържаните оръжия и боеприпаси, същият не е имал издадено надлежно разрешение съгласно закона. Посочва, че това е видно и от показанията на свидетелите - служители на полицията, пред които е заявил, че оръжията и боеприпасите са негови и ги е придобил, тъй като е любител на оръжия и моли съда изцяло да кредитира показанията им, които кореспондират помежду си, не са противоречиви и почиват на техните лични възприятия. Изтъква, че след като намерените вещи били подробно описани, запечатани, етикирани и фотографирани и подписани от поемните лица, в хода на разследването е била назначена комплексна балистична химична експертиза, която за намерените 2 броя пушки било установено, че същите са били пригодени да произвеждат изстрели с патрони калибър 5.6 мм, а за намерените 69 броя патрони било установено, че са калибър 22 и са годни да 1 бъдат използвани по предназначение. Сочи, че от събраните по делото доказателства е установено, както от обективна, така и от субективна страна, че изпълнителното деяние „държане“ е безспорно установено поради факта, че сервизът е собственост на подсъдимия, единствено той е държал ключове за него, както и че преди извършване на претърсването и изземването, други лица не са влизали в този сервиз, а освен това, подсъдимият лично е заявил, че намерените вещи се негови и че за държането на тези вещи той не е имал съответно разрешение. Посочва, че от субективна страна, престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, подсъдимият е знаел, че държи в сервиза огнестрелно оръжие и боеприпаси, за които е нямал разрешение. С оглед това моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.339 ал.1 пр.2 от НК, като му наложи наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият Г. Д. М., редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него защитник адв. М. И. от ЛАК, който пледира за оправдателна присъда. М. се надява да бъде оправдан, като заявява, че това са подхвърлени неща. Адвокат И. счита обстоятелствената част на обвинителния акт на РП Ловеч за изцяло недоказана в хода на съдебното следствие. Посочва, че прокурорът никъде не споменава в обвинителния акт и не цени направените собственоръчни - по думите на прокурора в съдебно заседание признания, отразени в протокола за претърсване и позоваването на същите излизат от предмета на доказване по делото, т.е. в пледоарията на прокурора се вмъкват факти и обстоятелства, които не са посочени в обвинителния акт и не би следвало да бъдат включени в предмета на доказване по тая логика.

Обвинението само в две изречения посочва защо счита, че доверителят му е извършител на това деяние. Счита за недоказано и несъответстващо на установеното, както при предходното разглеждане на делото пред тази инстанция, така и в настоящото посоченото в обвинителния акт, че поемните лица присъствали през цялото време на това действие претърсване и изземване и че поемното лице с., което се оказва, че е С. е дошъл след другото, първото поемно лице К., а защитата, както и свидетелите, разпитани в хода на цялото наказателно производство твърдят обратното. Сочи, че никъде не се споменава и не се обсъжда в събраните доказателства разминаване показанията на поемните лица. Според него трябва да се обърне сериозно внимание на законосъобразността на протокола за претърсване и изземване, тъй като неговите пороци водят до неговата незаконосъобразност.

Съображенията му за това са, че за изготвяне на този протокол изрично трябва да се посочи основанието, за което се предприема това неотложно процесуално следствено действие по чл.112 ал.2, като законът императивно посочва каква процедура следва да спазва в случая разследващият полицай, а именно да запише материализиращия способ за доказване, данните за извършено престъпление съгласно чл.214 ал.2 – отбелязване, което липсва в процесния протокол. Изтъква, че законът сочи, че преди започване на това 2 действие, разследващите са длъжни да обяснят какво ще се търси точно и конкретно, че става въпрос за огнестрелно оръжие, за боеприпаси и следва да бъде поканен, но такова отбелязване в протокола липсва. Отделно от това счита за установено и незаконосъобразната процедура, по която е подаден сигнала и са изпратени съответно разследващ полицай и група от една страна и от друга страна, налице е сериозно заобикаляне на закона по извършваната проверка по чл.83 от ЗМВР от страна на полицейските служители. Посочва, че това действие е незаконосъобразно и се извършва само в случаите, когато не присъства собственика на помещението или той не дава съгласие за това, а в случая нито една от двете предпоставки не е изпълнена. Именно по този ред, обаче, е извършвана тази проверка в помещенията и са намерени всички описани по-късно от разследващия полицай веществени доказателства боеприпаси и оръжия, което е съществено процесуално нарушение. Твърди, че разследващият полицай просто е отишъл да опише вече намерените оръжия, без присъствие на поемни лица или дори да се приеме, че едното е дошло порано, а другото – по-късно, има неоспорими доказателства, възприети и от въззивния съд относно джипиес разпечатките, че и двете поемни лица не са присъствали през цялото време на това процесуално следствено действие.

Относно протоколът, предявен на свидетеля за устно съобщение сочи, че по закон се изготвя преди извършване на тези действия, но въпреки това, в него е описано вече какво е намерено – пушките, даже и броя на боеприпасите, което е още едно основание да счита, че полицаите предварително са намерили описаните по-късно в протокола за претърсване веществени доказателства.

Посочва и разминаванията, които са налице в показанията на двете поемни лица – К. неколкократно - два пъти пред съда и един път пред разследващия орган изрично заявявал, че не е присъствал, че е отишъл накрая, не знае кое къде е намерено, че само са му дали да се подпише, а другото поемно лице С. пък заявява, че с отиването на място, полицаят му обяснил, че е намерил две пушки, което е още едно основание да счита, че оръжията, намерени в сервиза на доверителя му, не са намерени и иззети по съответния, предвиден в НПК ред за това. Твърди, че се потвърждават и от повторния разпит на свидетеля П., че не е било налице неотложност на това процесуално следствено действие, че законът е категоричен, че следва да се изиска при всяко такова действие предварително разрешение, но това не е правено, а това е задължение на разследващия и само в изключителни случаи, както е посочил закона, това може да стане без разрешение. Тук счита, че е налице още едно заобикаляне на закона – не са били налице неотложни случаи. Посочва, че П. още в първия разпит заявява, че е имал данни, че подзащитният му държи такова оръжие няколко дни по-рано – това е основанието, което законът изисква в случая да се поиска предварително разрешение за извършване на тези процесуално следствени действия. Счита за установено по един безспорен начин неприсъствие и по-скоро формално присъствие на поемните лица, за да положат подписи върху протокола там, където разследващият полицай им е казал. Посочва, че С. въобще не възприел, не е ходил на втория 3 етаж и не е възприел никакви боеприпаси, а другото поемно лице е видяло само един куфар и пушка, която му е показана на земята - вече намерена.

Относно другото твърдение за доказаност на обвинението така, както е посочил прокурора в обвинителния акт, а именно направените самопризнания от доверителя му, както при беседа с полицаите, така и изложено в протокола за претърсване и изземване заявява, че е категорична практиката на съда и последната такава на ВКС, че направени самопризнания в действия, включително претърсване и изземване не са обяснения, както предвижда НПК и не следва да се вземат под внимание. Цитира практика на ВКС по н. д.

№25/2018г., според която, когато в хода на разследването от полицейски служител са направени обяснения от конкретно лице, те не могат да се считат ценени като извънпроцесуални самопризнания, защото същите представляват заобикаляне на закона, защото това лице не е имало качество на обвиняем и не е бил запознат с правата си по НПК, а по друго дело - №808/2018г., ВКС казва, че проведен разпит от страна на полицейски служител по отношение на задържано лице, винаги следва да се приема за официален контакт и следва да бъдат съблюдавани гаранциите за защита на неговите права и цялата информация, събрана по този ред е нарушение на процесуалните правила и не може да бъде ползвана, защото представлява заобикаляне на императивни норми. Сочи в същия смисъл и Решение по дело №956/2016г. и по дело №1011/2017 година на ВКС. Относно изявленията на подсъдимия в протокола за претърсване, които прокурорът счита, че сочат за неговата виновност, отново сочи практика на ВКС, съобразена с решенията на Европейския съд, че саморъчни писмени обяснения са негоден доказателствен източник, както и писмени изявления в протокол за претърсване не са обяснения на обвиняем, респ. подсъдим - Решение №110/2010 година. С оглед заявеното и установено от въззивната инстанция, дали следва да се цени протокола от изземване и претърсване, моли съда да има предвид, че независимо, че е бил одобрен от съда този протокол, то съгласно Решение 162 от 2010г. на ВКС, независимо, че такъв протокол е бил одобрен по реда на чл.161 ал.2 от НПК, ако се установи в хода на наказателното производство, че е допуснато нарушение при провеждане на действието, то доказателствените му резултати не следва да бъдат ценени. За това отново моли съда да изключи този протокол за претърсване и изземване от доказателствената съвкупност по делото и в тази връзка счита, че престъплението, за което е повдигнато с този обвинителен акт обвинение е класическо формално престъпление, не се доказва по никакъв начин, а напротив - сериозно се разколебава, че доверителят му е държал процесните оръжия и боеприпаси, че е установил една фактическа власт върху тях, които да сочат, че той е имал съзнание, че тези вещи са в негова фактическа власт, а ако липсва това съзнание или както в случая не е доказано по категоричен начин, то не може да се приеме, че той е държал тези веществени доказателства, за които му е повдигнато обвинение. Според него липсват, каквито и да е субективни действия от негова страна, които да сочат за съзнание за негова фактическа власт върху тези оръжия. Счита, че и съдът 4 се е убедил, че става въпрос за сервиз, в който работят няколко работника, с отворен достъп, клиенти, че помещенията се ползват от всички. Посочва, че и дактилоскопната експертиза не установява следи от подсъдимия, така че това, което сочи прокурорът в обвинителния акт, че приема за доказано авторството на деянието по негови самопризнания с оглед изложените аргументи и цитирана практика на Върховния съд, защитата счита деянието за недоказано, както от обективна, така и субективна страна, поради което моли съда да го признае за невиновен за престъплението, за което е предаден на съд.