Решение № 2546 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2546 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 257/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 13655/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците К. Г. С., ЕГН **********, и И. Г. И., ЕГН **********, дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****-4“, бл. ****, аб. № 196577, суми, както следва:

За К. С.:

944,73 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

151,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ;

1

9,20 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

4,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР;

За И. И.:

281,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

53,76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ;

3,07 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

1,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 2101/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.

С решението са частично отхвърлени исковете за горницата над присъдените суми до първоначално предявените такива.

С решението е разпределена и отговорността за разноски:

К. С. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 239,71 лв. – разноски в заповедното и исковото производства;

И. И. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,57 лв. – разноски в заповедното и исковото производства; ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. на адв. Д. Ч. сумата от 144 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство, а на К. С. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 165,60 лв. – разноски в исковото производство;

2 ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. на адв. С. К. сумата от 288 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното и в исковото производства.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ООД.

Срещу така постановеното решение са депозирани въззивни жалби:

От И. И. срещу решението в частта, с която са уважени частично предявените срещу него искове;

От К. С. срещу решението в частта, с която са уважени частично предявените срещу нея искове за мораторни лихви и за главница за дялово разпределение.

Въззивникът И. И. поддържа, че единствено К. С. – другият съсобственик на имота, е в облигационни отношения с ищцовото дружество. Счита, че мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия е недължимо, тъй като ищецът не е доказал публикуване на процесните фактури. Оспорва дължимостта на задължението за главница за дялово разпределение, както и на това за лихва върху последното. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

Въззивникът К. С. поддържа идентични съображения, с изключение на тези по отношение на главницата за топлинна енергия. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Третото лице помагач “Директ” ООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни 3 установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците К. Г. С., ЕГН **********, и И. Г.

И., ЕГН **********, дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„****-4“, бл. ****, аб. № 196577, суми, както следва:

За К. С.:

1307,69 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

249,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г. върху главницата за ТЕ;

21,89 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

4,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г. върху главницата за ДР;

За И. И.:

435,90 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

83,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г. върху главницата за ТЕ;

7,30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

1,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 4 г. до 21.12.2022 г. върху главницата за ДР; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 2101/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.

Видно е от Заповед № РД 41-890/18.05.1984 г., че в полза на Г.И.С. е определено обезщетение на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) – апартамент № 74, находящ се в гр. София, м. „****“ 4, бл. № ****.

Установява се от Писмо от Столична община – район **** от 30.01.2012 г., адресирано до ищцовото дружество, че ж.к. „****“ – 4, бл. 1а + 1б и ж.к.

**** са номера на един и същи блок. Следователно процесният имот е бил собственост на Г.И.С..

Ответниците И. И. и К. С. са наследници на Г.И.С. – това се установява от представеното Удостоверение за наследници.

По делото са представени доказателства, че процесната сграда е топлоснабдена – Договор № 382/04.01.2001 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост на адрес гр. София, ж.к. „****-4“, бл. ****, и Протокол от 17.12.2000 г. от Общо събрание на етажната собственост на адрес гр. София, ж.к. „****-4“, бл. ****.

Като писмени доказателства са събрани и два броя Съобщения към фактура за размерите на задълженията за двата отоплителни сезона – от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и Извлечение от сметки за същите периоди.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Представени са и доказателства, че „Директ“ ЕООД е вписан в публичния регистър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на лицата, извършващи услугата дялово разпределение, както и два броя Главни отчети за двата отоплителни сезона – от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно с Индивидуални справки за отопление и топла вода за всеки от периодите.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., след като са съобразени заплатените от въззивниците суми, възлиза на 1772,77 лв., от 5 които 1743,58 лв. за главница за топлинна енергия и 29,19 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до 21.12.2022 г. е в размер н а 339,41 лв., от които 332,91 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 6,50 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разпечатката съдържа 60 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/241fb136-d907-42cb-a1cc-741d880d26f3