Решение № 437 от 27.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 237/2024
- Вид
- Решение № 437
- Подписан
- 27.07.2024
- В сила
- 12.10.2024
- Състав
- Еманоел Вардаров, Любка Милкова, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.354а ал.1 пр.4 · Наказателен кодекс
- чл.82 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.83 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 437 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров
Членове:
Йордан Воденичаров
Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1627/16.11.2023г., постановено по Гр.д.№3321/2023г. по описа на РС – Русе, е отхвърлен изцяло предявеният от М. И. И., с ЕГН **********, против ОС – Русе, иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 7 000 лв., представляваща наложено наказание „ГЛОБА“ по НОХД № 455/2017 г. на ОС – Русе, за което е образувано изпълнително дело № 1129/2017 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег. № 865 на КЧСИ, с район на действие ОС – Стара Загора, за които е издаден Изпълнителен лист № 256/26.07.2017г.
В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото М. И. И., чрез пълномощник адв.Д. С. – АК – Русе, с която са развити оплаквания за неправилност, т.к. е необосновано и постановено в нарушение на закона. Твърди се, че в противоречие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е приел, че молбата на ответника по чл.18 от ЗЧСИ в хода на образувано вече изпълнително производство е действие по изпълнението, прекъсващо изпълнителската давност по отношение на публичното вземане. Сочи се, че въз основа на молба от взискателя по чл.18 ЗЧСИ, ЧСИ е предприел действия по принудително изпълнение едва на 17.05.2023г., когато е наложил възбрана на недвижим имот, собственост на въззивника, и това действие ЧСИ е сторил след изтичане на 13.05.2023г. на 2 годишния срок от последното извършено действие по принудително изпълнение, прекъсващо давността – налагането на запор върху трудово възнаграждение на длъжника на 13.05.2021г.
Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск. Претендира направените по делото съдебни разноски пред две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по делото – ОС – Русе, представляван от Николинка Чокоева –Адм. ръководител, 1 с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и обосновано, постановено след анализ на относимите доказателства. Излага, че доводите във въззивната жалба са неоснователни. Сочи, че на 11.05.2023г., преди да изтече 2 годишният давностен срок на задължението за глоба, ОС – Русе, като взискател по ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с район на действие ОС – Стара Загора, е възложил с молба правомощия на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ. Позовавайки се на т.10 от Тълк. решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, излага, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като СИ е длъжен да го приложи. Сочи, че това задължение на ЧСИ има за последица прекъсване на давността, установена в чл.82 ал.1 т.5 от НК и на основание чл.82 ал.3 НК започва да тече нова давност. Твърди, че с налагане на възбраната върху недвижимия имот, собственост на въззивника на 17.05.2023г. от ЧСИ, давността отново е прекъсната и към датата на предявяване на ИМ 2 годишният срок не е изтекъл. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност, в случай, че ищецът /въззивник/ е договорил с упълномощения адвокат хонорар, който не е съобразен с минималните размери по НМРАВ.
В СЗ въззивникът М. И. И., редовно призован, не се явява, не се представлява.
В СЗ въззиваемата страна ОС – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и проследена хронология на приетото и вложено ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег.№865 КЧСИ, с район на действие ОС – Стара Загора. Въззивният съд изцяло възприема като свои фактическите констатации на първостепенният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
Предмет на разглеждане пред РС – Русе е бил предявен от ищеца М. И. И., против ответника ОС – Русе иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника ОС – Русе сумата в размер на 7000лв., представляваща наложено му наказание „ГЛОБА“ по НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе, предмет на принудително събиране по ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег.
№865 с район на действие ОС – Стара Загора, за която сума на 26.07.2017г. служебно е издаден ИЛ по НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе. Претендират се разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът ОС – Русе, представляван от Николинка Чокоева – Адм. ръководител – Председател на ОС – Русе, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност и недоказаност на предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК, с искане да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че предвидената за наложеното на ищеца по НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе наказание „Глоба“ давност в чл.82 ал.1 т.5 от НК е 2 двугодишна, за събирането на което е образувано изпълнително производство по ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег.№865 КЧСИ. Изложил е, че по горепосоченото ИД на 13.05.2021г. ЧСИ Димитрова е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И., получавано от „Ревис 2015“ ЕООД, по който не са постъпвали суми по ИД, и с налагане на запора давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност от 2 години. Изложени са твърдения, че на 11.05.2023г. ОС - Русе като взискател по ИД с молба е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ, поради което и съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността по чл.82 ал.1 т.5 от НК е прекъсната и на основание чл.83 ал.3 от НК е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Посочил е, че това е така, защото искането да бъде приложен определен изпълнителен способ с възлагателно писмо прекъсва давността, тъй като СИ е длъжен да го приложи. Твърдял е, че на 17.05.2023г. ЧСИ е наложил възбрана на недвижим имот, собственост на ищеца, вписана на 22.05.2023г. и с тези действия давността отново е прекъсната за още две години – до 22.05.2025г. и към датата на предявяване на ИМ по чл.439 ГПК /27.06.2023г./ безспорно този срок не е изтекъл, т.к. в нито един момент от влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумението за решаване на НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе, послужило като основание за издаване на ИЛ от 26.07.2017г., до настоящият момент, не е изтекъл срок от 2 години, в който да не са предприемани действия за принудително изпълнение на задължението.
Въз основа на обстоен анализ на установените правно - релевантни за спора факти и съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост, а по същество изцяло неоснователност и недоказаност на предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК с цена от 7000лв., които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
На основание чл.439 ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Съгласно чл.439 ал.2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума в размер на 7000лв., представляваща наложено на ищеца наказание „Глоба“ въз основа на влязло в сила на 07.07.2017г. споразумение за решаване на НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе, предмет на принудително събиране по образувано по молба с правно основание чл.426 ал.1 ГПК от взискателя ОС – Русе ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег.№865 КЧСИ, се основава на твърдения за настъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на погасяване на вземането по давност с изтичане на предвидената в чл.82 ал.1 т.5 от НК за наложеното на ищеца наказание „Глоба“ в размер на 7000лв. двугодишна давност. На основание чл.82 ал.2 НК, давността за изпълнение на наказанието, в случая „Глоба“, започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила. На основание чл.82 ал.3 НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. Съгласно чл.82 ал.3 изр.2 НК, след свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. В процесният случай за събирането на наложеното на ищеца по НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе наказание „Глоба“ в размер на 7000лв. е образувано изпълнително производство по ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег.№865 КЧСИ, поради което и съгласно чл.82 ал.5 НК, разпоредбата на чл.4 на чл.82 от НК е неприложима. За наложеното на ищеца по НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе наказание „Глоба“ в размер на 7000лв. е издаден ИЛ №256/26.07.2017г., като по възлагателно писмо с вх.№17055/28.07.2017г. на взискателя ОС – Русе е образувано с разпореждане на ЧСИ от 28.07.2017г. ИД №1129/2017г. по описа на ЧСИ Маргарита 3
Димитрова с рег.№865 КЧСИ. В рамките на двугодишната давност за изпълнение на наказанието „Глоба“ по чл.82 ал.1 т.5 НК, започнала на тече от деня на влизане в сила /07.07.2027г./ на споразумението за решаване на НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе, на 01.08.2017г. с разпореждане на ЧСИ по ИД е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД и „Райфайзенбанк“ АД, както и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Затвора Белене, с предприемане на които действия по принудително изпълнение на основание чл.116 б.“в“ ЗЗД и чл.82 ал.3 НК давността се прекъсва и е започнала да тече нова двугодишна давност. Към 07.08.2017г. длъжникът не е работил и не е получавал трудово възнаграждение от Затвор гр.Белене. От наложения от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Затвора гр.Белене постъпват от третото задължено лице суми по ИД на 27.04.2018г. 30.06.2018г., 30.09.2018г., 31.12.2018г., 31.03.2019г. и 30.06.2019г., като с постъпването по ИД на всяка парична сума от третото задължено лице давността се прекъсва. Последното предприето по ИД действие по принудително изпълнение, прекъсващо давността по чл.82 ал.1 т.5 от НК, е наложен от ЧСИ на 13.05.2021г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Ревис 2015“ ЕООД, който способ, макар и безрезултатен, е валидно изпълнително действие. В рамките на двугодишната давност за изпълнение на наказанието по чл.82 ал.1 т.5 НК, започнала да тече съгласно чл.82 ал.3 изр.2 НК на 13.05.2021г., е постъпила по ИД молба от взискателя ОС - Русе с вх.№10703/11.05.2023г., с която ОС – Русе е възложил на ЧСИ правомощия по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, в т.ч. да определя начина на изпълнението и да предприема необходимите изпълнителни действия за събиране на процесното вземане на ОС – Русе за „Глоба“ в размер на 7000лв. по ИЛ, издаден по НОХД №455/2017г. по описа на ОС – Русе. С разпореждане на ЧСИ от 12.05.2023г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, която въз основа на молба на ЧСИ за вписване на възбрана с изх.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/241f7347-31b4-4b31-a784-0f31fd04ce73