Решение № 34 от 14.02.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Балчик, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20233210100434 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от ТД на НАП гр.София срещу ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от В. М. Ч. с ЕГН**********-изп.член на съвета на директорите и

****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А. Г. Ч. с ЕГН**********-изп.член на съвета на директорите, за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на следната сделка,договор за покупко - продажба, обективирана в нот.акт, на нотариус О. ,вписан под №**** на НК,с район на действие РС-Балчик, под ****, с която първият ответник прехвърля на втория ответник: Апартамент **** **** с идентификатор ****, находящ се в гр.Балчик, комплекс ********, с площ по кадастрална схема 44,49кв.м. и обща площ 51,83кв.м., от които застроена площ от 44,49кв.м. състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, заедно с 2,28%ид.части от общите части на вход В, заедно с мазе 50 с площ 1,68кв.м. заедно със съответните ид.части от правото на строеж върху прилежащия терен.

Ищецът твърди, че е кредитор на първия длъжник – ****, за което било образувано ревизионно производство, приключило с издаването на РА **** за задължение в размер на 117 412,63 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 40 055,40 лева, както и по справки-декларация по ЗДДС за периода ****

След направено проучване на имуществото на длъжника не е установено имущество, от което да се удовлетвори кредитора.

Процесният имот бил придобит от дружеството продавач на **** с който е прехвърлен на Ж.Б. и А.Г.Б. апартамент ****305 с идентификатор **** в комплекс ****, като в замяна Ж.Б. и А.Г.Б. прехвърлят на ****процесният имот, като непарична вноска в капитала на дружеството.

1

Дружеството не е погасило задълженията си към момента на подаване на исковата молба.

Не разполага с други активи към които да бъдат насочени методите на принудително изпълнение.

Това е породи правния интерес на НАП, като взискател да подаде иск по чл.216 от ДОПК.

Твърди се, че извършената сделка е между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“д“ и б.“м“ от ДОПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, са постъпили писмен отговор от първия и втория ответник.

Ответниците считат предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани.

Оспорват предявените искове изцяло и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Не оспорват твърдението в исковата молба, че са били проведени ревизионни производства, започнали с описаните в същата молба заповеди за възлагане на ревизия /ЗВР/ и завършили с описаните ревизионни актове.

Не оспорват твърденията в исковата молба, че на **** с НА **** на нот.

О., вписан в СВ-Балчик под ****, **** от същата дата, че първият ответник е прехвърлил на втория ответник процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ апартамент **** **** с идентификатор ****, находящ се в гр.Балчик, комплекс ********, с площ по кадастрална схема 44,49кв.м. и обща площ 51,83кв.м. в изпълнение на свое задължение в размер на 15000,00 лева, за погасяване на задължение по споразумение от ****, както и не се оспорва твърдението в исковата молба, че описаният погоре недвижим имот е придобит от първия ответник чрез замяна на **** с нот.акт ****, на нот. О., вписан в СВ-Балчик под акт **** от същата дата.

Направено е от първият ответник - **** възражение, че в случай, че в хода на настоящия процес настъпи погасителна давност по ДОПК за част или всички от публичните му задължения към Държавата, да бъде съобразена при постановяването на решението си на основание чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 и 2 ДОПК, и да бъде прието, че тези задължения са погасени по давност.

Оспорват твърденията на ищеца, че двамата ответници са „свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. ,д" и б. „м“ от ДР на ДОПК.

Оспорват твърденията, че оспорената сделка е недействителна по отношение на Държавата, на основания чл. 216, ал. 1, т. 4, евентуално т. 5, евентуално т. 2, евентуално т. 6 от ДОПК.

Твърдят, че оспорената сделка е действителна и не може да бъде обявена за недействителна спрямо Държавата, тъй като не е сключена между свързани лица, последната била възмездна, сключена преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността - арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

С отговора по искова молба, вторият ответник **** е направил възражение за изтекла в негова полза кратка, 5-годишна придобивна давност, поради което твърди, че е собственик и владелец на спорния имот освен на 2 основание оспорената сделка, и на самостоятелно, оригинерно правно основание, а именно - в качеството си на добросъвестен владелец, който повече от 5 години /тъй като е придобил имота на ****, а исковата молба е заведена на **** владее имота непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и безспорно - арг. от чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70 ЗЗД.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че сделката е увредила Държавата, тъй като въз основа на нормите на ДОПК органите по приходите във всеки един момент са могли да наложат първо предварителни обезпечителни мерки, а после и окончателни такива, както и да пристъпят към изпълнение по реда на същия кодекс на описаните в исковата молба ревизионни актове, тъй като обжалването им не спира изпълнението.

Намират за противоречащо на принципите на правната сигурност да се възлага бездействието на органите по приходите в тежест на втория ответник ****, който е добросъвестен приобретател и собственик на процесния имот.

В хода на делото ищеца поддържа исковата молба и пледира съдът да постанови по отношение на Държавата недействителността на процесната сделка. Пледира за възлагане на разноски, които да бъдат присъдени съгласно чл.7,ал.2от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По хода на делото е депозирана молба от първия и втория ответник, в която е посочено, че се поддържа изцяло отговора на исковата молба депозиран по делото.

Молят в случай, че бъде даден ход и делото бъде обявено за решаване, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни недоказани.

Направено е искане да им бъдат присъдени всички направени разноски по делото, вкл. и адв. възнаграждение.

Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните по селото доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия **** е образувано ревизионно производство по отношение на **** с ****, приключило с издаване на Ревизионен акт **** връчен на дружеството на **** по ел.път.

Установеното с РА задължение е в размер на 5120,47 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 1809,57 лева.

Със Заповед за възлагане на ревизия ****,връчен на дружеството на ****е образувано ревизионно производство по отношение на **** с ****,приключило с издаването на РА ****,връчен на дружеството на **** по ел.път.

Установеното с РА задължение е в размер на 117 412,63 лева и лихви за просрочие към тях в общ размер на 40055,40 лева

По подадени справки-декларации по ЗДДС за периода

**** е установено,че дружеството има задължения .

По делото е установено, че първият ответник, след започване на ревизионните производства и след установяване на публични задължения, 3 съгласно РА№№ Ревизионен акт **** връчен на дружеството на **** по ел.път и РА ****, връчен на дружеството на **** по ел.път, че има непогасени задължения, на ****е отчуждило свой НИ.

При тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с пр.квалификация чл.216, ал.4, евентуално т.2, евентуално т.5 и евентуално т.6 от ДОПК.

Нормата на чл.216, ал.1, т.1-6 от ДОПК предвижда възможността да бъда обявени за недействителни спрямо държавата и общината изброени действия и сделки, извършени от длъжника.

Чл.216, ал.2 от ДОПК сочи, че недействителността по ал.1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на ГПК.

Извън случаите по ал.1,правата на кредитора по чл.134 и чл.135 от ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичен изпълнител.

В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането по чл.135,ал.1 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

Видно е, че разпоредбите на чл.135 от ЗЗД и чл.216 от ДОПК се съотнасят като обща към специална, при което исковете на публичния взискател по чл.216 от ДОПК са частен случай на Павловия иск.

В съдебната практика се приема, че когато увреждането е осъществено не чрез една, а чрез поредица от сделки, кредиторът може да иска обявяването на всички сделки за недействителни по отношение на себе си.

Съгласно възприетото в т.3 на ТР №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето в полза на което се е разпоредил длъжникът се осъществява чрез насочване на искът по чл.135 от ЗЗД и по отношение на последващите сделки, които го увреждат.

Ето защо налице е правен интерес от насочване на исковете както към лицата по първоначалната сделка-длъжника и купувача-първият ответник, така и спрямо купувача по последващата сделка-вторият ответник.

Исковете са предявени от легитимирано лице, съгласно разпоредбата на чл.216, ал.2, във вр. с ал.1 от ДОПК, с правен интерес, поради което и са процесуално допустими, а по същество съдът намира следното:

Фактическият състав на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК в приложимата към процесния случай редакция, вкл. следните предпоставки: длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяване му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължение, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество, с намерение да увреди публичния взискател.

Съдът приеама, че това е именно приложимата към процесия казус 4 редакция на нормата, доколкото първата сделка е скл. на ****.

Видно е, че в предпоставките за основателност на иска се вкл. намерението на данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател като знание за това намерение у другата страна не се изисква.

Тук не се изисква лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Следователно намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК не включва такова намерение у лицето с което длъжникът е договарял.

Спорна между страните е доколко в случая може да става въпрос за „установени“ публични задължения, предвид обстоятелството, че ищецът се позовава на задължения по подадени от дружеството декларации, т.е. при самоопределяне на данъчната основа и размер на дължими данъци по чл.105 от ДОПК.

Приложените по делото справки-декларации по ЗДДС установяват публични задължения на първия ответник за периода от ****. по начин, съответстващ на изискуемия, съгл.чл.216, ал.1 от ДОПК.

Първият ответник не твърди, а и не доказа да е погасил чрез плащане установените публични задължения на дружеството в значителен размер, а процесните разпоредителни сделки са сключени след декларирането им. Ето защо съдът приема, че обективната предпоставка за уважаване на предявеният иск е налице.

Към днешна дата дружеството има публични задължения към Държавата, видно от представената по делото справка за това.

Съгласно практиката на ВКС, намерението за увреждане не се презюмира, а подлежи на доказване от страна на ищеца.