Решение № 617 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330202294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 02 – ЗГР – 10/27.12.2024 г., издадено от Началник Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ Пловдив, с което на М. С. Ч. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.

94, ал. 1 ЗГР.

С жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното 1 наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП, издадени въз основа на Постановление на РП – Пловдив за отказ да се образува ДП от 07.11.2024 г., нарушението е описано по следния начин:

На 27.11.2024 г. около 09:30 ч. в гр.Пловдив ул. „Волга" №70, в сградата на Второ РУ ОДМВР Пловдив при извършена проверка във връзка с преписка peг. № 435000-17686/2024г ио опис на Второ РУ Пловдив и пр.пр.

12944/2024г по опис на РП Пловдив се установи, че горепосоченото лице не живее на настоящия си адрес гр. ***“ № ***.

Администрацията приела, че жалбоподателката е нарушила чл. 94, ал. 1 ЗГР, който гласи следното: Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота 2 в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички 3 съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай.

Видно от съдържанието на процесните АУАН и НП в тях са изложени единствено изводите на администрацията за това на 27.11.2024 г. около 09:30 ч. в гр.Пловдив ул. „Волга" №70, в сградата на Второ РУ ОДМВР Пловдив в хода на извършена проверка по преписка да са установили , че жалбоподателката не живее на настоящия си адрес гр. ***“ №*** . В тази връзка следва да се подчертае, че от показанията на актосъставителя се установява, че същият е направил проверка в системата касателно адресната регистрация на жалбоподателката, като не е правил проверка на адреса, тъй като там имало агроаптека.

Очевидно е, че при така изложеното описание на фактическата рамка на обвинението е налице тотална неяснота относно времето на извършване на вмененото административно нарушение, чиято квалификация е и некоректна, доколкото разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗГР съдържа легална дефиниция за настоящ адрес. И в двата акта на администрацията е посочено само датата на която е работено по преписката, съответно е констатирано вмененото административно нарушение – 27.11.2024 г. в 09,30 часа и мястото на констатирането му – сградата на 02 РУ ОД на МВР Пловдив. Изобщо не става ясно ако е правена проверка на мястото на настоящия адрес на жалбоподателката – кога това е сторено, по кое време на деня, колко пъти е посещаван адреса, съответно как и за какъв период от време е установено лицето да не живее на адреса и съответно какво точно е противоправното поведение на същото.

Коментираната неяснота във фактическата рамка на обвинението, обуславя извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере 4 по ясен и недвусмислен начин срещу какво следва да се брани.

Видно е, че в предмета и процеса на доказване се създава прекалено голяма неопределеност, която е несъвместима както с изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението, така и с принципите за право на защита.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски би имал жалбоподателят, доколкото такива обаче не се претендират нито с въззивната жалба, нито такова искане беше направено от жалбоподателя и/или неговия пълномощник в съдебно заседание, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

5

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02 – ЗГР – 10/27.12.2024 г., издадено от Началник Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ Пловдив, с което на М. С. Ч. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗГР.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6