Решение № 140 от 03.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20255300503310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Е. А. против Решение № 4394/14.10.2025г., пост. по гр.д.№ 19952/2024, ПдРС, с което е отхвърлен предявения против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист от 20.02.2012г., издаден по ч.гр.д. № 21520/2011 г. на ПРС, в размер на 3 676,80 лв. – главница.

Жалбоподателят С. Е. А. обжалва решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа, че задължението му е погасено по давност. Сочи, че фактическата обстановка е правилно установена, но съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Сочи, че погасителната давност е започнала да тече на 01.06.2017г.- когато е извършено последното изпълнително действие.

Твърди че след тази дата не са предприемани действия прекъсващи давността, както и че сключеното споразумение от 2020г. няма характер на такова, което да прекъсва давността, т.к. вземанията по него не са индивидуализирани по вид и размер. Позовава се на ТР№4/14.10.2022, т.д.№4/2019, ОСГТК, ВКС, съгласно което за да прекъсне давността подобно споразумение следва да съдържа недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му. Позовава се и на т.5 от споразумението, съгласно която при забава на погасителна вноска се прекъсва автоматично действието на 1 същото споразумение. Освен това липсвали и доказателства за изпълнение на това споразумение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Еос матрикс“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа правилност на съдебното решение,, като сочи че фактическата обстановка е установено правилно и че не са налице никакви процесуални нарушения от страна на съда, каквито конкретно не се и сочат от жалбоподателя. Поддържа, че давността е пет годишна, че до 2015г. давност не е текла поради висящността на изпълнително производство, че през 2020г. между страните са сключени две споразумения между страните относно задължаване на задължението, с които длъжникът се е отказал от вече изтеклата давност / арг. от чл.116, б.А от ЗЗД./, че ново изпълнително производство е образувано през 2024г., като с молбата за образуване са поискани действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността. Развива съображения за правната същност на сключените споразумения и се позовава на съдебна практика. Сочи и че давност не е текла по врече на действието на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение/13.03.2020г. до 21.05.2020г./. Сочи и че давност не тече докато трае висящността на исков процес относно вземането, в случая е спрян с подаване на исковата молба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между него и взискателя по изпълнително дело, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 21520/2011, ПРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Поддържа, че погасителната давност е започнала да тече на 20.02.2012г. , като е до образуването на изпълнително дело през 2024г. са изтекли 12години и не са предприемани някакви действия по прекъсването й от страна на взискателя.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че вземането не е погасено по давност. Приел е , че приложимият давностен срок е пет годишен, доколкото вземането е съдебно установено. Приел е че давността не е текла до 26.06.2015г., предвид наличието на висящо изпълнително производство, а след това чрез две споразумения за разсрочено плащане е направено признание на задължението. През 2024 е образувано ново изпълнително дело, по което взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, с което е прекъснал отново погасителната давност. По тези съображения съдът е приел, че не е налице погасяване на задължението по изпълнителния лист на основание изтекла погасителна давност и е отхвърлил отрицателния установителен иск.

2

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ 766/2024 и изп.д.№240/2012 на ЧСИ Ст. Горчев, които са с предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.

От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателят С. А. е длъжник по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 14945/2011, ПРС в полза на „Еос матрикс“ ООД.

От приложеното копие на изп.д.№240/2012 образувано на 21.03.2012г. по молба на кредитора, като с молбата за образуване са възложени правомощия та съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ и е поискано налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника. На 30.03.2012г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.

Взискателят е подал молба за налагане на запор на трудово възнаграждение на 15.11.2012г.

Нова молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи е постъпила на 12.01.2017г. На 01.06.2017г. е наложен запор на трудово възнаграждение и на банкови сметки на длъжника. На 17.07.2017г. е постъпила молба от длъжника за отмяна на насрочения опис на движими вещи, като е поискал да изплаща дълга си разсрочено, чрез ежемесечни плащания по 50лв. С постановление № 2479/20.06.2024г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молба на кредитора Еос матрикс ЕООД е образувано нова изп. д.№ 766/2024г. на 20.09.2024г., като с молбата е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На 10.07.2024г. е наложен запор на банкви сметки. На 10.10.2024г. е постъпила молба от длъжника за вдигане на запора на банковата му сметка, като се е задължил да плаща ежемесечно по 200лв.. По делото са извършвани и други изпълнителни действия.

Ответното дружество е представило извънсъдебно споразумение със С. Н. от 30.10.2020г., с което страните са договорили в чл.4 от същото, че длъжника признава по основание и азмер задълженията си към кредитора, като в чл.3, ал.1 изрично е описано задължението по изп.д.№240/2012 на ЧСИ Ст. Горчев.

С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане 3 на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от 26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№ 51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.о., а в крайна сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015г. ВКС е дал отговор и на въпроса дали извършените изпълнителни действия след настъпила ex lege перемпция на изпълнителното дело могат да прекъсват давността, респ. дали са валидно извършени и могат ли да породят правни последици. По този въпрос е налице задължително тълкуване в ТР№ 2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023, ОСГТК, където в т. 3 е разяснено, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В случаите на съдебно удостоверено вемане, макар и за заповед за изпълнение или на извънсъдебно изпънително основание погасителната давност е винаги пет години / Р№118/07.07.2022, гр.д.№4063/2021, ВКС/.

В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от образуването на първото изпълнително дело през 2012г. до прекратяването му по силата на закона на 15.11.2014г. /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ давностен срок за погасяване на взимането не е текъл. От момента на прекратяване на делото, на общо основание е започнала да тече погасителна давност за вземането. По делото се установява, че с молба от 12.01.2017г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, с което е прекъснал погасителната давност. Както вече бе коментирано макар и искането да е извършено по перемирано по силата на закона изпълнително действие, то е надлежно и прекъсва давностния срок. За периода от 2014 до 2017г. не е изтекъл предвидения пет годишен срок за погасяване на вземането по давност. Последното изпълнително действие, което прекъсва давността е извършено на 01.06.2017г. и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. С подписването на цитираното извънсъдебно споразумение между страните през 2020г. длъжникът е направил извънсъдебно признание на задължението, с което е прекъснал давността на осн. чл.116, б.А от ЗЗД. От този момент до предявяване на иска не е изтекъл предвидения в закона срок за погасяване на вземането по давност. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че споразумението от 2020г. не 4 прекъсва давността, т.к. изявлението е ясно и категорично, че признава вземането, по образуваното изпълнително дело и по основание и по размер. От това изявление недвусмислено може да се направи извод кое е вземането, по отношение на което страните се договарят.

Ето защо настоящия състав приема, че в конкретния случай не е налице период от пет години, през който да не са предприемани действия по принудително изпълнение, респ. не е налице погасяване на вземането по давност.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на въззиваемото дружество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разпечатката съдържа 32 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/241e7141-573a-4c61-8679-5bd0f1cf0fe5