Решение № 268 от 15.03.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря С. Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220101805 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 26, ал. 2, предл. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. М. Д. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че с Е. М. Д. са братя и законни наследници заедно с баща си М. С. Д. на починалата на ****** г. тяхна майка В. В. Д.. Твърди, че след смъртта на майка си научил, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том I, peг.

№ 615, нот. дело № 34/2018г. от 24.01.2018г. на нотариус А. И. родителите му са прехвърлили на брат му Е. М. Д., намиращ се в граждански брак със С. А.

Д., притежавания от тях недвижим имот, находящ се в с. Мало Конаре, общ.

Пазарджик, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м. с идентификатор ***, гараж с площ 21 кв.м. с идентификатор 467.502.687.3 и подобрение в имота – навес с оградни стени с площ 32 кв.м., ведно с 500/1 290 ид.ч. от дворното място, в което са построени и съставляващо УПИ XXXIX-687, в кв. 35 по плана на с. Мало Конаре, общ. Пазарджик с идентификатор ***, за сумата от 1 000 лв. Счита, че сделката прикрива дарение, тъй като действителната стойност на имота надвишава 50-60 пъти продажната цена, а и между роднини по права линия обичайно се извършвали прехвърлителни сделки чрез дарение с оглед заплащане на по-ниски такси и данъчни облекчения. Поддържа, че стойността на насрещната престация на практика означава липса на престация, а действителната воля на страните не е била възмездност. Тъй като имотът бил единственото имущество на родителите му, счита, че сделката е сключена 1 единствено с цел да бъде лишен от наследство и да бъде избегната възможността той в качеството му на наследник да оспори прикритото дарение поради накърняване на запазената му част. Поради това предявява иск против ответниците Е. М. Д., С. А. Д. и М. С. Д. за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот до размера на 1/8 ид.ч. поради привидност на сделката, прикриваща дарение, и обявяване за действителен на сключения между страните прикрит договор за дарение. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е. М. Д. оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени разноските по делото. Твърди, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот е действителен и е породил действие между страните по него, като родителите му са му продали собствените си недвижими имоти, а той ги закупил за сумата от 1 000 лв. и срещу задължението да ги гледа при нужда предвид възрастта и здравословното им състояние. Твърди, че ищецът лично е присъствал на разговор, при който родителите им им казали, че ще прехвърлят имотите на този от тях, който се ожени пръв, както и че ищецът разбрал за сделката веднага. Твърди, че е заплатил продажната цена, тъй като работил и имал финансовата възможност за това. Твърди, че ищецът напуснал жилището в с. Мало Конаре през 2013 г., не бил в добри отношения с родителите им и през годините не бил идвал да ги вижда и да се грижи за тях.

Всички грижи за родителите им, в т.ч. свързани със здравословното им състояние и заплащане на битови разходи, били полагани от него и от съпругата му. Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации, тъй като освен заплащане на продажната цена било уговорено и задължение за купувача да гледа прехвърлителите при нужда, което задължение също бил изпълнил. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. С. Д. оспорва иска като неоснователен, поради което моли за отхвърлянето му и присъждане на разноските по делото. Твърди, че договорът за покупко-продажба е действителен и е породил действие между страните по него, като синът му Е.

М. Д. е закупил имота за сумата от 1 000 лв. и задължението да се грижи за родителите си при нужда. Ищецът бил уведомен от родителите си, че имат намерение да продадат имотите на този от синовете им, който се ожени пръв.

Поддържа, че синът му Е. М. Д. изпълнил поетите задължения по договора като заплатил цената от 1 000 лв. и заедно със съпругата си С. ежедневно полагали грижи за него и съпругата му и им помагали финансово. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. А. Д. намира иска неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските по делото. Твърди, че договорът за покупко-продажба е действителен и е породил действие между страните по него, като съпругът й Е. М. Д. закупил имота за сумата от 1 000 лв. и задължението да се грижи за 2 родителите си при нужда. Ищецът знаел за намерението на родителите си да продадат имотите на първия от синовете им, който се ожени, и че веднага разбрал за сделката. Поддържа, че съпругът й изпълнил задълженията си по договора като заплатил цената от 1 000 лв. и двамата се грижили ежедневно за родителите му и им помагали финансово. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Ищецът С. М. Д. и ответникът Е. М. Д. са братя и заедно с баща им М.

С. Д. са наследници по закон на В. В. Д., починала на ****** г.

Преди смъртта си същата е била диагностицирана с множество заболявания – друга нетромбоцитопенична пурпура, счупване на долния край на лъчевата кост в дясно, глаукома, стенокардия, анемия, мастна дегенерация на черния дроб, антрум на пилора, карцинома вентрикули, чревни сраствания (бридове) с непроходимост. Била е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 4533/276 от 28.11.2016 г. с 85 % трайно намалена работоспособност.

Ответницата С. А. Д. е била съпруга на ответника Е. М. Д., като гражданският брак помежду им е сключен на 06.11.2016 г. и е прекратен на 16.11.2022 г. с развод по взаимно съгласие по гр.д. № 2376/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том І, рег. № 615, нот.д. № 34/2018 г., съставен на 24.01.2018 г. от нотариус А. И., М. С. Д. и В. В. Д. са продали на Е. М. Д. следния недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м., построена на основание архитектурен проект от 24.06.1986 г., строително разрешение № 11/06.08.1986 г. и протокол за строителна линия № 19/04.11.1986 г., гараж на площ от 21 кв.м., построен на основание архитектурен проект от 11.12.1987 г., строително разрешение № 57/17.12.1987 г. и протокол за строителна линия № 52/17.12.1987 г., и подобрение в имота – навес с оградни стени на площ от 32 кв.м., ведно с 500/1290 идеални части от дворното място, в което са построени сградите, съставляващо УПИ ХХХІХ-687 в кв. 35 по плана на с.

Мало Конаре, общ. Пазарджик, целият с площ от 1 290 кв.м., с право на ползване съгласно нотариален акт за собственост № 5, том ІІІ, нот.д. № 804/1990 г. на нотариус при Районен съд – Пазарджик на частта от дворното място зад масивната жилищна сграда, при съседи на имота: изток – УПИ ХХХVІІІ-688, запад – УПИ ХL-685, УПИ ХLІ-685 и УПИ Х LІІ-685, север – УПИ І-686 и УПИ ІІ-686, юг – улица, за сумата от 1 000 лв., която сума продавачите са заявили, че е получена предварително, напълно и в брой от купувача, както и срещу задължението на купувача да гледа при нужда продавачите, като продавачите са запазили ползването на първия етаж от жилищната сграда докато са живи.

Съгласно заключението на съдебно-оценъчната експертиза, прието по делото, пазарната стойност на процесния имот към 24.01.2018 г. е 51 152 лв., 3 в т.ч. 3 443 лв. за дворното място, 40 042 лв. за жилищната сграда, 3 932 лв. за гаража, 590 лв. за навеса и 3 145 лв. за стопанската сграда.

Свидетелката Т. Д. Б., майката на жената, с която ищецът съжителства на семейни начала, установява, че познава семейство Д. от повече от 20 години. Били в близки отношения с майката В.. С нея много пъти били говорили, но тя никога не била казвала, че иска да продаде къщата. Казвала, че иска да я дари, но не била уточнила на кого от синовете иска да я дари.

Допреди 12 години ищецът живеел в къщата с майка си и баща си. Много пъти работел с родителите си на полето тежка физическа работа и им помагал парично. Изнесъл се от къщата на родителите си, защото баща му изгонил.

След като се изнесъл, С. продължил да ходи у тях много пъти и продължавал да бъде в добри отношения с родителите си. Каквото имали нужда, ищецът им носил.

Свидетелката Г. Н. Р., леля на ответницата С. А. Д., установява, че познава семейство Д. от много години. Били приятелки с майката В.. Всеки ден била при нея. Тя плачела и й споделяла, че който от синовете се ожени първи на него ще прехвърли къщата. През 2018 г. я продали на Е., защото той първи се оженил. Продали къщата, гаража, двора, навеса и една малка оранжерия в двора – всичко за 1 000 лв. Е. имал задължение да ги гледа и да се грижи за тях до живот. Братът на Е. – С. знаел за уговорката на кого ще се продаде къщата, защото го решили заедно с родителите си. През 2018 г. Е. работел с фирмата на съпругата си С., имали магазин в с. Мало Конаре. С. живеел също в с. Мало Конаре, но от 2011 г. – 2012 г. изобщо не бил ходил при родителите си. Само Е. се грижил за тях. Водил майка си по болници.

Купувал й лекарствата. Платил за операцията от глаукома на лявото й око.

През 2015 г. В. си счупила ръката и отново Е. я гледал и се занимаваше с нея.

М. живеел в същата къща. Той работил до ****** г. в разсадника в с. Мало Конаре. След това напуснал и взел наследствена пенсия. Разходите за ток и вода и сметките за телефон ги плащал Е.. С. перяла, чистела и готвела за всички в къщата. Тя също се грижила за В., когато била болна. По-миналата година направили камина в къщата и пелетите ги купувал Е.. Той направил и ремонт на втория етаж.

Свидетелката С. И. Б., без родство със страните, установява, че със семейство Д. са семейни приятели от 40 години. Е. живеел в дома на баща си.

С майката В. били говорили преди години, че са се разбрали който от синовете се ожени първи да му продадат или да прехвърлят къщата. Е. бил много грижовен към майка си и баща си. Той ремонтирал и обновил етажа, на който живеели родителите му. Миналата година, след като станал собственик на къщата, направил в цялата къща парно на пелети. Водил майка си по доктори и по болници. Жена му също я придружавала по болници. С. имал приятелка, с която живеел от около 10 години.

Свидетелят Г. Й. Г., без родство със страните, установява, че познава семейство Д. от 1984 г., когато започнал работа в с. Мало Конаре. През 1990 4 г. станали семейни приятели. В последствие неговият син и Е. били съученици и приятели. Къщата, в която живеел Е. в с. Мало Конаре, била негова. От майката и бащата на Е. знаел, че къщата е била закупена от него с уговорката да гледа родителите си. Е. закупил целия имот – двор, къща, гараж, сайванти, гълъбарник. Останал в бащината къща и се грижил за родителите си, особено когато майка му се разболяла. Плащал всички разходи за ток и отопление. С. от 10 години живеел на семейни начала в с. Мало Конаре.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот като прикриващ дарение.

С процесния договор, наименован договор за покупко-продажба на недвижим имот, продавачите М. С. Д. и В. В. Д. са се съгласили да продадат на купувача Е. М. Д. подробно описания в нотариалния акт недвижим имот срещу цената от 1 000 лв. и задължението на купувача да гледа при нужда продавачите, като последните са си запазили ползването на първия етаж от жилищната сграда докато са живи. Ищецът оспорва като нищожна клаузата за гледане с довода, че договорът за покупко-продажба може да има за насрещна престация единствено парична сума. Разгледано по същество това възражение е неоснователно.