Решение № 891 от 14.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1176/2022
- Вид
- Решение № 891
- Подписан
- 14.03.2022
- В сила
- 24.06.2022
- Състав
- ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 891 гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110201176 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Т.Л, в качеството му на управител на „******************, срещу наказателно постановление № **************** г., издадено от Л.ЙО.Д, в качеството му на началник Отдел ************************** с което на **************, на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и за общо осем нарушения на чл.41, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, са наложени осем имуществени санкции, всяка в размер на ********** лева.
Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН /НП е връчено на 11.10.2019 г., а жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 17.10.2019 г./. С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на описание на всички законоустановени реквизити в ЗАНН и нарушаване на чл. 18 от ЗАНН, доколкото на дружеството – жалбоподател следвало да се наложи една-единствена имуществена санкция, както и при неправилно приложение на санкционната норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуалния представител адв. Д.К, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като в допълнение сочи, че с оглед изменението на разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, в сила от 02.07.2019 г., за санкционираното лице не е налице задължение да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко фискално устройство и да го съхранява в книгата за дневните финансови отчети, което налага приложение на 1 разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН. В условията на алтернативност се претендира наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, направени в хода на производството – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на ********** лева, съгласно представения списък с разноски на осн. чл. 80 ГПК.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Б.Н, която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП – потвърдено, като излага съображения за липса на маловажен случай и неприложимост на чл.3, ал.2 ЗАНН, доколкото задължението да се генерират и съхраняват месечни отчети за всяко фискално устройство не е отпаднало, а при проверката не е установено наличието на месечни отчети в търговския обект. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2018 г. инспекторите по приходите в ЦУ на НАП – София Р.П. Г. и свидетел Р. Г. СТ. са извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – питейно заведение, бар клуб *****, находящ се в гр. ******************, стопанисван от **************, с ЕИК ******* При проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел ********** с ИН на *********** и ИН на ***********.
Проверяващите са установили и че за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018 г. дружеството не е изпълнило задължението си да съхранява отпечатаните съкратени отчети от фискална памет за всеки от посочените календарни месеци в книгата за дневните финансови отчети за 2018 г. на страницата за датата на последния ден от периода. За осъществените действия на място по време на проверката е изготвен протокол за извършена проверка № 0267069 от 06.10.2018 г., съставен в присъствието на служител на дружеството – И.И, сервитьор, която е подписала протокола без възражения.
Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ************ г., съставен от Р.П.
Г., на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП – София, в присъствието на свидетел Р. Г. СТ., присъствала при установяване на нарушенията, за това, че за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018 г. **************, с ЕИК ******* не е изпълнило задължението си да съхранява съкратен отчет на фискална памет за всеки месец в книгата за дневните финансови отчети на страницата на последния ден от периода в нарушение на чл.41, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Актът е съставен в присъствието и връчен на управителя на дружеството, който го е подписал без да сочи възражения. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН не са постъпили и писмени възражения срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 08.04.2019 г. е издадено атакуваното НП № **************** г. от Л.ЙО.Д – началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – София, с което на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател са наложени осем имуществени санкции от по ********** лева за осем отделни нарушения на чл.41, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, извършени на 08.02.2018 г., 08.03.2018 г., 08.04.2018 г., 08.05.2018 г., 08.06.2018 г., 08.07.2018 г., 08.08.2018 г. и 08.09.2018 г., като наказващият орган е приел, че нарушенията не са довели до неотразяване на приходи. НП е връчено на управителя на дружеството на 11.10.2019 г., а жалбата против него е подадена на 17.10.2019 г.
2
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетел Р. Г. СТ., участвала при извършване на проверката в търговския обект и свидетел на установяване на нарушенията, като показанията на този свидетел съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и непротиворечиви; както и писмените доказателства и доказателствени средства, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, в които също не се наблюдават противоречия.
Съдът взе предвид заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на ЦУ на НАП като доказателство, удостоверяващо компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – от представляващия санкционираното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, поради следните съображения:
При дължимата служебна проверка, извършена от съда на основание чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените. Актът и обжалваното НП са издадени от компетентни за това административни органи, при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове.
Действително в АУАН не са посочени датите на извършване на процесните нарушения, но допуснатата нередовност в акта е била коригирана в издаденото НП, което с оглед законодателното решение в чл.53, ал.2 ЗАНН е допустимо, поради което съдът приема, че актът и постановлението отговарят на изискванията на чл.42 и на чл.57, ал.1 ЗАНН, като следва да се има предвид, че не всички реквизити, предвидени в посочените разпоредби, са съществени и липсата им представлява абсолютно основание за отмяна на НП. Такива са само тези от тях, които ограничават възможността на нарушителя да разбере за какво се санкционира, с което да се накърнява правото му на защита. В конкретния случай такива съществени пропуски не са налице, тъй като нарушенията са описани по достатъчно ясен начин, дадена им е съответната правна квалификация, посочени са датите и мястото на извършването им, като е приложена правилно и разпоредбата на чл.18 ЗАНН.
Непосочването в АУАН на ЕГН на свидетеля по акта не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, доколкото следва да се има предвид, че посочването на личните данни на свидетелите по АУАН не обуславя законосъобразността на акта, а единствено обслужва евентуалната необходимост от призоваване на тези свидетели. В този смисъл на нарушителя следва да се гарантира правото свидетелите да могат да бъдат установени и призовани при необходимост за това, като в случая това е сторено и свидетел Р.С. е разпитана пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушенията и на управителя на дружеството - жалбоподател, комуто актът е предявен и връчен в деня на съставянето му, поради което не са налице нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно изпълнена.
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба ************ на МФ в 3 редакцията , действала към датата на издаване на НП, в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период, като отчетите се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.
На тази плоскост вмененото на дружеството – жалбоподател деяние е извършено и правилно и законосъобразно административната отговорност е ангажирана по чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС. Наложените имуществени санкции са с фиксиран минимален размер от ********** лева, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване.
Следва обаче да се обърне внимание, че считано от 02.07.2019 г. разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба ************ на МФ е изменена с ДВ, бр. 52 от 2019 г., като изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица, използващи ЕСФП. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период, като отчетите се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на последния ден от периода.
В чл.2, ал.2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства – 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 5. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в стопанисвания от дружеството – жалбоподател търговски обект се използва фискално устройство от вида електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП). Към настоящия момент задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП.