Акт № 383 от 02.11.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- 658/2025
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.403 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.39, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 107, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.13, ал.1, т.7 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.142, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.145 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т.3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. Русе, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Милен П. при участието на секретаря Димана С.а в присъствието на прокурора Г. М. М. като разгледа докладваното от Милен П. Гражданско дело № 20254500100658 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от ищците Ш. А. К. и А. Х. К., чрез редовно упълномощен процесуален представител. Твърди се, че с Протокол регистрационен № ТД05ВТ/УВ-8294 от 24.10.2018 г. е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ/ с № 1297/2018 г. и е започнало производство по налагане на обезпечителни мерки, като е внесено искате от ответната комисия, за обезпечение на бъдещ иск, за което е образувано ч.гр.дело № 244 по описа за 2020 г. на Окръжен съд- Русе. Допусната е обезпечителна мярка, определен е и срок за предявяване на иска. Искът е бил предявен като преди това с допуснато обезпечение са наложени обезпечителни мерки. По предявения иск вследствие решението на КОНПИ, Русенски окръжен съд е постановил решение по гр.д. № 503/2020 г. по описа на същия съд, с което е отнето в полза на държавата, по искане на Комисията, следното имущество, собственост на Ш. К.: сумата в размер на 7291.00 лв., представляваща парична равностойност на отчужден недвижим имот, подробно описан в решението, а от А. К. е отнета сумата в размер на 26190.00 лв., представляваща парична равностойност на отчуждени и липсващи леки автомобили, също подробно описани в решението. В останалата част претенцията на Комисията е отхвърлена от първоинстанционният съд. С 1
Решение по в.гр.д. № 354/2023 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, решението на Окръжен съд- Русе в осъдителната част е отменено изцяло, като исковете на КОНПИ са отхвърлени като неоснователни и недоказани срещу двамата ответници в това производство. Въззивното производство не е допуснато до касационно обжалване, с Определение № 5557/02.12.2024 г. по гр.д № 1281/2024 г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о., което определение е окончателно.
В исковата молба са изложени подробни твърдения, че въз основа незаконосъобразните действия на ответната комисия на ищците по настоящото производство са причинени неимуществени вреди, произтичащи от това, че производството по горепосоченото гражданско дело е продължило за период над четири години, през което време ищците са претърпели болки и страдания, произтичащи от накърняване на имуществени блага, защитени от закона. Твърди се, че поради етноса на ищците тези мерки са накърнили не само личното им достойнство, но има и дълбоки последици в социалната им среда. Ищците живеели в малка общност в гр. В., принадлежали към традиционно маргинализирано м., което било обект на исторически и социални предразсъдъци по отношение на предполагаемо незаконно обогатяване. През този период докато е продължило производството и са действали обезпечителните мерки, ищците твърдят, че са им причинени психически и емоционален стрес и тревожност, уронване на доброто име, чест и престиж, влошаване на качеството на живот, социална изолация и нарушени отношения, за всяко от които твърдения излагат аргументи.
Предвид всичко гореизложено молят съда да постанови решение, с което да осъди ответната комисия да заплати на Ш. А. К. сумата от 75000.00 лв./38346.89 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане. За А. Х. К. искат ответната комисия да заплати сумата в размер на 75000.00 лв./38346.89 евро/, също обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2018 г. до окончателното плащане.Претендират се и разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от КОНПИ, чрез законно упълномощен процесуален представител, в който отговор по изложени подробни съображения се оспорват изцяло 2 основателността и допустимостта на предявените искове и се прави възражение за липса на незаконосъобразни действия от служители на ответника. Ответната комисия счита, че твърдените неимуществени вреди са завишени, че няма никаква причинно-следствена връзка между посочените действия на Комисията и евентуално претърпените вреди, които пак се посочва, че са в прекомерен размер. Моли се исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Окръжна прокуратура-Русе чрез прокурор М. заема становище за основателност на предявените искове, като по отношение на предявената искова претенция за лихва счита, че такава се дължи от датата на влизане в сила на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение - 02.12.2024 г., а не както е предявено с исковата молба.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на всеки от ищците сумата от 75000.00 лв./38346.89 евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на ответната комисия, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2018 г. до окончателното им изплащане.
По делото е безспорно, че с Протокол рег. № ТД05ВТ/УВ – 8294 от 24.10.2018 г. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество/сега КОНПИ/ е образувала проверка срещу ищцата Ш. А. С. /Ш. А. К./, като е проверявано имуществото и на ищеца А. Х. К., който е включен в обхвата на проверката като лице във фактическо съжителство с проверяваното лице Ш. А. С..
Безспорно е, че с Определение № 435/29.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 244/2020 г. на РОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху разплащателна сметка на А. К. до размер на сумата от 145500.80 лв. Впоследствие с определение от 22.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 244/2020 г. по молба на КОНПИ е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
По делото не се спори, че по предявен иск от КПКОНПИ срещу ищците в настоящото производство е образувано гр.д. № 503/2020 г./приложено към 3 настоящето/. С решението на Окръжен съд- Русе по това дело, искът на Комисията е уважен частично, като са отнети в полза на държавата суми от Ш.
А. С. и А. Х. К. в размер на 7291.00 лв., съотвено в размер на 26190.00 лв.
Установено е, че с Решение № 3/04.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 354/2023 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени претенциите на КПКОНПИ и исковете са отхвърлени.С Определение № 5557/ 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1281/2024 г. на ВКС, ІІІ-то г.о., решението на Апелативен съд – Велико Търново не е допуснато до касационно обжалване.
От представената по делото медицинска документация относно ищеца А. Х. К., става ясно, че същия в периода от 21.02.2017 г. до 07.11.2023 г. е постъпвал многократно за хоспитализации и хирургични интервенции по повод различни здравословни проблеми. Данни на хоспитализации са посочени и за ищцата в периода от 06.01.2023 г. до 15.09.2024 г.
От показанията на свидетелката Г.Р.С. се установява, че същата е поддържа дългогодишни и близки отношения с ищците Ш. и А. К. повече от тридесет години, като редовно е посещавала дома им. Свидетелката заявява, че преди възникването на проблемите им с Комисията през 2018 г., двамата са водили нормален начин на живот и са общували активно с околните. Според показанията й след възникването на проблемите ищците били много притеснени. Ш. получила припадъци и здравословно не била добре, вдигала кръвно, много плачела. Страхувала се да не й отнемат къщата. Свидетелката сочи, че А. бил затворен в себе си и не искал да разговаря с околните. Заявява, че не знае за какви точно суми е ставало на въпрос, но през 2020 г. или 2021 г. лично придружила Ш. до банкомат и установили, че не може да тегли пари.
Двете отишли до банката и там обяснили на ищцата, че й е запорирана сметката. По отношение на социалния живот на ищците свидетелката установява оттегляне и стесняване на контактите – същите преустановили приемането на гости, когато обстоятелството за воденото производство и запора станало известно в населеното място, включително след посещения на униформени полицейски служители в дома им. След случилото се били все болни и постоянно посещавали болници, не били предишното семейство.
Свидетелката съобщава още, че семейството е имало неосъществени 4 намерения за участие по програма „Млад земеделец“.
От показанията на свидетеля К.Я.А. се установява, че същият познава ищците Ш. и А. К. от около 30 години. Свидетелят сочи, че от тях е узнал за водено срещу семейството производство. След завръщането си от чужбина в периода 2020–2021 г. свидетелят е разбрал за влошаване в здравословното и емоционалното състояние на двамата ищци. В показанията си посочва, че те са били подложени на силен стрес и притеснения от възможността да загубят жилището си, споделяли са за блокирани парични средства, както и че са имали неосъществени намерения за закупуване на земя и развитие на земеделски проект с животни. Заявява, че ищцата Ш. К. е получила припадък в негово присъствие, а А. К. е отключил проблеми с повишена кръвна захар и системно приемал лекарства. Сочи, че макар в гр. В. да се е коментирало за идване на полиция и проблеми на семейството, след 2020 г. не бил забелязал да е настъпила промяна в отношението на жителите на града към тях. Ищците били уважавани хора и всеки ги познавал. След 2020 г. нямало хора, които да са спрели да разговарят с тях и да ги поздравяват.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза при ищцата Ш. К. се установява психо-емоционално напрежение, в чиято актуална картина водещо място заемат тревожните прояви. Налице е повишена ситуативна тревожност и леко завишена личностова тревожност.
Установява, че при обсъждане на определени лично значими теми се проявява изразена емоционална реактивност - разстройване, плач, зачервяване на лицето и телесна напрегнатост. Според експертизата при А. К. не се установява общо повишено тревожно напрежение, като психодиагностично не са налице завишени показатели в изследваните области на тревожност, невротизъм и стрес. При него се очертават отделни прояви на психологично натоварване, без да се оформя картина на общо повишено тревожно състояние или тежка психологична дезадаптация. По отношение на депресивните прояви при двамата не се установява изразена депресивна симптоматика, която да определя актуалното им психологично състояние. Съобщаваните от тях трудности и емоционални преживявания се открояват преимуществено в сферата на напрежението, тревожността и нарушенията на съня. Съобщените телесни оплаквания не могат да бъдат определени като психосоматични в медицински смисъл единствено въз основа на настоящото психологично 5 изследване. При интерпретацията на актуалното състояние следва да се отчита значителният времеви интервал между събитията, свързани с производството по отнемане на имущество, и настоящото изследване. Поради това установените към момента прояви не могат автоматично да се приемат като идентични по интензитет с преживяванията на двамата през периода на производството.
Според вещото лице продължителността на периода, многократните контакти с институции, посещенията на полиция в дома им, провежданите разпити, блокирането на финансови средства и опасенията относно запазването на имуществото са могли да представляват значими стресогенни фактори, свързани с усещане за несигурност, ограничен контрол и непредвидимост на бъдещето. Връзката с описаните обстоятелства е по-ясно очертана при Ш. К., при която се установяват актуална тревожна ангажираност, изразена емоционална реакция при припомняне на конкретни събития и продължаваща чувствителност към ситуации, които ги напомнят.
При А. К. не се установява общо повишено тревожно напрежение, но се наблюдава непосредствена емоционална реакция при припомняне на конкретни преживявания и продължават нарушенията на съня. При оценката следва да се отчитат значителният времеви интервал, ретроспективният характер на част от данните, индивидуалните особености на двамата и наличието на други фактори, При А. К. е налице и актуално соматично натоварване, включително оперативно лечение на щитовидната жлеза и гръбначна операция, което представлява допълнителен фактор при интерпретацията на настоящото му състояние.
Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/241cb0c8-ae6c-4301-b8c7-156420ecd99a