Решение № 117 от 01.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Перник, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500057 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 640 от 30.06.2025 г. по гр.д. № 6431/2024 г.на Районен съд - Перник е осъдена Д. Г. Й. - по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, вкл. такса канал и такса пречистване - сумата 1407.60 лв., от която сумата 1308.66 лв. главница за периода 27.02.2023 г. - 20.08.2024 г. сумата 98.94 лв. законната лихва за забава, за периода 06.12.2023 г. - 30.10.2024 г. лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба 11.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането. На основание чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх. № 17581/29.07.2025 г. от Д. Й., чрез адв. И. Г., с която се атакува в цялост решението на РС, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на допуснатия доказателствен материал. Твърди, че РС не е отчел обстоятелството, че в процесния имот няма потребление па топлинна енергия и експертизите отчитат потребление при пълна мощност на основание “недопускане ” в имота, като по този начин съвсем незаконно 1 начисляват “наказателно" заплащане на топлинна енергия. Съгласно §т.42 от ДР на ЗЕ/2003г. потребител на ТЕ за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия, като твърди, че Д. Й. не използва такава. В подкрепа на това сочи “документ за главен отчет/21.05.2013г.”, които макар и за друг период , отразява твърдяното от в първоинстанционното производство, а именно- демонтаж на уреди и непотребление на ТЕ. Прави се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил наличието на неравноправни клаузи в твърдения за сключен между Д. Й. и ищеца договор, като допълва, че в този договор се съдържат много неравноправни клаузи. Счита, че в случая се касае за неползвана и непоискана услуга, тъй като в процесното жилище няма радиатори, съответно няма потребление, няма отдаване на топлина от сградната инсталация. На следващо място с жалбата се правят твърдения, че по делото категорично е установено, че Д. Й. не е ползвала услугите на дружеството, поради което същата не следва да се третира като потребител на ТЕ за битови нужди. В продължение за неясен и недоказан се сочи начинът по който са отчитани монтираните в имота уреди. Намира, че по делото не е доказано наличието на облигационни отношения между страните. В заключение сочи, че претенцията за лихвата по своята същност представлява обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, като допълва, че с оглед недоказаност на претенцията по главницата, намира изводът на съда за необосновано. По изложените съображения се моли съда за отмяна на постановеното от първата инстанция решение, като се постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

С уточнителна молба вх. № 28220 от 31.10.2025 г. от Д. Й., чрез адв. И. Г. се сочи уточнение, че обжалва решението по настоящото дело със страни-Д. Й. и „В и К“ООД; основанията за обжалване, изложени в жалбата са същите и ще подаде допълнително поправена жалба. Като такава допълнително поправена жалба не е постъпила до приключване на устните състезания пред въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „В и К“ООД - гр. Перник, чрез юк. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила. Счита, че депозираната жалба не касае услуга, която дружеството претендира и допълва, че целия текст в жалбата е насочен само и единствено спрямо „Топлофикация - София“ АД и предоставяната от това дружество услуга - доставка на топлинна енергия. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените релевирани въззивни основания в жалбата.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

2

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установява се видно от вписването в приложената справка от Агенция по вписванията по безспорен начин, че ответникът е собственик на водоснабденото жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период и представеното удостоверение с данни. От приетите пред РС съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи се установява, че има открита партида - с абонатен № *** на името на ответника Д. Г. Й. и адрес процесният имот: ***, има 2 броя водомери, както и има отбелязвания в ел.карнет с месечни отчети на кубици и цени, отразени в съответните фактури. Топлият водомер е подменен 2014г., като съгласно чл. 34а, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи / НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г./, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години, а водомерът за студена вода е с нарушена пломба, поради което имотът за след началния период 27.02.2023г.-23.11.2023г. до края на процесния период си третира като нередовен и направените начисления остават служебни. Видно от издадените фактури разхода за вода, канал и пречистване е начисляван служебно и за началния период /27.02.2023г.-23.11.2023г./ по показания на единия водомер, съгласно посоченото и обобщеното и разбивката по компоненти - количествата месечни начисления по отделните компоненти - вода, начисления от общ водомер, канална вода и пречистване на същата в таблиците в заключенията. Не е осигуряван редовен достъп за отчет, поради което сумите са били отчитани по начисления служебен разход на питейна вода, който е определен по правилата на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. и методиката, която е утвърдена за съответния период. Сумите са начислени коректно, няма извършвани частични плащания, няма погасени по давност суми. Размерът и периода на сумите е коректно отразен, и се дължи по пера, както е предявен иска по петитума на исковата молба.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на 3 първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от ответника въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо жалбата и макар принципно да е процесуално допустима, доколкото във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно приетото за установено от РС по отношение на основанието и размера на уважените главен и акцесорен искове, въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не може да изследва правилността на решението извън доводите в жалбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, пос-тановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. III г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на IV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на IV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на IV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на IV г.о.

Само за пълнота на изложението следва да се изясни, че с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд споделя изводите на РС и досежно доказаността на предявените искове и по размер. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител /чл. 23, ал. 4 от ОУ/. В настоящия случай в производството пред районния съд е представена справка от електронен карнет, от която се установява, че разхода за вода, канал и пречистване е начисляван служебно и за началния период /27.02.2023г.-23.11.2023г./ по показания на единия водомер. Топлият водомер е подменен 2014г. след изтичането на 10 годишния срок по чл. 34а,ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. не е извършена периодична проверка на водомерите, поради което на осн. чл.

34а,ал. 5 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. – служебно на база, а водомерът за студена вода е с нарушена пломба, поради което имотът до края на процесния период се третира като нередовен и сумите са били отчитани по начисления служебен разход на питейна вода, който е определен по правилата на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. и методиката, която е утвърдена за съответния период – чл. 39, ал. 8 от наредбата.

Количествата и стойността на предоставените ВиК услуги се установява от приетите като пълни, обективни и обосновани експертни заключения на СТЕ и ССчЕ, чиито заключения 4 при извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема.

По делото е изслушана ССчЕ, чието заключение установява, че размерът на дължимите количества и стойността на предоставените ВиК услуги са в размер, идентичен с този, претендиран от ищеца. Районният съд е обсъдил СТЕ и ССчЕ, които не са задължени да правят заключението си единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. ССчЕ е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца, чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото и които настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК. По делото са събрани писмени доказателства и заключения на вещо лице, въз основа на което следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на ВиК услугите в имота е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност на ВиК услугите, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услугите в процесния имот за процесния период.