Определение № 29432 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29432 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110172232 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 393869/01.12.2025г. „.. ЕООД е сезирало съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 12.11.2025г., в частта за разноските. Излага доводи, че по образуваното гр.д. № 2731/2023г. по описа на РС-Стара Загора за обявяване нищожността на допълнителните услуги по договор за потребителски кредит № 40016723092 ответницата е имала възможността да поиска обявяване нищожността на процесния договор в цялост, като не е упражнила това свое право, а поради незаплащане на главницата по договора е принудила ищцовото дружество да предяви настоящите искови претенции, поради и което намира, че така създалата се ситуация не цели защита интереса на ответника, а цели акумулиране на разноски по делата. В тази връзка намира, че ответницата упражнява правата си при злоупотреба с право, поради и което моли съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като не присъжда разноските за адвокатско възнаграждение на адвокат П. П..

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител не е взел становище по молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 17.11.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 01.12.2025г., поради което съдът намира, че 1 молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съдът не споделя оплакванията на молителя, че предходно воденото от ответника дело срещу ищеца за обявяване нищожността единствено на клаузите за допълнителен пакет услуги по договор за потребителски кредит № 40016723092 – гр.д. № 2731/2023г. е основание да се заключи че същата като страна и в настоящото производство, притежаваща право на защита, който обем зависи от твърденията на ищеца, е извършила процесуални действия, обуславящи упражняване на процесуални права при злоупотреба с право. Право на всяка страна е да предяви иск, когато счита, че нейни права са нарушени. Обема на търсената защита се определя от ищеца. Принципът по чл. 3 от ГПК изискващ упражняването на процесуалните права да е добросъвестно и съобразно добрите нрави, не може да бъде свързан с поддържаната от молителя теза, чиято цел е да дерогира обективната страна на отговорността за разноски. Не може да се отрече правото на ответника в настоящото производство да релевира възражения, свързани с предмета на спора, включително и за недействителност на договора, както и правото му на разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Освен това настоящото производство е инициирано по почин на ищеца, независимо от воденото предходно такова пред РС-Стара Загора. Освен това ако предходното производство е образувано съзнателно единствено с цел за акумулиране на разноски в резултат на недобросъвестно упражняване на процесуалните права на ответника, то това е основание на ответника да бъде търсена отговорност за вреди, както повелява чл.

3 ГПК, а не в настоящото производство, образувано и то по почин на ищеца, съдът да не присъжда разноски с оглед изхода на спора.

По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 393869/01.12.2025г. на „.. ЕООД с обективирано в нея искане за изменение на постановеното по гр.д. № 72232/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав решение, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2