Решение № 12 от 19.01.2026, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Димитровград, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101997 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

В искова молба ищецът И. К. Г., поддържа, че с Нотариален акт за покупка на имот чрез съвета от 05.04.1984г. закупил заедно с ответника Г. К. Г. дворно място с площ 1115 кв. м, ведно с построените в него сграда Жилищна сграда и Стопанска постройка. Това дворно място било с пл.№331 и с отреден за него парцел XIV, в квартал 43 по плана на Димитровград. Съгласно действащата КККР дворното място представлявало Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на Димитровград, одобрени със Заповед № РД18-38/05.07.2006г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 17.11.2011 г., с административен адрес на поземления имот: Димитровград, ***, с площ от 1104 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма; с номер по предходен план: пл.№ 331, квартал 43, парцел 14, при съседни поземлени имоти с идентификатори № №:

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***.

Съгласно Разрешение за строеж №261 от 22.07.1988г., издадено от ОНС Димитровград, в гореописания поземлен имот било разрешено етапно изграждане на жилищна сграда - гаражен етаж, мазе и първи етаж. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 21.03.1989г. ответника Г. К. Г., неговата съпруга ответника Р. Д. Г. и ищеца И. К. Г. продали на *** (майка на Г. и И.) първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гореописани парцел XIV, в кв.43 по плана на Димитровград. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 21.03.1989г., към тази дата сградата се състояла от гаражен етаж и мазе, първи и втори етаж. Към настоящия момент тя се състояла от гаражен етаж и мазе, първи и втори етаж. Продавачи на имота били Г. К. Г., неговата 1 съпруга Р. Д. Г., с която сключили граждански брак на *** и ищеца И. К. Г., който бил собственик на 1/2 ид.ч. от него. Ответниците към 20.03.1989г. притежавали 1/2 ид.ч. от гореописаната жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж и мазе, първи и втори етаж.

Ищецът И. Г. бил собственик на ос**лата 1/2 ид.ч. от поземления имот към 20.03.1989г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.1997г. ** продала обратно на ответника Г. Г. първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построен в дворно място с площ 1115 кв. м, с пл. №331, съдържащ се в неурегулиран парцел XIV, в квартал 43 по плана на Димитровград, ***. Предвид изложеното, към настоящия момент съсобственици на поземления имот били Г. Г. и И. Г., които през 1984г. го придобили при равни дялове. Г. и Р.

Г.и притежавали първия етаж от двуетажната жилищна сграда, тъй като го придобили по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.1997г. И. К. Г. притежава 1/ 2 ид.ч. от втория етаж и от гаражния етаж и мазето, тъй като същите били построени от него и брат му, като съсобственици на поземления имот. Ответниците Г. и Р.

Г.и притежавали другата 1/2 ид.ч. от втория етаж и от гаражния етаж и мазето. Посочва, че на 04.08.2011г. ответниците Г. и Р. Г.и се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, с който били признати за собственици на следните недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба, строителство и давностно владение, а именно: Поземлен имот с идентификатор № ***; Втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***; Сграда с идентификатор № ***, с площ от 7 кв.м, с предназначение стопанска сграда; Сграда с идентификатор № ***, с площ от 6 кв.м, с предназначение стопанска сграда;

Намира правният извод на нотариуса за признаването на ответниците за единствени собственици на имотите бил неправилен/неверен. Действително Г. и Р. Г.и не били осъществявали владение върху целите имоти, описани по-горе, което владение да е продължило 10г. явно, непрекъснато и необезпокоявано, не били отблъснали владението на другия съсобственик ищеца И. К. Г. и не довели до знанието му промяната в намерението си, а именно да своят целите имоти за себе си. Разпоредбата на чл.69 от ЗС не намирала приложение в отношенията между съсобственици братя, които притежават в съсобственост две къщи в едно населено място и всеки един от тях живее в една от къщите. При владение, основано на съсобственост между толкова близки роднини, владеещият съсобственик се явявал само държател по отношение на идеалните части на другия съсобственик и презумпцията по чл. 69 от 3С била оборена. Твърди, че през годините владението върху имотите се осъществявало съвместно от всички съсобственици.

Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците Г. К. Г. и Р. Д. Г., че И. К. Г. е собственик на 1/2 ид.ч.от следните недвижими имоти, а именно: 1.1. Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Димитровград, одобрени със Заповед № РД-1838/05.07.2006г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 17.11.2011г., с административен адрес на поземления имот: Димитровград, ***, ***, с площ от 1104 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско 2 застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма; с номер по предходен план: пл. № 331, кв.43, парцел 14, при съседни поземлени имоти с идентификатори № №:

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ведно с построените в него: 1.2. Гаражен етаж, мазе и Втори етаж от Сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 17.11.2011г., с адрес на сградата: Димитровград, със застроена площ от 127 кв.м., построена в гореописания поземлен имот с идентификатор №***, брой етажи:2, брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 1.3. Сграда с идентификатор № *** по КККР на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 17.11.2011г., с адрес на сградата:

Димитровград, с площ от 7 кв.м, построена в гореописания поземлен имот с идентификатор № ***, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 1.4. Сграда с идентификатор № *** по КККР на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 17.11.2011г., с адрес на сградата: Димитровград, с площ от 6 кв.м, построена в гореописания поземлен имот с идентификатор № ***, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;

Иска, на основание чл.537, ал. 2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, вписан под вх. рег. № 2456 от 04.08.2011г., Акт № 40, том IX, дело 1199 по описа на Службата по вписванията Димитровград.

Ответникът Г. К. Г. поддържа, че исковата претенция е неоснователна, като оспорва изцяло същата. Не оспорва, че той и брат му закупили на 05.04.1984г. процесния недвижим имот. От разрешението за строеж от 1988 г., издадено на негово име било видно, че е разрешено да се построи гаражен етаж с мазе и първи етаж. Старата паянтова къща и стопанската постройка ответника съборил, като със съпругата си построили жилищната сграда за тях, променяйки и мястото на жилищната сграда в имота, съобразно техническите документи. Въпросният гаражен етаж бил направен, като жилищен и оставен гараж в същия, последния преустроен като кухня по решение на двамата съпрузи. Всъщност това бил първи жилищен етаж, а нагоре изграден бил втори жилищен етаж. Жилищната сграда била на два етажа, като нямало гаражен етаж и мазе, а само два жилищни етажа, а мазето било вкопано.

Разрешителното за строеж било издадено на името на ответника, по време на бракът му с Р.

Г.. Жилищната сграда била строена от съпрузите с техни средства, като ищеца категорично отказал да участва в това начинание. През 1993г. ответника, ищеца и майка им уредили въпроса с още един наследствен имот, находящ се на *** представляващ двуетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя –парцел V-ти. Ответникът и майка му 3 дарили идеалните си части от сънаследственият имот, като ищеца трябвало да прехвърли идеалните си части от дворното място на ул.***, но не изпълнил обещанието си. През 1993г. ответникът и семейството му се нанесли в новата двуетажна жилищна сграда в имота на ул.***, която били построили за себе си. Заявява, че от 1988г. само те владеели имота за себе си, построили жилищната сграда, още две стопански постройки в същия имот и направили самостоятелен вход за втория етаж по свое решение. От посочената година само те живеели в имота, владеели го за себе си повече от 10 години необезпокоявано от никого. През 2011 г. се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка относно дворното място и втория жилищен етаж, като по отношение на първия етаж имали прехвърлителна сделка и последно придобили с покупко-продажба от майката на ответника през 1997г. От тогава били минали 13 години, като 10- годишната придобивна давност, през която само семейството на ответника живеело в имота и владеело същия за себе си, била изтекла. Демонстрирали намеренията да своят имота, като многократно довели това обстоятелство до знанието на ищеца. Построили на етапи двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки, преустроили гаража в кухня за нуждите на семейството. Двора обработваме по своя преценка и нужди. Упражнявали фактическата власт в имота от 1988г., а от 1993г. непрекъснато, преди това епизодично, във връзка със строителството, необезпокоявано от никого, поради което счита че той и съпругата му са изключителни собственици на процесния имот, находящ се в Димитровград, ул.***. Предвид изложеното иска съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Ответникът Р. Д. Г. поддържа ,че исковата претенция е допустима, но неоснователна.

Посочва, че бащата на ищеца и първия ответник е закупил за синовете си на 05.04.1984г. процесния недвижим имот, който към момента е с идентификатор ***, с административен адрес на поземления имот Димитровград, кв.**, ул.***, с площ от 1104 кв.м., с начин на трайно ползване за ниско застрояване до 10 м. Разрешението за строеж било издадено на първия ответник през 1988г., по време на брака му с втория ответник, като ги легитимирало като собственици на сградата. Разрешението давало възможност да се построи гаражен етаж с мазе и първи етаж. Твърди, че със съпруга си съборили старата паянтова къща, както и стопанската постройка, като построили жилищната сграда за тях, променяйки мястото на същата в имота, съобразно техническите документи. Решенията за това вземали двамата ответници. Твърди, че гаражния етаж е направен, като жилищен, като е оставен гараж в същия. Той също бил преустроен като кухня по решение на двамата съпрузи. Така бил формиран първия етаж от къщата, като тя имала и втори етаж. Заявява, че къщата нямала гаражен етаж и мазе, а само два жилищни етажа, като мазето било вкопано.

Поддържа, че жилищната сграда била строена от ответниците с техни средства, като ищеца отказал да участва в това начинание. През 1993 година, първия ответник, брат му и тяхната майка уредили въпроса с техен наследствен имот, находящ се в Димитровград, ул.“**“, като майката и Г. Г. дарили на И. Г. идеалните си части от сънаследствен имот на страните по делото. От своя страна, ищецът трябвало да прехвърли идеалните си части от дворното място на ул.***, но не изпълни обещанието си. През 1993г. двамата ответници се нанесли в новата двуетажна жилищна сграда в имота на ул.***, която били построили за себе си.