Решение № 2113 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2113 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110217078 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. П. Щ., с ЕГН:

********** с адрес: ххх чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 2290000076/08.02.2024г. издадено от Н., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност.

В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление със становището, че същото е било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на нарушението, тъй като се твърди, че санкционираното лице не е извършило вмененото нарушение. Предлага се на съда да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен и се присъдят направените по делото разноски. .

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Щ., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган: Началник 05 РУ - СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен 1 юрисконсулт, който оспорва жалбата като предлага на съда същата да бъде оставена без уважение. При направен самостоятелен разбор на доказателствата, счита същите за достоверни, поради което и вмененото административно нарушение за безспорно доказано. В заключение предлага на съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.01.2024г., около 10:35ч. в град София, на бул.,,Янко Сакъзов“ до № 70 полицейските служители ххх спрели за проверка Д. Щ.. Същият се намирал в града, заедно със своята съпруга свидетелката ххх по повод посещение при лекар. След като му били поискани документи за самоличност, жалбоподателят заявил, че има такива, но те били в багажа при съпругата му, което го накарало да и се обади и тя да ги донесе на място. След като лицето се легитимирало пред органите на полицията, същите установили самоличността му, но тъй като не им бил предоставен документ за самоличност, а свидетелката Щ.а закъсняла, на жалбоподателя бил съставен АУАН, в който същият признал, че неговите документи за самоличност са в общия багаж с този на жена му. Тези аргументи не били възприети от полицейските служители като правдоподобни независимо, че свидетелката Щ.а впоследствие донесла личната му карта като двамата отишли при тях и им я показали.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена, от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на разпитаните в две съдебни заседания свидетели ххх е, че двамата са възприели обстоятелството, че жалбоподателят Д. Щ. не е носил в себе си документ за самоличност, като същите установили идентичността му посредством негова устна легитимация и чрез служебния таблет. Изложените от тях твърдения се потвърждават както от посочените в АУАН възражения от самия жалбоподател, така и от задаваните от него въпроси към свидетелите в 2 съдебно заседание. Видно от съдържанието в акта е, че в графа ,,възражения“ санкционираното лице само и упоменало, че има такъв документ, но той се намирал в общия багаж с този на съпругата му. Същевременно в зададения въпрос към свидетеля ххх че ,,след 30 минути“ съпругата му свидетелката Щ.а е била донесла личната карта, е налице своеобразно признание, че към момента на проверката жалбоподателят не е носил в себе си документ за самоличност, а такъв впоследствие е бил донесен и показан от неговата съпруга. В противоположния смисъл са показанията на свидетелката ххх, депозиран в съдебно заседание но 18.03.2025г. В тях същата частично признава, че с нейния съпруг са били посетили лекар, като същевременно твърди, че е била дала личната му карта непосредствено след приключване на посещението, която била в общата чанта.

Същевременно посочва, че е станала свидетел на проверката, където жалбоподателят е показал личната си карта, но въпреки това му бил съставен АУАН. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която заявява, че нейният съпруг е имал в себе си лична карта към момента на проверката и съставянето на акта. В противовес на нейните твърдения са както показанията на свидетелите ххх, така и цялостното процесално поведение на самия жалбоподател. Освен, че при депозираното възражение по акта същият сам е признал, че има лична карта, която е в общия багаж със съпругата му, но така също и при зададените въпроси към свидетеля ххх и изявления, че 30 минути след връчването на акта ,,аз и съпругата ми, която е в тази зала ….

Показахме ли си личните карти за самоличност, моята и нейната“. В този смисъл са налице безспорни данни, че жалбоподателят действително е притежавал и впоследствие показал документа си за самоличност, но това е станало едва след като съпругата му е пристигнала на място и му го е донесла, а не неспосредствено към момента на проверката. Поради тази причина и съдът счита за неверни твърденията на свидетелката ххх, че жалбоподателят е имал в себе си такъв документ, което обстоятелство е било игнорирано от свидетелите ххх. Напълно нелогично е наказаното лице да показва личната си карта половин час след като му е бил съставен акта и то след като е пристигнала и съпругата му. Това на свой ред се намира в противоречие с изявлението на самия жалбоподател, че 30 минути след съставянето на акта, той и съпругата му, са показали своите лични документи. По отношение на показанията на свидетелката Т. Х. съдът приема, че предвид липсата и на 3 спомен за случилото се, нейните показания не следва да бъдат кредитирани като относими към предмета на доказване. В заключение съдът възприема като обективни и верни изложените твърдения на свидетелите ххх относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и частично тези на свидетелката ххх. По отношение но последната съдът приема, че нейните показания на следва да бъдат възприети като правдоподобни в частта, относно изложеното че е предала личната карта на жалбоподателя след излизането им от лекарския кабинет и че той е носил същата в себе си към момента на проверката. Освен, че описаното в разпита и изхожда от пряко заинтересован човек, който е съпруга на подведеното под административна отговорност лице, също така изложеното не се потвърждава, а напротив, се опровергава от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, включително и от самия жалбоподател.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът намира, че със своето поведение жалбоподателят Д. Щ. безспорно е извършил вмененото му административно нарушение по чл.6 от ЗБДС. Налице е извършена проверка от полицейски орган, оправомощен с нарочна заповед. Същевременно жалбоподателят формално е изпълнил законовото си задължение да удостовери своята самоличност, макар и след представен впоследствие нарочен документ, пред компетентни длъжностни лица. Това обстоятелство се потвърждава от свидетелите ххх при техните показания, които признават, че лицето действително се е легитимирало и самоличността му е била установена чрез служебния таблет.

Предвид изложеното съдът намира, че случаят може да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като от доказателствената съвкупност не се установява настъпването на значително вредни последици от изпълнителното деяние. Жалбоподателят очевидно е действал непредпазливо като непосредствено след установяване на липсата на носене в него на документ за самоличност, незабавно е уведомил съпругата си да му го донесе. Нейното забавяне в значителен интервал от време не може да се вмени като виновно поведение от страна на дееца, а и същият е бил добросъвестен да се легитимира пред органите на властта, които са установили неговата самоличност. Формалното непоказване на такъв документ, който впоследствие е бил представен на полицейските служители, 4 навежда на добросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което изключва обществената опасност на деянието.

Поради тази причина наказателното постановление незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. се явява

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на Д.

П. Щ. сумата в размер на 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за упълномощен защитник. Предвид продължителността на съдебното производство и договорения размер на възнаграждение към предвидения в наредбата за минималния размер на адвокатски възнаграждения минимум, същият не следва да бъде редуциран.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно Постановление № 2290000076/08.02.2024г. издадено от Н., с което на Д. П. Щ., с ЕГН: ********** с адрес: ххх е наложено наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. П. Щ., с ЕГН: ********** с адрес: ххх сумата в размер на 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6