Решение № 817 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110201096 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 29-2200104 от 21.12.2022 г., издадено от директора на дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „Ейч Ар Ес Стафинг България” ЕООД, с ЕИК: 202826870 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 74е, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление (НП), като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като установи събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 18.11.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка, е било констатирано, че жалбоподателят в качеството си регистрирано лице за периода от 06.08.2020 г. до 06.08.2025 г., за извършване на дейност, като предприятие, което осигурява временна работа, не е отговаряло на условията по чл. 74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ, а именно – да няма парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения свързани с вноски за социалното осигуряване, през целия период на регистрацията, като нарушението е било извършено на 07.11.2022 г.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, при същата правна квалификация, но при различно описание на нарушението, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 74е, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 81а, ал. 2 от ЗНЗ. В наказателното постановление е било прието, че датата на нарушението е 07.11.2022 г., като в него е отпаднало обвинението, че дружеството през целия период на регистрацията не е отговаряло на условията.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на приложените по делото АУАН и НП, както и от останалите доказателства по делото.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав, намира че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, което обуславя неговата отмяна.

Видно от съдържанието на АУАН, при темпоралната конкретизация на нарушението е било прието, че дружеството не е отговаряло през целия период на регистрацията на изискването на чл. 74е, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ, като 2 нарушението е било извършено на 07.11.2022 г. Такова описание е вътрешно противоречиво, защото 07.11.2022 г. е датата, на която е било констатирано такова нарушение, но не е било посочено в АУАН, а оттам и изследвано в кой точно момент дружеството е започнало да не отговаря на това изискване, като е прието, че то не е отговаряло през целия период на регистрацията, следователно това е станало от 06.08.2020 г.

Тази неяснота в обвинителната теза, вероятно е била забелязана от АНО и той се е опитал да я отстрани, като в обжалваното НП не е било посочено, че през целия период на регистрацията дружеството не е отговаряло на законовите изисквания, а е прието, че това е било единствено към 07.11.2022 г., която дата е била приета за дата на нарушението. Като е процедирал по този начин, АНО на свой ред е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин той е изменил съществено обвинението. Промяната на периода на нарушението между съставянето на АУАН и НП, в процесния случай, представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението (по смисъла на ТР 57/1984 г. на ОСНК на ВС) и тъй като АНО няма подобно правомощие, това сериозно накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото би било затруднено да се защитава по вече предявените му факти с АУАН. А това от своя страна обуславя отмяна на атакуваното НП.

Допълнително следва да се посочи, че контролните органи не са провели разлика между датата на констатиране на нарушението и неговото извършване, което пък опорочава атакуваното НП от материално-правна гледна точка. Посочената в НП дата 07.11.2022 г. е датата, на която контролните органи са се снабдили с информация от НАП за наличието на задължения на дружеството по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК (л. 43 от делото). Възникването на тези задължения обаче е друг момент, който не е посочен, нито в АУАН, нито в НП, а тази именно е датата на нарушението.

При това положение атакуваното НП се явява незаконосъобразно на още едно допълнително основание, което налага неговата отмяна.

Ето защо оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са напълно основателни и следва да бъдат споделени. В конкретния случай съдът не може да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като това би довело до съществено изменение на обстоятелствената част на 3 обвинението, което обаче е недопустимо и сериозно би накърнило правото на защита на санкционираното лице. При това положение атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. ПоР. това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 480 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 29-2200104 от 21.12.2022 г., издадено от директора на дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „Ейч Ар Ес Стафинг България” ЕООД, с ЕИК: 202826870 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.

74е, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, Главна инспекция по труда ДА ЗАПЛАТИ на „Ейч Ар Ес Стафинг България” ЕООД, с ЕИК:

202826870, сума в размер на 480 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5