Решение № 109 от 19.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100900056 по описа за 2022 година

Предявени e иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищецът - „СММ К.“ ООД, твърди, че на 29.06.2020 г. сключил с ответника - „А.Г.” ООД, договор, с който последният се задължил да достави и монтира сушилня за 18 броя колички и отцедвачно за 24 броя колички, които са индивидуализирани съгласно техническите им параметри в т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към договора. По силата на тази сделка ответникът поел и задължение да достави въздуховодите и аксесоарите за тези две съоръжения, които да са изработени от материал неръждаема стомана AISI 304. По този договор за ищеца възникнало задължение да заплати на ответника уговорената цена за доставените стоки. Ищецът посочва, че в изпълнение на сключения договор заплатил авансово част от уговорената цена в размер на 146 248, 20 лв. чрез две плащания, извършени на следните дати: на 29.06.2020 г. е платена сума в размер на 81 249 лв. и на 18.09.2020 г. е платена сума в размер на 64 999, 20 лв. Ответникът от своя страна доставил сушилня, отцедвачно, както и 24 броя конуси за впускване на въздуха и 24 броя клапани за всмукване на въздуха. Така доставените вещи обаче не отговаряли на тези, които са описани в сключения договор, защото доставената сушилня била за 12 колички, а не за 18 броя колички, доставеното отцедвачно било за 8 колички, а не за 24 колички, а доставените конуси и клапани били изработени от пластмаса, а не от неръждаема стомана. Освен това извършеният от ответника монтаж на тези съоръжения е погрешен, тъй като пространството на помещенията, където те са монтирани, е по-голямо от възможностите на доставените машини, които са с различни параметри от поръчаните, в резултат на което не може да се постигне достатъчна скорост на циркулация на въздуха в помещенията и месото не се суши, а мухлясва. С оглед на тези недостатъци на доставените съоръжения и извършения монтаж 1

72-часовите проби, които ответникът бил длъжен да извърши, се провалили и месото, поставено в тях, мухлясало. Ответникът не отстранил констатираните недостатъци на доставените машини, поради което те са негодни за ищеца да ги употребява за целите, за които ги е закупил. С оглед на това неизпълнение на договора от ответника за ищеца възникнало правото да го развали, което той упражнил с изявление, обективирано в нотариална покана, получена от ответника на 15.03.2021 г. В резултат на осъщественото разваляне на договора сумата от 146 248, 20 лв., която е платена от ищеца на ответника като част от уговорената покупна цена на продадените съоръжения, се явява получена от последния на отпаднало основание за това и той дължи да я върне на ищеца. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 146 248, 20 лв., представляваща платена такава по договор от 29.06.2020 г., която подлежи на връщане предвид отпадането на основанието за нейното получаване с развалянето на този договор поради неизпълнение. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „А.Г.” ООД, оспорва предявения иск. Твърди, че е доставил на ищеца поръчаните машини. Заявява, че между страните по процесния договор след неговото сключване е разменена кореспонденция, в резултат на която те постигнали съгласие, че сушилнята и отцедвачно, които е уговорено да се доставят, трябва да бъдат изработени по конкретно зададени параметри и доставените отговарят напълно на тях, включително те имат вместимост на количество продукция толкова, колкото е предвидено в договора, а именно 4 500 кг. продукция за сушилнята /18 колички по 2 500 кг./ и 2 500 кв. продукция за отцедвачно /10 колички по 250 кг./. Доставените въздуховоди били изработени изцяло според изискванията на ищеца, като в договора не е уговорено, че конуси за впускване на въздуха и клапани за всмукване на въздуха трябва да бъдат произведени от неръждаема стомана. Ответникът заявява, че доставката и монтажът на поръчаните съоръжения били извършени от него в срок до края на месец октомври 2020 г., към който момент всички инсталации били свързани с електрическата мрежа и преведени в готовност за експлоатация.

Уговорените 72-часови проби не били извършени, защото ищецът не осигурил достъп за това, въпреки отправените от ответника искания в тази насока. Ответникът твърди, че не той, а ищецът е неизправна по договора страна, защото не е заплатил дължимата последна вноска от покупната цена. С оглед на това счита, че за ищеца не е възникнало правото да развали сключения договор. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното от ищеца вземане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на фактите, на които ищецът основава вземането си към ответника за получаване на сумата от 146 248, 20 лв., посочени в исковата молба, съдът счита, че тази претенция следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор, че от страна на 2 ответника, който е едната страна по този договор, е налице неизпълнение на задълженията му по сделката, както и че в резултат на това другата страна е упражнила правото си да развали договора и претендира връщане на сумата, дадена по него, т.е. налице е позоваване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство.

По делото не е спорно, че между „СММ К.“ ООД, от една страна, и „А.Г.” ООД, от друга, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 29.06.2020 г. договор. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 29.06.2020 г., който е подписан от представители на всяка от насрещните страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват за съдоговорителите, такова, каквото е отразено в него.

От съдържанието на този договор е видно, че страните по него са постигнали съгласие, че „А.Г.” ООД поема задължения да достави един брой сушилня за 18 броя колички и един брой отцедвачно, всяко в комплект с топлообменник за използване на отпадна топлина, до обект, представляващ предприятие за производство на месни продукти в гр. Нови Искър, да извърши специализиран монтаж на доставените съоръжения, да извърши настройка на инсталациите и да ги пусне, както и да извършва гаранционен сервиз на монтираното оборудване /чл. 2.1., чл. 2.2., чл. 2.3., чл. 2.4., чл. 3.1.1. и чл. 3.1.2. от договора/. Със сключения договор насрещната страна „СММ К.“ ООД е поела задължение да заплати цена за доставката и монтажа на съоръженията в общ размер от 162 498 лв. с ДДС /чл. 4 от договора/. Така поетите с процесния договор насрещни задължения са такива, които са характерни за различни по вид сделки. Задълженията за доставка на вещи и за заплащане на цена за тях са характерни елементи на договора за продажба, а задълженията за извършване на действия по монтаж на доставените съоръжения в предприятието за производство на месни продукти и за заплащане на възнаграждение за изпълнение на така възложената работа са характерни за договора за изработка. Следователно сключеният между страните договор има комплексен характер.

В производството не е спорен фактът, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на цена за доставените съоръжения и възнаграждение за извършване на действия по техния монтаж по договора от 29.06.2020 г. ищецът „СММ К.“ ООД е престирал на ответника сумата от общо 146 248, 20 лв., като това е станало на две плащания, извършени на 29.06.2020 г. и на 18.09.2020 г. Това се установява и от приетите като доказателства по делото два броя платежни документи от 29.06.2020 г. и от 18.09.2020 г., които удостоверяват извършени преводи на суми в размер на 81 249 лв. и в размер на 64 999, 20 лв. о т „А.Г.” ООД по сметка на „СММ К.“ ООД, като от вписаното в тези документи основание и от 3 съдържанието на проформа фактурите, към които се препраща в платежните нареждания, се налага изводът, че преводите на парични суми са направени точно в изпълнение на паричните задължения на ищеца по процесния договор.

По делото обаче е спорен въпросът дали за ищеца е възникнало потестативното право да развали сключения договор поради неизпълнението му от страна на ответника, както и дали това право е надлежно упражнено.

В ЗЗД са предвидени специални правила, при които възниква и може да се упражни правото за разваляне на договора за изработка, които са регламентирани в чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 265, ал. 2 ЗЗД, както и правото за разваляне на договора за продажба при изпълнение на задължението на продавача за доставка на поръчаните стоки с недостатъци, които са регламентирани чл. 195, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД. В случая обаче предвид комплексния характер на сключения между страните договор и на това, че ищецът се позовава както на неизпълнение от ответника на задълженията, които са характерни за договора за изработка, така и на неточното в качествено отношение изпълнение на възникналите в тежест на ответника задължения да достави поръчаните вещи, които са характерни за сделката за продажба, съдът следва да приложи общите норми на чл. 87 и сл.

ЗЗД, в които са регламентирани предпоставките, при които възниква потестативното право за разваляне на договор, като за всяка установена форма на неизпълнение ще трябва да съобрази и специалните правила за това, отнасящи се до неизпълненията на договора за продажба и на договора за изработка.

Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД за да възникне правото на „СММ К.“ ООД да развали сключения договор, следва да се установи, че е налице неизпълнение от ответника на задължението му да достави уговорените по вид и количество стоки, както и да извърши възложената му с договора работа по техния монтаж. На наличието на такова неизпълнение на поетите от ответника задължения се позовава ищецът, като доколкото този факт е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския процес, то в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задълженията, поети със сключения договор, както и че ги е изпълнил точно.

За да се произнесе по това дали възникналите в тежест на ответника задължения са изпълнени или не, съдът трябва първо да отговори на въпроса какво е тяхното конкретното съдържание, определено съгласно волята на страните, изразена в клаузите от съдържанието на сключения договор. Установява се, че в договора от 29.06.2020 г. страните по него са постигнали изрични уговорки относно изискванията, на които трябва да отговорят вещите, които ответникът се е задължил да достави на ищеца. Такива са клаузите на чл. 2.1., чл. 2.2., чл. 3.1.1. и чл. 3.1.2., които са част от съдържанието на сключения договор, както и уговорките, които са част от съдържанието на приложение № 1, което представлява неразделна част от договора. При тълкуване на волята на страните, изразена в посочените клаузи от договора, съдът намира, че те са се съгласили, че ответникът се задължава да достави на ищеца следните съоръжения: 1) сушилня за 18 броя колички в комплект с топлообменник за използване на отпадната топлина, с температурен диапазон + 25 ºС - + 10 4

Разпечатката съдържа 21 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/241ae539-af72-4c99-ab4e-1e5b6683538a