Решение № 1593 от 25.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Русе, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря В. В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520101632 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез процесуалния си представител Е. И. – юрисконсулт, твърди, че на 28.03.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и В. А. Д. - заемател е сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който заемодателят предоставил на ответника паричен заем в размер на 3853 лева.

Заемателят се задължил да погаси задължението си на обща стойност 4163.97 лева (формирано от главница и лихви) на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 231.40 лв., в срокове и при условия, визирани в договора.

След усвояване на заемната сума, заемателят погасил част от месечните си вноски (общо 120 лева) и преустановил плащанията. Трябвало да изплати целия заем на 21.09.2023 г. – последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на остатъчните вноски били изтекли.

На 30.01.2017 г. между „Изи Асет Менъджмант“ АД и ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) по чл.

99 от ЗЗД, и Приложение № 1 към него от 01.03.2023 г. по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което било ,,Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

1

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответницата, ищецът в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 16/2024 г. по описа на РРС срещу В. А. Д. за сумите, дължими по договора за паричен заем. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. А. Д. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр. София, сумите: 3800.70 лева – главница;

279.93 лева – договорна лихва за периода 29.04.2022 г. – 21.09.2023 г.; 472.61 лева – мораторна лихва за периода 22.09.2023 г. – 19.12.2023 г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № ******** от 28.03.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. С. Д. – особен представител на В. А. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Счита, че не са налице доказателства относно извършената цесия. Релевира възражение за нищожност на договорна клауза за мораторна лихва, като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 28.03.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. А. Д. е сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който банката предоставила на ответницата паричен заем в размер на 3853 лева.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на обща стойност 4165.19 лева (формирано от главница и лихви) на 18 месечни погасителни вноски с размер на месечната вноска 231,40 лв., при фиксиран лихвен процент – 10 % и годишен процент на разходите – 10,54 %. Падежът на първата погасителна вноска бил на 29.04.2022 г., а падежът на последната погасителна вноска - на 21.09.2023 г. Съгласно чл. 8 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху за6авената сума за всеки ден забава, като годишният размер на законната лихва е равен на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към договора е приложен погасителен план.

Въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. вземането на кредитора е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Дългът на ответницата е индивидуализиран в Приложение № 1/01.03.2023 г., неразделна част от рамковия договор за цесия. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия.

Към исковата молба е представено уведомление за извършената цесия 2 от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД , чрез ищеца по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По заявление, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в РРС е образувано ч.гр.д. № 16/2024 г. и издадена заповед № 17/04.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. А. Д. за сумите: 3800. 70 лева – дължима главница по договор за паричен заем № ******** от 28.03.2022 г.; 279.93 лева – договорна лихва за периода 29.04.2022 г. – 21.09.2023 г.; 472.61 лева – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода 22.09.2023 г. – 19.12.2923 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 91.06 лева – държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

По делото е прието заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по процесния договор за паричен заем са извършени от ответницата плащания в размер на 120,00 лв., както следва: на 25.07.2022 г. – 60,00 лв. и на 31.07.2022 г. – 60,00 лв. След 31.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и до момента на изготвяне на експертизата, не са извършвани други плащания. В експертизата е посочено, че в договора не е уговорен реда за погасяване на плащанията.

При отразяване на постъпилите суми на плащанията по кредита от ответницата, кредиторът е спазил установения ред в чл. 76, ал. 2 33Д. След извършване на изчисления и съобразявайки претендираните размери на вземания от ищеца и периодите, посочени в ИМ, експертизата дава заключение, че към до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от ищеца - 03.01.2024 г., както и към момента на изготвяне на заключението, дължимите и неплатени суми от ответницата по претендираните с исковата молба вземания са: главница - 3800,70 лв., договорна лихва - 279,93 лв., дължима за периода от 29.05.2022 г. до 21.09.2023 г., законна лихва за забава върху главницата - 123,26 лв., дължима за периода от 22.09.2023 г. до 19.12.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

По делото не се спори, че между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт" АД са съществували облигационни правоотношения, съгласно които 3 ответницата получила по Договор за паричен заем с № ********/28.03.2022 г., от заемодателят парична сума в размер на 3853 лева.

Клаузата на чл. 10 от договора за паричен заем указва възможността на кредитора да прехвърли вземането си по договора на трето лице. Вземането е цедирано на „Агенция за контрол на просрочени задължения", като цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които е цедирал. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.

Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, освен установените от експертизата суми в общ размер 120 лв., платени преди прехвърляне на вземането, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие, а възраженията изложени в отговора в обратния смисъл, са неоснователни. Поради което следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие и предявените искове за признаване за установено, че той дължи на ищеца сумата от 3800,70 лв. – главница и 279,93 лв. - договорна лихва за периода от 29.05.2022 г. до 21.09.2023 г., като основателни следва да се уважат.

По отношение на оспорването на ответника на начислената сума за мораторна лихва, възраженето е частично основателно, предвид изчисленията направени от вещото лице в приетата съдебно-счетоводна експертиза, че 4 законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 22.09.2023 г. до 19.12.2023 г. е 123,26 лв. Не може да се приеме, че уговорената клауза за тази лихва накърнява добрите нрави, каквото възражение прави ответникът, тъй като тя се дължи на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД размерът й се определя от Министерския съвет. В договора за заем правилно е посочено как следва да се изчисли, но същата неправилно е изчислена от кредитора. Поради изложеното предявеният иск за мораторна в частта над 123,26 лв. до предявената сума от 472.61 лв. подлежи на отхвърляне.

Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, за заповедното производство се претендират разноски в размер на 141,06 лева. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в това производство в размер на 130,24 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 810,97 лева, включващи заплатена държавна такса, депозити за особен представител и за вещо лице. Ищецът е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед ниската фактическа и правна сложност, следва да се определи в размер на 150 лв.