Решение № 31 от 02.05.2019, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31 гр. Н.П., 02.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд –

Н.П. в съд в публичното си заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ГА.НА НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР:

Нела Костадинова като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 108 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят

Р.Д. М.оспорва НП № ЗЖ-9 от 25.03.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр.

Шумен, като сочи, че в него са допуснати нарушения на материалния закон.

Твърди, че посочените в НП фактически констатации не доказват нарушението на нормата на чл. 25, ал.2 от ЗВД.

Оспорва посоченото в акта и в НП, че на 15.01.2019 г. във ветеринарната амбулатория ІІ категория, в който упражнява ветеринарната си дейност е извършил диагностично изпитване на проба на убито диво прасе за трихинелоза, без ветеринарномедицинското заведение да е вписано като ветеринарна лаборатория в регистъра по чл. 32 от ЗВД.

Жалбоподателят сочи, че в качеството на председател на ловната дружинка „***“, лицето К.А.И., който е член на същата ловна дружинка, му се е обадил, че докато орял нива с трактор, излязло стадо от диви прасета и едно от тях било убито от трактора му. Жалбоподателят незабавно бил уведомил длъжностното лице „специА.ст ловно стопанство“ към Ловно сдружение „***“, част от което е и тяхната ловна дружинка и на място взел проба от месото и го занесъл у дома си, за да го изследва за лична сигурност.

Жалбоподателят описва действията, които извършил за да установи нА.чието на трихинелоза, които според него били възможни да се извършат от всеки човек в домашни условия, без да са необходими специални познания и образование в областта. Поставил пробата месо между две компресионни стъкла и я погледнал през микроскоп. Така жалбоподателят забелязал трихинели и веднага уведомил г-н И., че месото от убитото прасе не е годно за консумация.

Жалбоподателят сочи, че поради високата опасност от разпространение на заболяването върху хора и месоядни животни, на следващия ден подал сигнал по телефона на ОДБХ – Шумен и час по – късно сам занесъл пробата в лабораторията към Дирекцията.

Жалбоподателят сочи, че противоречи на житейската логика, ако извършва ветеринарномедицинска дейност в противоречие със закона, да подава сигнал за това и лично да носи пробите за анА.з.

Жалбоподателят сочи, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на НП. Констативният протокол е съставен в отсъствието на жалбоподателя, а фактическата обстановка описана в него противоречи на посоченото в акта и в НП.

В жалбата си, жалбоподателят описва утвърдения с Регламент 2015/1375 на ЕК, относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели в месото, като сочи, че за извършването на този метод са необходими специални реагенти и апаратура.

Пробата, която жалбоподателят бил направил, била в домашни условия, използвайки общодостъпен консуматив – микроскоп, извън упражняваната от него ветеринарномедицинска дейност. Жалбоподателят сочи, че не е извършвал официално лабораторно изследване, от което да са видни писмени резултати.

Предвид на горното жалбоподателят моли да се отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Веселка Илиева, упълномощена от Директора на ОДБХ- Шумен, която сочи, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 0000660/15.02.2019 г., съставен от д-р С.М. и в присъствието на свидетеля И.С.Щ.. Според посоченото в акта, нарушението се състои в това, че на 15.01.2019 г. във ветеринарната амбулатория ІІ категория, с уникален № ***, находяща се в гр. Н.П., д-р Р.М., в качеството си на ветеринарен лекар е извършил диагностично изпитване на проба от убито диво прасе за трихенелоза, без ветеринарномедицинското заведение да е вписано като ветеринарна амбулатория в регистъра по чл. 32 от ЗВД.

Посочено е също, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от Закона за ветеринарната дейност.

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № ЗЖ-9 от 25.03.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр. Шумен, с което за посоченото нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗВД и на основание чл. 411 от ЗВД и чл. 53, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.03.2019 г.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Разгледано по същество се установи следното:

На 15.01.2019 г. в с. К., общ. Н., на ул. „***“ № * е изготвен констативен протокол от д-р С.М., и в присъствието на д-р И.Щ. и д-р С.М., всички на длъжност гл.инспектор в ОДБХ Шумен, както и в присъствието на лицето К.А.И., собственик на трихинелозно месо, в който е посочено, че проверката е по повод на сигнал по телефона за трихинелоза в убито диво прасе. Съгласно посоченото в протокола, проверката се извършва на основание чл. 12 от Закона за храните.

При проверката, инспектори от ОДБХ направили проучване по случая и по думи на К.А.И., при извършване на селскостопанска дейност през нощта на 12.01.2019 г. около 22.00ч. в землището между с. *** и с. К., при оран на нива, излиза стадо диви прасета и едно от тях било убито от трактора на К.И.. Същия бил придружаван от брат си И. А.. Според посоченото в констативния протокол, обработването на убитото прасе е станало на самата нива, а главата, кожата, вътрешности и черва са обезвредени в яма към ловна дружинка към с. ***, на която е извършено и обезкостяването на прасето, кости, също са изхвърлени в ямата, а в дома на И. било внесено само обезкостено месо. В констативният протокол е записано „по негови думи“, на лицето К.И., „проби месо (диафрагма са занесени за изследване при вет.д-р в гр. Н.П., д-р Р.М..

В протоколът е посочено, че при проверката на 15.01.2019 г., проверяващите лица са установили нА.чни количества свинско месо, в къщата на К.И. – 21кг, а в къщата на брат му И. А. – 15кг. Мляно месо. Месото било в торби около по 2 кг., поставени във фризер на домашните в черна полиетиленова торба. От месото е консумирало лицето И. А..

В констативният протокол е посочено, че К.И. е ловец и не е спазил Заповед № 704/25.07.2018г и необходимите мерки по указания от ИАГ към МЗХГ мерки за предприемане по време на лов на диви свине. Акта е подписан от тримата проверяващи и от лицето К.И..

Въз основа на този констативен протокол е съставен АУАН № 0000660/15.02.2019 г., съставен от д-р С.М. и в присъствието на свидетеля И.С.Щ., в който е посочено, че на 15.01.2019 г. във ветеринарната амбулатория ІІ категория, с уникален № ***, находяща се в гр. Н.П., д-р Р.М., в качеството си на ветеринарен лекар е извършил диагностично изпитване на проба от убито диво прасе за трихинелоза, без ветеринарномедицинското заведение да е вписано като ветеринарна амбулатория в регистъра по чл. 32 от ЗВД. Посочено е още, че след получен сигнал по телефона от д-р Р.М., че при изпитване на проба от диво прасе, същия е установил нА.чие на трихинелоза. След този сигнал е посочено, че е извършена проверка от служители на ОДБХ и Органите на РЗИ в дома на К.И. А..

При проверката било установено, че по време на оран, внезапно излязло стадо диви прасета и едното било убито от К.А., който се обърнал към д-р М. и му предоставил материал (диафрагма) от убитото диво животно, за да се извърши лабораторно изследване за трихинелоза.

В акта е посочено, че д-р Р.М. е ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, във ветеринарна амбулатория с уникален регистрационен № ***, притежаваща удостоверение за регистрация № 2020/16.07.2010 г. Посочено е, че обекта е вписан в регистъра по чл. 32 от ЗВД като ветеринарна амбулатория съгл. чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗВД и не е вписано като ветеринарна лаборатория и в обхвата му на дейност не влизат лабораторни изпитвания и не притежава акредитация и регистрация за извършване на лабораторна ветеринарномедицинска дейност.

В издадения акт е посочено, че констатациите са описани в констативен протокол от 15.01.2019 г.

В съдебно заседание, актосъставителят посочи, че не е извършвана проверка в обекта на жалбоподателя, както и че подадения от жалбоподателя сигнал бил, че „има изследвано прасе, което е болно“. Въз основа на така подадения по телефона сигнал, актосъставителят е приел, че в амбулаторията на жалбоподателя е извършено и изследване на донесеното от лицето К.И. А. месо от диво прасе. Разпитания актосъставител сочи „Щом той го подава (сигнала)…. Очевидно, че той го е изследвал“.

От това съдът приема, че по административната преписка липсват категорични доказателства за извършването на посоченото в акта и в НП нарушение от жалбоподателя. НА.це е позоваване на предположения и непроверени данни отразени в констативен протокол, които не кореспондират с посоченото в акта и в НП. По делото дори не е приложено копие от изследването направено след това от проверяващите, въз основа на който да се установи в действителност нА.чието на трихинелоза. На следващо място, самият констативен протокол от 15.02.2019 г. е съставен по чл. 12 от ЗХ, а издадения акт и НП са за нарушения по ЗВД. Макар и в двата случая проверката да се извършва от посочени от чл. 37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, предвид на това, че чл. 473 от ЗВД и чл. 50 от ЗХ, препращат към разпоредбите на ЗАНН, и доколкото самия закон не сочи кой е компетентен да съставя акт, то следва длъжностните лица, притежаващи качеството и на актосъставители да са посочени в нарочна заповед на съответния Директор. Такава заповед по делото липсва, което поставя под съмнение и компетентността на актосъставителя.

Съдът намира, че по делото, доколкото липсват доказателства, за извършена непосредствено след извършване на проверката в с. Н., проверка в амбулаторията на жалбоподателят и събиране на годни доказателства, издадения акт се явява необоснован и издаден въз основа на предполагаеми нарушения.

Съгласно посоченото в акта и по което не се спори от страните по делото, жалбоподателят е ветеринарен лекар, който има регистрирано, ветеринарно- медицинско заведение, отговарящо на критериите на чл. 26, ал.1, т. 2 от ЗВД и чл. 4, ал.1, т. 3 от Наредба № 42 от 12.12.2008 г. за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, ветеринарна амбулатория от ІІ категория. Вида и обема на дейностите, които могат да се извършват в тази категория амбулатория са посочени в чл. 6, ал.3 и ал.2 от Наредбата, като посочените дейности, предвиждат диагностика, профилактика, лечение и посочените хирургични интервенции, но при всички случаи на живи животни. Посочените в наредбата дейности за извършване в амбулатории от ІІ категория не включват лабораторни изследвания и анА.з на трупни обекти, т.е на части от умрели животни.

Съгласно посоченото в чл. 9 от Наредбата, във ветеринарните амбулатории се водят и съхраняват посочените документи, сред които са и тези по т. 1, 2, а именно - удостоверение за регистрация по чл. 30 ЗВД; амбулаторен дневник по образец, утвърден от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), в който се вписват: 1. всяко прегледано и/или лекувано животно; 2. всички извършени посещения извън амбулаторията или клиниката. По делото административно наказващия орган не е извършил проверка за направените в амбулаторния дневник на амбулаторията вписвания, в т.ч и за извършените посещения извън амбулаторията. Провеждането на самото изследване за нА.чие на трихинелоза в месото се регламентира от Наредба № 110 от 18.09.2006 г. за специфични изисквания за осъществяване на официален контрол за трихинела в месо, обн., ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г., в

Разпечатката съдържа 46 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24197f28-cb27-4cf0-a978-4bf86df91580