Акт № 509 от 30.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Варна, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20253100900422 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД от Гаранционен фонд, Булстат: *********, с адрес: гр. София. ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, за осъждане на ответника К. К. К., ЕГН **********, адрес: ******, да заплати на Гаранционен фонд следните суми: 1. Сумата от 5 000 лв., платена на 16.12.2020 г. на С. Д. К.; 2. Сумата от 5 000 лв., платена на 16.12.2020 г. на M. Д. К.; 3. Сумата от 5 000 лв., платена на 16.12.2020 г. на Д.

Д. К.; 4. Сумата от 110 000 лв., платена на 17.12.2020 г. на Г. П. К., като всички суми са изплатени по сметка на пълномощника на посочените лица адв. Г. С.

С. като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на М. Д. К. – брат на първите трима и син на последната, виновно причинена от ответника К. К. К. като водач на л.а. „Фиат Браво" с peг. № ******* – участник в настъпило на 14.10.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 14.10.2019 г., около 10:00 ч., в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което ответникът, като водач на лек автомобил „Фиат Браво“ с peг. № *******, при нарушение на правилата за движение по пътищата, е причинил по непредпазливост смъртта на мотоциклетист – М. Д. К.. За деянието била постановена и влязла в сила присъда по НОХД № 641/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която ответникът е признат за виновен. Твърди, че към момента на ПТП за автомобила, управляван от ответника, не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което Гаранционният 1 фонд, на основание чл. 557 и сл. КЗ, е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на починалия – неговата майка Г. П. К. и тримата му братя С., M. и Д. К.и, в общ размер на 125 000 лева, при следното разпределение: 110 000 лв. за майката и по 5 000 лв. за всеки от братята. Сочи, че плащанията са извършени по образуваните преписки за щети под №№ 20-210248/2020 г. – 20-210251/2020 г. и са разпоредени с решения на УС на фонда, след което фондът се е суброгирал в правата на увредените лица срещу причинителя и му е изпратил регресна покана, останала без доброволно изпълнение.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че към момента на ПТП за автомобила е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД, поради което Гаранционният фонд не е имал основание да изплаща обезщетение и да предявява регресен иск срещу него. Оспорва действителното изплащане на твърдения от ищеца размер обезщетения на увредените лица и факта на реалното постъпване на сумите при тях, доколкото плащанията са извършени чрез пълномощник.

Релевира и възражение за съпричиняване на вредите, като твърди, че поведението на починалия мотоциклетист (скорост над разрешената, пълна неправоспособност, вкл. за мотоциклет, липса на предпазна каска и защитно облекло, нарушения на правилата за движение по пътищата) е допринесло в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва и надлежното връчване на регресната покана.

На страната на ответника е конституирано като трето лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

София. Дружеството поддържа, че застраховката е прекратена на 16.07.2019 г. поради неплащане на втората разсрочена вноска от премията. Оспорва дължимостта и размера на изплатените обезщетения, а по отношение на братята – наличието на особено близка връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Поддържа и възражение за съпричиняване в размер на 90%.

В представено писмено становище ищецът чрез процесуалния си представител поддържа основателност и доказаност на исковете в предявените размери.

Процесуалният представител на ответника в пледоарията си по същество акцентира върху определените от Фонда размери на изплатените обезщетения, като счита същите за завишени и несъобразени с критерия за справедливост. Настоява съдът да приеме значителна степен на съпричиняване от страна на ищеца – 100 % или близо до този размер.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е обявено за безспорно, че ищецът Гаранционен фонд е изплатил обезщетения за претърпени неимуществени вреди от 2 наследниците на М. Д. К. в резултат от настъпило на 14.10.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие с участието на К. К. К. като водач на л.а.

„Фиат Браво" с peг. № *******. На 16.12.2020 г. са изплатени по 5000 лв. в полза на С. Д. К., M. Д. К. и Д. Д. К. и на 17.12.2020 г. – 110 000 лв. в полза на Г. П. К., като плащанията са извършени по сметка на адвокат Г. С. С. като техен пълномощник.

Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 14.10.2019 г., около 10:00 часа, на кръстовището на ул. „Васил Друмев“ и бул. „Княз Б. I“ в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ответника лек автомобил „Фиат Браво“ с peг. № ******* и мотоциклет „Хонда“ с peг. № ********, управляван от М. Д. К..

Автомобилът се е движил по улицата към булеварда, преустановил е движението си на стоп линията, изчакал е преминаването на движещи се с предимство по булеварда пътни превозни средства, след което е навлязъл в кръстовището като е предприел ляв завой, пресичайки платното за движение към центъра на града. Мотоциклетът се е движил по булеварда в посока към центъра на града. Ударът е настъпил в лявата лента за движение в тази посока, като мотоциклетът се е ударил в предната лява част на автомобила, в областта на левия фар и предния ляв калник. Вследствие на получените при произшествието травми водачът на мотоциклета М. Д. К. е починал.

С присъда № 260013/12.10.2020 г. по НОХД № 641/2020 г. на Окръжен съд – Варна ответникът е признат за виновен за това, че при управление на лек автомобил не е пропуснал превозно средство, движещо се по път с предимство, с което е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2, изр. 2 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д. К.. Присъдата е потвърдена с решение № 260045/16.04.2021 г. по ВНОХД № 410/2020 г. на Апелативен съд – Варна и с решение № 60148/16.12.2021 г. по н.д. № 672/2021 г. на ВКС като с последното е намален единствено срокът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

Установено е, че за лекия автомобил „Фиат Браво“, първоначално с рег.

№ ********, впоследствие с peг. № *******, на 31.03.2019 г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД. В полицата е предвидено разсрочено плащане на премията на 4 вноски и прекратяване след изтичане на петнадесетдневен срок от падежа при неплащане на поредна вноска в съответствие с чл. 368, ал. 4 КЗ. Собствеността е прехвърлена на ответника след сключването на договора. Ответникът не твърди и не представя доказателства за плащане на втората вноска с падеж 30.06.2019 г. и на следващите вноски от премията. Не се установява ответникът да е получил от праводателя си или по друг начин застрахователната полица. Видно от представените справки от информационната система на Гаранционния фонд действието на застрахователното покритие е прекратено на 16.07.2019 г. Видно е също, че към дата 14.10.2019 г. липсва на действащо покритие.

3

Видно от удостоверенията за наследници и за съпруг и родствени връзки, Г. П. К. е майка на починалия, а С. Д. К., M. Д. К. и Д. Д. К. са негови братя. По образуваните пред Фонда четири преписки са определени обезщетения от 110 000 лв. за майката и по 5000 лв. за всеки брат.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от близките на починалия болки и страдания по делото са събрани гласни доказателствени средства – свидетелски показания.

От показанията на най-големия брат – свидетеля С. Д. К. – се установява, че бащата е бил моряк и е отсъствал за продължителни периоди, понякога и по осем месеца, а майката е работила на смени в „Нефтохим“ Бургас. Това налагало С. да участва в отглеждането и възпитанието на другите трима братя. Посочва, че ги е водил на детска градина и се е грижил за тях.

Бащата впоследствие е починал. Според свидетеля и до последно загиналият М. К. се е съветвал с него за работата и личния си живот, като двамата са разговаряли ежедневно. Макар С. К. да е живеел в София, отношенията и взаимната подкрепа са продължили. Свидетелят описва тежка непосредствена реакция при узнаването за смъртта, състояние на шок, непълни спомени за първите дни и последваща промяна в начина си на живот. Посочва, че избягва връщането в семейния дом, тъй като вещите и снимките на починалия го разстройват. За майката свидетелства, че след произшествието имала трайни нарушения на съня, приемала успокоителни и приспивателни, отказвала храна, отслабнала и се променила значително. Пазела вещите на починалия си син. Поради състоянието й близките търсили лекарска помощ. Нямала други заболявания. Тежкото й състояние и здравословни проблеми се дължали единствено на психичните преживявания след смъртта на сина й. И към момента страданията й продължавали. Свидетелят разказва, че отношенията на брат му M. и брат му М. били много близки. Всеки ден се чували и виждали, хранели се заедно, вечеряли, ходили си на гости. За Д. Д. К. описва добри братски отношения с починалия, гостувания, взаимна подкрепа и затваряне в себе си след загубата. Уточнява, че не може да прецени в подробности близостта между Д. Д. К. и починалия.

Свидетелят M. Д. К. потвърждава, че след смъртта на бащата С. Д. К. е изпълнявал ролята на баща за братята си и е бил опора за майката и останалите братя. Сочи, че С. К. и починалият са били много близки, като последният е посещавал най-големия си брат в София. С. К. е понесъл много тежко загубата, не е искал да вижда ковчега. След смъртта е изпаднал в депресия, станал мълчалив, продължително време е бил затворен в себе си.

Самият M. Д. К. е живеел във Варна, често се е виждал с починалия, двамата са се посещавали и са се хранили заедно. За големите празници всички братя са се събирали при майката, която живеела в Айтос. M. Д. К. е съобщил на майката за произшествието. Описва непосредствена тежка емоционална реакция, последвана от отказ от храна, влошено общо състояние и нежелание да посещава Варна. Описва продължаващи и към момента страдания.

Отношенията на Д. и М. били прекрасни, били много близки, имали братска 4 близост, много си помагали и се подкрепяли. Свидетелят отбелязва също, че той, както и майка му и другите му братя въобще не са знаели за този мотоциклет и предполага, че го е купил два месеца преди ПТП-то.

Съдът преценява показанията на С. Д. К. и M. Д. К. при условията на чл.

172 ГПК, като отчита родствената им връзка с починалия и интереса им от получените обезщетения. Показанията се кредитират като последователни и взаимно допълващи се относно семейните отношения и настъпилите промени в състоянието и поведението на членовете на семейството. Същите установяват понесените от майката болки и страдания от загубата на най-малкия й син, както и особено силна и интензивна връзка на починалия със С.

Д. К..

За установяване възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по делото са изслушани свидетелски показания, извършен е оглед чрез възпроизвеждане на аудио- и видеозаписи и е приета съдебна-автотехническа експертиза.

От показанията на свидетеля И. А. И., които съдът цени като безпристрастни и последователни, се установяват факти и обстоятелства непосредствено след настъпване на произшествието. Свидетелят пътувал с личен автомобил в посока центъра и приближавайки мястото чул звук от удар между две превозни средства. Пристигнал непосредствено след произшествието. Потвърждава, че падналият на земята моторист е бил с каска и казаното при разпита в досъдебното производство, че шофьорът на лекия автомобил му е махнал каската и я е хвърлил настрани.