Решение № 116 от 16.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Ямбол, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Мартина Ив. Кирова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500107 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД гр.София против решение № 260390/9.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 457/2021 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът е отхвърлил частично предявените от „Топлофикация София" ЕАД установителни искове на основание чл.422 ГПК вр.с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу В. А. С. за сумата над 2180,59 лв. до 2955,66 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, която сума се претендира по отношение топлоснабден имот - търговски обект, представляващ А /магазин-склад/ и Б /дюкянско помещение/, находящ се в гр.******, аб. № 340297/инсталация 4000063817, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и в частта за разноските. Иска се отмяна на този акт в отхвърлителната част и уважаване на предявения иск изцяло, както и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Счита се, че съдът неправилно е приел, че стойността на енергията за сградна инсталация и отопление за имота е само в размер на 1715,70 лв. без да включи и сумата по изравнителната сметка в размер на 775,07 лв. Достъп до имота не е осигурен на служителите на ФДР, които са съставил констативен протокол за датите на отчитане, а от заключението на вещото лице се установява, че правилно е разпределена топлинната енергия за сградна инсталация. Общия топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологична проверка и съответства на изискванията. Сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в 1 съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, представляваща Наредба №16-334/06.04.2007 г. в сила от м.10.2006 г. Между въззиваемата и "Топлофикация София" ЕАД действително не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на въззивника, поради което същата се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатила неоснователно до размера обедняването. Липсата на договор не освобождава ответника от заплащане на разходената топлинна енергия.

В законоустановения срок въззиваемата и ответник по делото В. А. С. е депозирала отговор на въззивната жалба чрез своя пълномощник и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Изготвените сметки от трето лице - „Бруната България"ООД, което извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, са извършени без да се посети обекта на място и без да се засече месечно действително консумираната енергия. Безспорно е, че в част от претендиращия период - м.май 2018 г. до 01.12.2018 г. не се налага консумиране на топлинна енергия, а в периода от 01.12.2018 г. до м.април 2019 г. обектът не се е ползвал, не е бил отдаден под наем и няма консумация на топлинна енергия. Страните не са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди предвид, че длъжникът е "небитов клиент" и по отношение на него са приложими Общите условия. От допълнително поставената задача по експертизата е установено, че за периода от 08.03.2018 г. до 01.11.2021 г. общото количество консумирана БГВ е 65 куб.м, а ищецът претендира само за исковия период заплащане на 149 куб.м БГВ.

Поради това правилно съдът е приел искът в тази част за изцяло неоснователен и недоказан - за исковия период не е установено какво количество вода е консумирана и въззивницата не дължи сумата от 1349,67 лева, за която е отхвърлен иска.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител, с писмена молба поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна също редовно призована чрез своя пълномощник в съдебно заседание поддържа възраженията си по отговора на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по предявен от "Топлофикация София" ЕАД установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на В. А. С., че дължи на ищеца 3659.19 лв. главница за периода от 05.2018 г. до 04.2019 г., 552.43 лв. - законна лихва за периода 01.07.2018 г. до 07.10.2020 г., а за дялово разпределение - 26.31 лв. - главница за периода от 05.2018 г. до 04.2019 г., 4.62 лв. - законна лихва за периода 01.07.2018г. до 07.10.2020 г., законната лихва от 20.10.2020 г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до изплащане на вземането, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2

3400/2020 г. на ЯРС. Твърденията са за това, че ответницата не е сключила с ищеца договор за продажба на топлинна енергия, но е потребявала такава за стопански нужди, поради което се е обогатила неоснователно за негова сметка. Топлинната енергия е доставяна в неин имот - търговски обект, представляващ А/магазин-склад/ и Б/дюкянско помещение/, аб.№ 340297/инсталация 4000063817, находящ се в гр.*********, за периода от 05.2018 г. до 04.2019 г., а тя не е осигурявала достъп до имота, за да бъдат взети данните относно изразходената ТЕ.

Възраженията на В. А. С. по предявения иск са за това, че независимо, че е собственик на имота, находящ се в сграда етажна собственост, не е сключила договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва твърдението, че е потребявана топлинна енергия в имота, като твърди, че не се е използвал за стопанска дейност, а имота е отдаден под наем едва на 16.01.2020 г. Изготвянето на сметките от третото лице е извършено, без да посети обекта и да отчете действително потребена топлинна енергия, като радиаторите за отопление са били изключени.

По делото не са спорни въпросите относно това, че А. към процесния период 05.2018 г. до 04.2019 г. е собственик на имот - търговски обект, представляващ А/магазин-склад/ и Б/дюкянско помещение/, аб.№ 340297/инсталация 4000063817, находящ се в гр.*********, който е част от сграда етажна собственост; че между страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия; че се извършва услуга „дялово разпределение" от третото лице помагач „Бруната България" ООД.

От третото лице помагач „Бруната България" ООД са представени документи относно дялово разпределение - индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 05.2018 г.-04.2019 г. и за извършени действия във връзка с отчитане на уредите констативен протокол за извършен отчет с първа дата 19.06.2019 г. и втора дата 29.06.2019 г., според който не е осигурен достъп от някои имоти.

Назначена е съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че начислените на абоната количества топлинна енергия за процесния период се формират от следните компоненти: топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване; суми за топлинната енергия за отопление и „сградна инсталация“. Начисленото изразходваното количество гореща вода в случая е на база трима обитатели - 149,1 куб.м, тъй като не е извършен отчет на водомерите за топла вода и е приложен чл.69 ал.2 т.2 от от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Разпределените на абоната количества топлинна енергия по същия начин са определени предвид обстоятелството, че не е осигурен достъп за отчет на уредите. Сумите за предоставена топлинна енергия: за топла вода, сградна инсталация и отопление на обекта са общо 3659,19 лв., включващи сума по изравнителна сметка за доплащане -548,82 лв., по фактури 1394,67 лв. за БГВ, а 1715,70 лв. за сградна инсталация и отопление на обекта. Изводите на експерта са, че сумите са начислени в съответствие с действаща за процесния период нормативна уредба и е правилно разпределена топлинната енергия за сградна инсталация.

3

Същите са изчисленията на вещото лице икономист за това, че фактурираната топлинна енергия е на обща стойност 3110,40 лв., а сумата за довнасяне по изравнителните сметки е 548,39 лв.

Събрани са и гласни доказателства в лицето на свидетеля Г., който е пълномощник на А. за магазина. Свидетелят заявява, че в обекта има поставени радиатори за отопление, като на всеки от тях е монтиран уред за отчитане на потреблението. През март 2018 г. свидетелят е сменил уредите за отчитане на топла вода – водомери /обстоятелство, което е взето предвид от вещото лице по СТЕ/. Свидетелят сочи, че към настоящия момент помещението е предоставено под наем от януари 2020 г., а преди това е било обявено за наемане около 2 години. Свидетелят заявява, че никой не му се е обадил за отчетите, по принцип той живее в с.Чарган.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за частично неправилно в обжалваната част.

За да постанови решението си, районният съд е стигнал до извода, че правоотношенията с битовите клиенти се уреждат само от общите условия, а небитовите клиенти сключват индивидуален писмен договор, важащ наред с общите условия. В случая, въпреки че А. е собственик на имот в сграда-етажна собственост, която се снабдява с топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД, не е сключила писмен договор с дружеството за процесния период, съобразно разпоредбата на чл. 149 от ЗЕ. Предвид това обстоятелство отношенията между страните следва да бъдат регулирани от разпоредбата на чл.59 от ЗЗД - неполучавайки възнаграждение за предоставените услуги, равняващо се на цената на доставената топлинна енергия, дружеството е обедняло по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, а собственичката на процесния имот се е обогатила в същия размер.

Не се оспорва решението на районния съд относно приетото за установено, че на основание неоснователно обогатяване А. дължи на "Топлофикация София" ЕАД общо сумата 2180,59 лв., от които сумата от 1715,70 лв. - стойност на енергията за сградна инсталация и отопление на обекта, а относно БГВ - сумата от 464,89 лв., съразмерна на дължимата от 1 обитател стойност.

4

ЯОС счита, че въззивната жалба е частично основателна, тъй като приема, че следва да бъде прието за установено, че А. дължи на въззивника и сумата по изравнителна сметка за доплащане 548,82 лв. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В имота на А. са монтирани топлоразпределителни уреди и два водомера за топла вода, но през процесния период те не са отчитани поради неосигурен достъп до имота. Поради това обстоятелство са приложими правилата на действащата към отчетния период Наредба за топлоснабдяването, с която са съобразени начислените количества енергия и според вещото лице същата е приложена правилно. Според чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си /което А. е направила/ и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Вещите лица са посочили, че компонентите на задължението към "Топлофикация София" ЕАД са: топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване; суми за топлинната енергия за отопление и „сградна инсталация“, както и са посочили, че в дължимата сума се включва и сумата по изравнителна сметка за доплащане, която в случая е 548,82 лв. По отношение на изравнителната сметка за доплащане следва да се приложат изискванията на чл.153 ал.1 от ЗЕ за заплащането й от клиента на топлинна енергия, включително при изключението на чл.153 ал.6 от ЗЕ, когато са прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си. Изводите за това, че с предоставянето на топлинната енергия А. се е обогатила за сметка на дружеството, което е обедняло с неполучаване на дължимото, са релевантни и към задължението за заплащане на сумата 548,82 лв. - изравнителната сметка за доплащане.