Решение № 9893 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9893 гр. .., 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110129462 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове от С..“ АД с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Я. М. Н. дължи на ищцовото дружество 1155,14 лв., неплатена цена на доставена и потребена вода за периода 27.04.2022 г. до 19.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 48,61 лв., представляваща обезщетение за забава период от 30.06.2022 г. до 19.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61202/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните е налице облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги до недвижим имот, находящ се в гр. ...... Посочва, че за този имот е открит клиентски номер **********, като била открита договорна сметка № 2800054677 като на база отчетените показания са издадени фактури на обща стойност 1106,53 лева за периода 30.05.2022 г. до 19.05.2023 г. Твърди, че ответникът в качеството си на потребител на ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дължи заплащането им. Съгласно приложимите Общи условия на ищцовото дружество към процесния период потребителите на ВиК услуги следват да заплащат сумите по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на фактуриране, след което длъжникът изпада в забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да съществуват облигационни отношения между страните по делото, доколкото ответникът няма качеството потребител. Оспорва да е налице сключен договор между страните. Оспорва количеството предоставени услуги като твърди, че същите са неправилно изчислени и не съответстват на реалното потребление, в случай че се установи такова. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК 1 услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

По делото е представена заповед №КСН-04-25/27.05.1994 г. на гл. специалист на службата за жилищно настаняване при ......., от която се установява, че Я. М. Н. и четиричленното му семейство са настанени в апартамент ....... В заповедта е отбелязано, че същата е временна (за срок от шест месеца), доколкото основанието за настаняване на лицето е възникнал пожар на ул. ....... Същевременно обаче заповедта е изпратена с писмо на кмета на ..... поляна от 10.05.2022 г. до ищеца с оглед посочване обитателите на блокове с номера ... на ул. ...... По делото няма данни след 10.05.2022 г. в процесното жилище да е настанен друго лице/лица, поради което съдът приема, че ответникът е продължил да обитава имота. Следва да се съобрази и че според данните по делото,считано от 1994 г. Я. М.

Н. е с регистриран постоянен и настоящ адрес на ул. ..... ....... Предвид това, съдът приема с оглед разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ през периода 17.07.2015 г. до 01.05.2018 г. К Т Т е била потребител на ВиК услуги в качеството си на наемател на имота, до който ищецът твърди да ги е доставял и като такъв е била в облигационна връзка с ищцовото дружество при публично известни общи условия. За да възникне облигационно правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването на изрично заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги. За влизането в сила на действащите през процесния период общи условия на ВиК оператора са представени доказателства, удостоверяващи публикуването им в централен ежедневник.

За установяване доставката и размера на предоставените от ищеца услуги съдът е допуснал и приел заключение на комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза (КСТСЕ), според заключението на която процесният имот се намира в сграда, която е водоснабдена и в която съществува изградена ВиК инсталация. Констатирано е, че за периода 27.04.2022 г. – 19.04.2023 г. отчетът е правен „на база“, за брой живущи (четирима), тъй като в имота липсва индивидуален водомер. Установено е, че за периода 27.04.2022 г. – 19.04.2023 г. количеството на доставените ВиК услуги е 376,958 куб.м. като стойността на доставените количества е определена в съответствие с утвърдените за периода цени от КЕВР.

Според заключението за периода 27.04.2022 г. – 19.04.2023 г. задължението на ответника възлиза на 1155,14 лева, от които 1106,53 лева главница и 48,61 лева – лихва за забава.

Предвид горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на ВиК 2 услуги до апартамента ......, находящ се в гр. .., ул. ..... ...... за периода 27.04.2022 г. до 19.04.2023 г., през който период се установи, че ответникът е бил наемател и чиито размер според заключението на КСТСЕ възлиза общо на 376,958 куб.м. Ответникът не доказа погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в претендирания размер, поради което претенциите на ищеца за главница се явява основателна.

По отношение на обезщетението за забава ищецът, в чиято доказателствена тежест беше не установи изпадането на длъжника в забава, поради което исковата претенция за мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но такива се претендират само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство като такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 598,70 лева - за платена държавна такса, депозити за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.

37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 71,84 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство, чиито размер е определен при минимума на наредбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. М. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. .., ул. .....

...... дължи на С..“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 1106,53 лв., незаплатена цена на доставени и потребени Вик услуги за периода 27.04.2022 г. до 19.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 48,61 лв., представляваща обезщетение за забава период от 30.06.2022 г. до 19.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61202/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

ОСЪЖДА Я. М. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. .., ул. ..... ...... да заплати на С..“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 598,70 лева – разноски за настоящото производство и сумата 71,84 лева – разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3