Акт № 5695 от 17.11.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 850/2026
- Подписан
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл.137 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т. 7 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.215а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.1-2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.1-2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.41, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.42, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.47, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §4, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §5, т.38 · Закон за устройство на територията
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5695
Стара Загора, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700850 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ и образувано по жалба от К. С. М. от [населено място] против Заповед № 10-00-1212 от 07.05.2026г. издадена от Зам. Кмет „УТИБД“ при Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконни строежи, съставляващи „вътрешен санитарен възел с баня“ – допълващо застрояване, „плътна ограда“ и „част от тераса, приобщена към жилищно помещение- преустройство“, находящи се в ПИ с идент. *** по КК на града Стара Загора, съставляващ УПИ VIII 5358, 5359, кв. 250 по плана на [населено място].
Оспорващият иска отмяната на заповедта, като счита, че същата е издадена от орган не притежаващ материалната компетентност да издаде заповед за премахване на незаконен строеж на осн. чл.225а от ЗУТ, вкл. оспорва легитимацията на служителите, извършили проверката на имота, в който са установени строежите. Твърди допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не връчване на Констативния акт от 27.02.2026г. преди издаване на заповедта, което го лишило от правото на възражения против направените с него констатации, които оспорва с жалбата до съда, като неверни. Оспорва, че той е извършител на строежите, описаните характеристики на строежите, като в заключение твърди, че всички те са търпими, съгласно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. 2012г./. По тези съображения се иска обявяване на заповедта за нищожен административен акт, евентуално за незаконосъобразен и претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложен на л.131 от делото разписен лист ПИ VIII-5358 е собствен на К. С. М.. До С. К. С. с адрес [населено място], [улица] е изпратено писмо /л.129/, с което е представен срок за представяне на строителните документи, отнасящи се за всички находящи се в собствения му ПИ VIII 5358, 5359, кв. 250 по плана на [населено място] сгради. Писмото не е потърсено от адресата. На 24.02.2026г. от служители от дир. ОПБДКС при Община Стара Загора е извършена проверка на строежи, находящи се в УПИ VIII 5358, 5359, кв. 250 по плана на [населено място], изпълнени в ПИ идент. *** по КК на [населено място], собствени на К. С. М. и съставляващи „външен санитарен възел с баня“, „плътна ограда“ и „преустройство – усвоена част от тераса, приобщена към жилищно помещение“. За констатациите от проверката проверяващите съставили КА №5, съгласно който за посочените три строежа няма одобрен инвестиционне проект, няма съгласуване с контролните органи, няма издадени разрешения за строеж, протокол за откриване на строителна линия, няма протокол за определяне на строителна линия и ниво. Строежите са извършени от К. М.. В КА е дадено подробно описание на строителните характеристики на строежите, категорията към която спадат, като е направена окомерна скица на тяхното разположение в ПИ /л.94-95/. КА е подписан от съставилите го служители на Община Стара Загора. С писмо /л.88/ от 09.03.2026г. адресирано до С. К. С. с адрес [населено място], [улица] е изпратен препис от КА № 5/ 27.02.2026г. Писмото е изпратено за връчване като пощенска пратка, като видно от приложените на л. 81-83 доказателства същото не е потърсено от адресата си – С. К. С.. Съгласно служебна бележка /л.78/ на 03.04.2026г. служители на Община Стара Загора залепили на входната врата на УПИ VIII 5358, 5359, кв. 250, ПИ идент. *** по КК на града КА № 5 /27.02.2026г. в изпълнение на процедурата по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ.
На 07.05.2026г. от Зам. Кмета „УТСИБД“ при Община Стара Загора е издадена обжалваната заповед, с която на осн. чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.1-2 от ЗУТ е разпоредено на К. С. М. да премахне следните три строежа: „външен санитарен възел с баня“ – допълващо застрояване с размери 2,10/ 2,40 м. и височина 2,40 м., изпълнена от стоманобетонна конструкция с ограждащи тухлени зидове на варов разтвор, разположен на уличната регулационна линия и строеж от шеста категория, не отразен на одобрената КК и одобрения РП за квартал М.; „плътна ограда“, разположена по северната и по част от западната граница на УПИ, изграден от зидария от бетонови блокчета, като плътната ограда е с дължина от 20,00 м. и височина 2,10 м. по северната част от границата, а в частта на западната граница с дължина от 3,80 м. и височина 2,40 м., строеж от шеста категория и същият не отразен на одобрената КК и одобрения РП за квартал М.; „преустройство на част от тераса, приобщена към жилищно помещение“ изпълнено чрез усвояване на терасата на втори жилищен етаж от запад, като над плътен парапет на терасата, изграден от тухлена зидария на варов разтвор, е изпълнен надзид от блокчета „Итонг“, като приобщената част е с размери 3,10м/ 1,50м., от запад е монтиран трикрилен прозорец от ПВЦ дограма и врата за излаз на терасата от север, а на южната фасада направен отвор с изведена алуминиева горфирана тръба, наподобяваща аспиратор, без замазка по външните зидове на клетката, изградена на част от терасата, изпълнен дървен покрив, покрит с ламарина и поставени декоративни челни дъски. Строеж от пета категория. Заповедта е изпратена за съобщаване със съпроводително писмо /л.73/ до С. К. С., като писмото отново не е потърсено от адресата /л.71-72/. На 29.06.2026г. служители на Община Стара Загора извършили съобщаване на заповедта чрез залепването й на входната врата на УПИ VIII 5358, 5359, кв. 250 на обжалваната заповед /л.69-70/.
В преписката е налично издадено в полза на С. К. М. С. разрешение № 380 от 04.08.1992г., издадено от ОНС – Стара Загора за изграждане на пристройка към втори жилищен етаж над съществуващ гараж и склад със ЗП 67 кв. м. в Парцел VII-8650, 8651, с адрес [улица]. Представени допълнително са : заповед № 10-00-391/ 2024г. на Кмет на Община Стара Загора за делегиране на правомощия /л.139/ и 2 бр. длъжностни характеристики, връчени на С. И. и И. М..
От правна страна съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата: оспорването е направено в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, против ИАА по см. на чл. 215, ал.1 от ЗУТ, от активно легитимираното лице адресат на заповедта и пред местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество е неоснователна изцяло по направените с нея искания да се обяви за нищожна заповедта, съотв. да се отмени като незаконосъобразна.
Не основателно е искането за обявяване на заповедта за нищожен административен акт по съображението, че е издадена от материално некомпетентния орган. Съгласно чл.215а, ал.1 от ЗУТ, Кметът или упълномощено от него длъжностно лице, притежават правомощие да издадат заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. По делото е налично не оспорено писмено доказателство, че материално компетентният административен орган – Кметът делегира в полза на Зам. Кмет „УТИБДВ“ при Община Стара Загора правомощието да издава заповеди на основание чл.225а от ЗУТ. С оглед на това доказателство и при изрично предвидена в закона възможност за делегиране на правомощието от кмета на общината към друго длъжностно лице по издаване на акт за премахване на незаконни строежи от посочените категории, не е налице основание за обявяване на Заповед № 10-00-1212/ 07.05.2026г. за нищожна на основание издадена от некомпетентен орган. Не са налице други основания, които да обосноват извод за нищожност – заповедта и обективирана в задължителната писмена форма и на валидно правно основание към датата на постановяването й.
Не са налице допуснати нарушения на проведеното административно производство по установяване на незаконни строежи, които да са с характер на съществени и поради това да съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. На първо място е безспорно, че заповедта е със съдържанието по чл.59 от АПК, като с нея се визират конкретни факти от обективната действителност, на които е дадена и конкретна правна обосновка. Актът е подписан от издателя си. Предвид на това не са налице нарушения на общите процесуални изисквания за съдържанието на административните актове.
Не са налице и нарушения на установеното в ЗУТ особено административно производство. В случая за констатациите от извършената в ПИ, собствен на жалбоподателя, проверка на 27.02.2026г., от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ /вж. приложените длъжностни характеристики/, е съставен констативния акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ с подробно описание на установените три обекта, техните строителни характеристики и местоположението им. Присъствието на жалбоподателя при извършената проверка не е въведено като императивно изискване, но КА следва да се връчи на лицето, за да се реализира императивно установеното в негова полза право на възражения против констатациите от проверката. В случая връчването на КА №5 е извършено чрез неговото залепяне на входната врата на административния адрес на имота, но след като писмото, с което той е изпратен за получаване на адреса на жалбоподателя, не е потърсено. Аргументът на г-н К. М., че де факто на него не е съобщен КА от 27.02.2026г., тъй като е изпратен до друго лице и така е ограничено правото му на възражения против констатациите в акта, в случая не се приема за обосноваване на извод за допуснато съществено процесуално нарушение на особеното административно производство, защото е несъмнено, че макар в случая нарушителят да не е неизвестен, в която хипотеза само е приложим редът за съобщаване по §4, ал.2 от ДП на ЗУТ, то КА е сведен до знанието на М., като е залепен на входната врата на административния адрес, на който живее жалбоподателят, като самият той твърди, че поради заболяването си, постоянно се намира на адреса на имота си. От друга страна, връчването на КА и по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, дори и при неправилното приложение на този правен ред, не води до ограничаване на правото на жалбоподателя да направи възражения по констатациите в КО, а в случая същественото е, че заповедта е издадена повече от месец след извършеното залепяне на КА на входната врата на имота, в който се намират трите строежа и в който живее К. М., т.е. в един последващ момент на изтичане на срока за подаване на възражения, а не е спорно, че в КА като възложител е посочен именно жалбоподателят, а не третото лице С. К. С.. Правото да се оспорят констатациите от проверката, обективирани в КА не е ограничено със срок, доколкото същите могат да бъдат наведени и с жалбата до съда и подложени на проверка от съда.
Относно материалната законосъобразност на заповедта, Съдът приема следните изводи:
С нея е разпоредено премахване на три обекта, определени като „строеж“ по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като съгласно легалното определение, дадено в този текст „строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Ето защо, така описаните три обекта в заповедта несъмнено притежават характеристиките на строежи, като за да бъдат законно построени, те следва да са разрешени по надлежния ред, установен в ЗУТ, да са предвидени по действащия за имота ПУП, съотв. да са в условия на търпимост.
Ответникът, подробно е описал строителните характеристики на трите обекта и тяхното местоположение в имота, собствен на жалбоподателя, като ги е определил за строежи съотв. от пета и шеста категория, съгласно номенклатурата на строежите по чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/ 2003г., като е безспорно, че строежите: „преустройство, чрез приобщаване на част от терасата към жилищно помещение в сградата“ и „външен санитарен възел с баня“, допълващо застрояване са такива от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ и „г“ / чл.10,ал.3 от наредбата/, а строежът „плътна ограда“ е такъв от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6, вр. с чл.147, ал.1, т. 7 от ЗУТ. Приел е, че всички те са незаконни, тъй като за тях няма издадени строителни книжа, не са търпими строежи и са изградени в нарушение на правилата на ЗУТ и предвижданията на действащия за имота ПУП, което е правно основано на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.
Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/241811b2-8522-4c1f-b7d4-fa81632d3db2