Присъда № 60 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 835/2026 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. С.М.К. от град П. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ от НК за това, че на 22.12.2025 г., в гр. П. е отнел чужди движими вещи портфейл на стойност 22,59 лв. /11,55 евро/ и сумата от 400 лв. /204,52 евро/, всичко на обща стойност 422,59 лв. /216,07 евро/ от владението на В.Г.С. от гр.

П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което да се търпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, както и със служебно назначен защитник. Признава се за виновен по предявеното му обвинение, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Против подсъдимия С.К. беше предявен граждански иск от пострадалата В.Г.С. за парична сума в размер на 204,52 евро за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 22.12.2025 год. до окончателното им изплащане.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като постр. В.С. беше конституирана като граждански ищец в процеса.

Гражданският ищец В.С. пледира за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. С.К. е многократно осъждан за периода 1998 г. - 2026 г. Същият е с изключително лоши характеристични данни.

От приложената справка за съдимост на подс. С.К. е видно, че същият е осъден с присъда по НОХД № 820/2025 г. по описа на PC- Пловдив, влязла в сила на 27.03.2025 г. за престъпление по 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 22.11.2025 г. С присъда по НОХД № 1415/2023 г., по описа на РС- Перник, 1 влязла в сила на 04.09.2023 г., е осъден за престъпление по чл. по 196, ал.1, т.

1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година при първоначален строг режим на изтърп яване. Наказанието е изтърпяно на 24.06.2024 г.

От горното следва, че процесното деяние е извършено от обв. С.М.К. при условията на опасен рецидив.

Ha 22.12.2025 г. св. В.С. била на работа в магазин «КАМ маркет», намиращ се в гр. П., ул. «Б.М.», № 1. Смяната й започнала в 6,30 ч., като преди да започне работа оставила портфейла си /черен, кожен, дамски портфейл/ на масата в стаята за почивка. В портфейла имало парична сума в размер на 400 лева и документи - лична карта, СУМПС и дебитна карта и ваучери за храна.

На 22.12.2025 г., около 8,15 ч. подс. С.К. посетил магазин «КАМ маркет». Същият видял отвореното помещение за почивка на персонала, както и оставения там портфейл и решил, възползвайки се от това, че стаята за почивка е празна, да го вземе. Подс. К. влязъл в помещението, взел портмонето и си тръгнал. След като излязъл от магазина и стигнал до църквата «Света Петка», подс. К. прегледал съдържанието на портфейла и взел сумата от 400 лв., а портфейла с документите изхвърлил.

Около 9,20 ч. св. С. влязла в стаята за почивка и установила, че портфейла й го няма. При преглед на записите на охранителните камери, се виждало, че в 8,18 ч. непознат мъж влиза в стаята и взима портфейла, след което си тръгва. Св. С. подала сигнал в РУМВР- П. за случая.

Два дена по-късно при св. С. се явил непознат мъж, който й върнал портфейла с документите, като обяснил, че живее близо до църквата «Света Петка» и ги е намерил в двора си.

При проведените ОИМ, св.Т.А. и колегата му К.У. - полицаи от РУМВРП. прегледали записите от охранителните камери на магазина и разпознали, че лицето - извършител на кражбата е подс.К., познат с прякора „Домуз“.

За случая било образувано настоящото досъдебно производство.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно стойността на инкриминирата вещ: кожен дамски портфейл, към датата на извършване на деянието, след приспаднато овехтяване възлиза на 11,55 евро /22,59 лв./ С протокол за доброволно предаване от управителя на магазина „КАМ маркет“ бил предаден диск със запис от охранителна камера, съдържащ информация за извършената кражба.

В хода на разследването е изготвена видеотехническа експретиза на записа от СД диска. От същата е видно, че записа не е манипулиран и се виждат действията на лице от мъжки пол, което на 22.12.2025, в 8,18 ч. извършва действия по отнемане на портфейл, намиращ се върху бюро в стаята за почивка на магазина. Експертът сочи, че резолюцията на извлечените от 2 записа изображения на заснетото лице не позволява да се извърши лицева идентификационно изследване, но са годни за евентуално разпознаване на лицето от лице, което визуално го познава.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на обвинетелиня акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които ги подкрепят - показанията на свидетелите В.С. и Т.А., от заключението на съдебно-оценъчната и видеотехническа експретизи, а също и от писмените доказателства и веществени доказателствени средства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, т.к. същите са хронологично точни взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият С.К. е осъществил престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ от НК, като на 22.12.2025 г., в гр. П. е отнел чужди движими вещи портфейл на стойност 22,59 лв. /11,55 евро/ и сумата от 400 лв. /204,52 евро/, всичко на обща стойност 422,59 лв. /216,07 евро/ от владението на В.Г.С. от гр.

П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.

Съзнавал е, че е осъждан за други тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода вкл. повече от една година, което обуславя квалифициране на кражбата като извършена при условията на опасен рецидив.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.

Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност.

3

Осъждан е многократно за престъпления против собствеността и личността.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и престъпен начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени направеното самопризнание, тежкото материално положение и имотно състояние, както и ниската стойност на вещта, предмет на посегателство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни и миналите осъждания, които не са елемент на правната квалификация на деянието.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, и определи на подс.К. наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което намали с 1/3 и го осъди на наказание лишаване от свобода в размер на 2 години.

На основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК съдът определи на подс.

С.К. едно общо, най-тежко наказание, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 935/2026 г. по описа на РС Пловдив и по настоящото НОХД № 835/2026 г., по описа на РС – П., а именно лишаване от свобода в размер на 2 години. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съдът прие за основателен и доказан предявения от постр.В.С. граждански иск и осъди подс.С.К. да й заплати сума в размер на 204,52 евро, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на вещественото доказателство по делото –1 бр. СД диск от охранителните камери на „КАМ маркет“ гр. П., в книжен плик на л. 12 в ДП съдът постанови да остане по делото до срока на неговото съхранение, след което да се унищожи, заедно с делото.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на ОДМВР – П. направените на досъдебното производство разноски в размер на 325,86 евро /триста двадесет и пет евро и 86 евроцента /, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. ДТ върху уважения граждански иск в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 евроцента/.

По изложените съображения РС – П. постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5