Решение № 941 от 08.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Бургас, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501309 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.

6, подадена чрез юрисконсулт Веселина Йорданова против решение № 1111 от 05.06.2024 г. постановено по гр. д. № 7061/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното дружество-ответник, че на основание чл. 439 от ГПК ищцата Ж. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: **** н е му дължи на изпълнение на вземанията по изпълнителния лист, издаден в полза на „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД по гр.д. № 6965/ 2011г. по описа на РСБургас, въз основа който е образувано изпълнително дело № 20197040400645 при ЧСИ с peг. № 704 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас в размер на 956.38 лв. – неплатена главница по договор за стоков кредит и паричен заем № 177439/ 25.09.2008г., ведно със законната лихва от 08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението, като със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата направените от нея по делото съдебни разноски в размер на 650 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с оплакване за неправилност на констатациите на районният съд за наличието на последиците на погасителната давност по отношение на процесното вземане. Сочи се, че за част от действията, предприети по изп.д. № 543/2012г. по 1 описа на ЧСИ Иванка Миндова, годни да прекъснат давността е било в сила ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, като по този въпрос след приемане на ТР № 2/2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ВКС е постановено ТР № 3/2022г. по тълк.д. № 3/2020г. на ВКС, в което са дадени разяснения, че докато трае изпълнителния процес по вземанията по образувани изп. дела преди обявяване на ТР № 2/2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ВКС давност не е текла. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че давността е изтекла на 12.08.2020г., без да зачете последващите поискани и предприети изпълнителни действия, в т.ч. и искането от 03.09.2021г. за налагане на запор до банка по банкова сметка на длъжника, независимо дали впоследствие се оказва, че такава няма, с които се прекъсва давността. Позовавайки се на разясненията, в подробно цитираната в жалбата съдебна практика,свързани с течението на давността и прекъсването й, както и с доводи, че перемцията е без правно значение за прекъсване на давността, въззивното дружество счита за необоснован извода на районният съд, че след 11.12.2017г. не са се осъществили юридически факти от значение за прекъсване на давността. Заявява, че от данните по делото се установява, че взискателят е поддържал висящността на изп.д. №382/2013г.,като новообразуваното впоследствие изп.дело е образувано преди изтичане на петгодишния давностен срок, като по него са предприемани множество действия, прекъсващи давността. Моли съдът да съобрази и мерките, свързани с давностния срок по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и спрените давностни срокове до отмяната му. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, в случай, че решението бъде потвърдено изцяло или частично е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с искане за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение в полза на насрещната страна по подробно изложени доводи. В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не изпраща представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата-ищца Ж. Т. К., чрез пълномощника си адв. Николай Славов- БАК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена като неоснователна. Споделя изводите на районния съд,че с оглед установените по делото факти и в съответствие с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ВКС погасителната давност за процесното вземане е започнала да тече на 08.07.2015г. –датата на последното изпълнително действие по изп.д. № 543/2012г. , като счита, че образуването през 2019г. на ново изпълнително дело под номер 645/2019г. не го прави друго дело по аргумент на чл.

427,ал. 5 от ГПК. Наред с това изразява съгласие с изводите на съда, че давността е спряла да тече за срок от 13.03.2020г.до 17.04.2020г. съобразно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на 2

Народното събрание от 13.03.2020г.,като след изтичане на седмодневния срок от отмяната му по пар. 13 от ЗИД на същия закон, считано от 18.04.2020г. давността е продължила да тече. Възразява,че искането за образуване на изпълнителното дело от 14.05.2019г. и за извършване на справка от 10.05.2021г. не представляват изпълнителни действия по смисъла на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ВКС . По гореизложените съображения счита, че общия петгодишен погасителен давностен срок в случая е изтекъл на 12.08.2020г. след изтичане на пет години от последното изпълнително действие и зачитане на спиране на течението на давността за срок от 35 дни по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. Предвид това заявява, че паричното задължение на ищцата към ответника е погасено по давност и последващите изпълнителни действия, предприети през 2021г. не засягат изтеклата давност. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство в размер на платено адвокатско възнаграждение от 600 лв. В съдебно заседание, въззиваемата не се явява и не изпраща представител. Депозира, чрез пълномощника си писмено становище по съществото на спора с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество-цесионер следните изпълнение на вземанията, за които праводателят му-цедент „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД се е снабдил с изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по гр.д. № 6965/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас, и въз основа на който срещу ищцата като длъжник е образувано изпълнително дело № 645/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, с peг. № 704 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – БОС, а именно: сумата от 956.38 лв. – неплатена главница по договор за стоков кредит и паричен заем № 177439/ 25.09.2008г., ведно със законната лихва от 08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че по издадения в полза на първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД изпълнителен лист е образувано изп.д. № 543/2012г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, като впоследствие с договор за цесия вземанията на „Уникредит Кънсюмер файненсинг“ АД по този изпълнителен лист са прехвърлени на настоящия ответник- цесионер съгласно договор за цесия от 22.10.2012г. Ищцата сочи, че последното изпълнително действие по това изпълнително производство е било извършено на 08.07.2015г. и представлява връчено на работодателя й запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. Позовавайки се на разясненията, дадени в ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС ищцата счита, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона - на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК –поради неизвършване на изпълнителни действия в рамките на двугодшния законов срок, довело до настъпила перемпция на 08.07.2017г. Твърди, че считано от последното 3 изпълнително действие – 08.07.2015г. е започнала да тече петгодишна погасителна давност на вземанията на ищеца, която на основание чл.110 вр. чл.117, ал.2 от ЗЗД е изтекла на 26.06.2020г. Позовава се и на ТР № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС,в което се приема, че по време на изпълнителния процес не е текла давност за вземанията с образувани изпълнителни дела до дата на постановяване на тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. Предвид това заявява, че извършените след перемпцията действия са нищожни и не могат да породят ефекта по чл.116, б.“в“ ЗЗД на прекъсване на давността. Наред с това твърди, че повторно образуваното на 14.09.23019г. изп.д. № 645/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, респ. преобразуването му от вече прекратеното по силата на закона предходно изп.д. № 543/2012г. по описа на същия ЧСИ не е действие, което може да прекъсне давността. По гореизложените съображения се иска уважаване на предявения иск по чл. 439 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор и уточнение към него съгласно указанията на районния съд, с който оспорва исковата претенция. Възразява, че и в двете образувани изпълнителни дела са извършвани действия, прекъсващи както срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, така и давността за погасяване на вземането, с мотив, че последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 543/ 2012 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение от 08.07.2015г., а впоследствие по изп. д. № 645/ 2019г. – на 10.05.2021г. е поискана справка за активи и налагане на запори, като са направени и искания за налагане на запори от 03.09.2021г. и от 19.07.2023г. Моли да бъде съобразено и спирането на давностните срокове на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Позовавайки се на цитирана съдебна практика счита, че дори и при настъпила перемпция съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискан от взискателя способ, доколкото дължи подчинение въз основа на изпълнителния лист, като новото действие на свой ред прекъсва давността.

Излага, че единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува искането в ново изпълнително делото, тъй като предходното дело се счита за прекратено по право. Възразява също, че давностен срок не е текъл докато е траел съдебният процес за вземането, като предявения отрицателен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако бъде отхвърлен, основавайки се на цитирана съдебна практика на ВКС. По тези съображения се иска отхвърляне на иска.

С обжалваното решение, районният съд, позовавайки се на разясненията, дадени в т.10 от тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е уважил изцяло предявения иск, приемайки, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, като давностния срок е изтекъл на 12.08.2020г. - пет години след последното изпълнително действие, извършено на 08.07.2015г. по прекратеното изп.д. № 543/12г. и след изтичане на 35-дневния период на спиране на давността за периода от 13.03.2020г. – 17.04.2020г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците във връзка с апр. 13 от Закона за изменение и допълнение на този закон, обнародван 09.04.2020г. Посочено е, че след изтичането на 7-дневният срок от отмяната на извънредното положение по пар. 13 от ЗИД на ЗМДВИП, считано от 18.04.2020г. давността за вземането е продължила да тече. Основайки се на ТР № 2/ 4