Решение № 3037 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3037 гр. ***, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110145506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу „***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните вземания, предмет на изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ***, *** състав, издаден въз основа на влязло в сила решение № ***/*** г. по гр.д. № ***/*** г. по описа на ***, *** състав, а именно: сумата от 19084,66 лв. – главница за ползвана, но неплатена *** за периода от *** г. до ****** г., сумата от 1408,47 лв. – мораторна лихва за периода от *** г. до ****** г., както и законната лихва върху главницата, считано от ****** г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че срещу *** е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***, с район на действие *** с взискател „***. Посочва се, че изпълнителният лист е издаден по ч.гр.д. ***/***г. след проведено производство по чл.415 ГПК по гр.д.***/***г. по което е постановено Решение № *** г. Твърди се в исковата молба, че доколкото са изминали 5 години от датата на решението, вземанията предмет на издадения изпълнителен лист са погасени по давност. С уточнителна молба ищецът е посочил, че оспорва да се дължи сумата от 19086,66 лева – главница за ползвана но незаплатена *** за периода то ***г. до ******г., сумата от 1408,47лева – мораторна лихва изтекла за периода от ***г. – ******г., както и законната лихва върху главницата считано от ******г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва предявения иск. Заявява, че принадлежността на материалното право на вземане е решена със СПН, като единственият спорен по делото въпрос е дали вземането е погасено по давност. Излага подробни съображения, че до ищцовото дружества са изпращани покани за изплащане на процесните задължения-първо е образувано изп. д. № ***. по описа на ЧСИ ***, а след това изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***. По първото изпълнително дело са извършвани множество прекъсващи давността изпълнителни действия, поради което погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се отхвърли.

Претендира разноски

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес от исковата защита - издадено срещу нея изпълнително основание за процесните суми, което е влязло в сила, както и че след влизане в сила на изпълнителното основание е изтекъл законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В случая ищецът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязло в сила съдебно решение), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, при липса на данни вземанията, които твърди да са погасени по давност, да са вече погасени чрез друг погасителен способ - плащане (вкл. принудително изпълнение), прихващане, новация, опрощаване и пр., и при наличието на висящо изпълнително производство.

Между страните не се спори, а и от приетото по делото копие на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, с рег. № *** на ***, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № *** г. на „*** против „***, въз основа на изпълнителен лист от *** г., издаден по гр.д. №***/*** г. по описа на ***, *** състав. Със същата молба на основание чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнение.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая вземанията по изпълнителния лист се основават на влязло в сила № ***/*** г. по гр.д. № ***/*** г. по описа на ***, *** състав, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - вземането е установено с влязло в сила съдебно решение и срокът на новата давност е всякога пет години (независимо от характера на вземанията за разноски). За нейното 2 прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая от влизане в сила на решението, което е изпълнително основание и въз основа на което е издаден изпълнителният лист от *** г., на основание чл. 117, ал. 2 ГПК е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на *** г. Последващата молба, вх. № *** г., въз основа на която е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, с рег. № *** на ***, е ирелевантна за прекъсването на погасителната давност, която е изтекла преди нейното депозиране.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност.

Към датата на образуване на изпълнителното дело обаче, както се посочи, вече е бил изтекъл давностният срок за принудително събиране на вземанията, включително при съобразяване н а чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, според който за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече.

Предвид изложеното, по отношение на вземанията на ответника спрямо ищеца е изтекла петгодишната давност за погасяване правото на принудително изпълнение, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

3

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът ***, но доколкото не е ангажирал доказателства за извършване на такива, разноски за производството не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, индустриална зона „***“, ул. „***“ № ***, срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, бл. „***“, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът „*** не дължи на ответника „***, следните вземания, предмет на изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ***, *** състав, издаден въз основа на влязло в сила решение № ***/*** г. по гр.д.

№ ***/*** г. по описа на ***, *** състав, а именно: сумата от 19084,66 лв. – главница за ползвана, но неплатена *** за периода от *** г. до ****** г., сумата от 1408,47 лв. – мораторна лихва за периода от *** г. до ****** г., както и законната лихва върху главницата, считано от ****** г. до изплащане на вземането, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на петгодишен давностен срок.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4