Определение № 20749 от 24.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10131/2025
- Вид
- Определение № 20749
- Подписан
- 24.10.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Дамян Ивайлов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20749 гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510131 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 274 вр. чл. 415 ал.5 от ГПК.
Образувано е частна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу определение № 20136537/13.02.2025г. по ч.гр.д. № 30522/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 52 състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на 09.08.2019г. по същото дело.
В частната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, поради неправилни процесуалния действия на заповедния съд. С оглед постановените съдебно решение по в.гр.д. № 3574/2023г. на СГС, както и определение № 13068/26.03.2024г. по гр.д.№ 8539/2024г. по описа на Софийски районен съд, е следвало или да даде нови указания до заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК или да издаде изпълнителен лист, но не и да обезсили заповедта за изпълнение.
Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и прецени приложените доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество – същата е основателна.
На 09.08.2019г.. по ч. гр.д. № 30522/2019г. по описа на СРС, ГО, 52 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД 1 парични задължения - за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за забава, както и направените по делото разноски.
Заповедния съд, след изпращане на съобщение за връчване на длъжника, вкл. и чрез залепване на уведомление е счел, че е налице хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и указал на заявителя в 1месечен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за предявена по реда на чл.422 от ГПК искова молба относно вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Разпореждането с указанията е връчено на заявителя на 06.04.2021г. по електронен път, като на 13.04.2021г. заявителят е представил доказателства по ч. гр.д. № 30522/2019г. по описа на СРС, ГО, 52 състав за образувано исково производство по чл.422 от ГПК –препис от искова молба с вх. № 22007778/13.04.2021г. по входящия регистър на СРС. По цитираната искова молба е образувано исково производство - гр.д. № 20552/2021г., по което е постановено неприсъствено решение срещу ответника/длъжник в заповедното производство/, което решение е отменено на основание чл.240 ал.1 от ГПК с решение № 321/18.01.2024г. постановено по гр.д. № 3574/2022г. на СГС, като в мотивите на решението изрично е посочено, че исковия съд, разглеждайки исковите претенции по реда на чл.422 от ГПК дължи самостоятелна преценка дали връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е редовно съответно налице ли е влязла в сила заповед за изпълнение и допустими ли са исковете, а в случая е счел, че с оглед обстоятелството, че дъжника е юридическо лице, неприложима е разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила, но е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.
След отмяната на решение по гр.д. № 3574/2022г. на СРС, 52 състав е образувано ново гр.д. № 8539/2024г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, по което е постановено определение № 13068/26.03.2024г. за връщане на исковата молба с вх. № вх. № 22007778/13.04.2021г. и прекратяване на производството, доколкото е налице влязла в сила заповед за изпълнение и искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК са недопустими, като е разпоредил заповедния съд да извърши съответните последващи процесуални действия.
С обжалваното определение първоинстанционният заповеден съд на основание чл.415 ал.5 от ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение от 09.08.2019г. по ч.гр.д. № 30522/2019г. по описа на СРС, ГО, 52 състав.
Определението е неправилно.
Несъмнено исковия съд, разглеждащ исковите претенции предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК след дадени указания на заповедния съд по чл.415 ал.1 от ГПК, на самостоятелно основание преценява дали са налице процесуалните предпоставки за допустимостта на производството, освен всицки общи, а и специфичните касаещи реда по чл.422 ал.1 от ГПК т.е. дали е налице някоя от хипотезите по чл.415 ал.1 от ГПК и когато установи, че същите не са налице, поради обстоятелството, че е налице редовно връчена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на длъжника и който в срок не е подал възражение, т.е. заповедта за изпълнение е влязла в сила, то прекратява исковото производство.
Както изрично е посочено в мотивите по т. 13 към ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на обезсилване заповед за изпълнение на парично задължение, когато исковото производство образувано по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК е прекратено, когато исковият съд е преценил, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
В този случай, след прекратяване на исковото производство именно поради влизане в сила на заповедта за изпълнение, заповедния съд следва да съобрази установеното от исковия съд обстоятелство и да издаде изпълнителен лист, а не да приравнява тази хипотеза на прекратяване на делото, поради нередовност на искова молба, неподаването й в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и т.н.
Приемане на обратното становище, би допуснало задочен спор между две едностепенни съдебни инстанции, за който не е предвиден процесуален ред за решаване и то във вреда на заявителя, при условие, че същия действа добросъвестно и изпълнява разпорежданията, дадени му от компетентния съд.
Законодателят е предвидил обезсилване на издадения в полза на заявителя изпълнителен титул по чл.415 ал.5 от ГПК, като санкция и последица от процесуално бездействие или неизпълнение на указанията на съда в срок от заявителя. В настоящата хипотеза, тези последици по 2 никакъв начин не могат да бъдат свързани с поведението на заявителя.
Предвид изложеното, обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 20136537/13.02.2025г. по ч.гр.д. № 30522/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 52 състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на 09.08.2019г. по същото дело.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3