Решение № 361 от 12.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Русе, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520106842 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХV "Бързо производство" от ГПК.

Предявени са искови претенции с правно основание чл.144 от СК и чл.144 вр. чл.149 от СК.

Твърди се в исковата молба, че ответницата М. М. Б. е майка на ищцата. Твърди, че със съдебна спогодба по гр.д. №***/2019 г. на РРС родителските права върху ищцата и брат й М.И., били определени на майка им, а баща им бил осъден да заплаща издръжка в размер на 190лв. месечно за ищцата и по 160лв. за брат й. След раздялата на родителите й, майка й с двете си деца заживяла в дома на съжителя си М.Т.Х. в с.***, като от връзката им се родило дете - Т., родено на 15.01.2021 г. Партньорът на майка й не приел ищцата и двамата постоянно влизали в конфликти и разправии. След един такъв скандал, на 28.03.2025 г. вечерта, той изгонил ищцата от дома си. Майка й не я защитила, не й дали дори дрехите й.

Ищцата отишла да живее при баща си, който също живеел в с.***. От тогава ищцата живеела в неговия дом и баща й изцяло поел издръжката й. Твърди, че тъй като ответницата не й давала издръжка, нито й е купувала подаръци, баща й също спрял да плаща издръжка за брат й. Така всеки от родителите се грижел за детето, което е при него.

Заявява, че на 07.11.2025г. е навършила пълнолетие, като за рождения й ден майка й дала 100 лв. и носени дрехи, които не й били по мярка. Твърди, че е ученичка в 12-ти клас в Професионална гимназия по селско стопанство „А. Кънчев“ гр.Русе, дневна форма на 1 обучение. Предстоял й абитуриентски бал през м. май 2026 г. Като ученичка в последен клас нуждите й от ежедневни разходи за храна, облекло, учебни пособия били значителни.

Нямала имущество и доходи, от които да се издържа. Не можела да работи, защото учела дневна форма на обучение. Разчитала на помощта на баща си. Той работел във фирма „РОАН -90“ ООД гр.Русе и получавал нетно брутно месечно възнаграждение от 1575лв.

Твърди, че след навършването на пълнолетието й през м. ноември 2025 г., баща й започнал да плаща по 300 лв. месечно издръжка за брат й М..

Счита, че ответницата има възможност да й заплаща издръжка от 300 лева месечно, което не би я затруднило. Същата била трудоспособна и можела да реализира средната за страната работна заплата. Живеела в жилището на партньора си, който работел. Двамата имали четиригодишно дете, което посещавало детска градина.

Претенцията е съда да постанови решение, с което да осъди М. М. Б. да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., платима от 20-то до 30-то число на месеца, за който се дължи, считано от 07.11.2025 г. и до завършване на средното й образование през м. май 2026 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, която съдът съобразно изготвения доклад е квалифицирал като иск по чл.149 от СК - издръжка за минало време за периода от навършване на пълнолетие от 07.11.2025 г. до 27.11.2025 г.-деня предхождащ исковата молба и иск по чл.144 от СК издръжка от датата на предявяване на иска -28.11.2025 г. до завършване на средното образование през м.май 2026 г.

В рамките на предоставения срок по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Счита предявената претенция за неоснователна. Заявява, че не отговаряли на истината твърденията изложени в исковата молба. Заявява, че е материално затруднена, тъй като полага грижи за брата на ищцата М., който бил непълнолетен и за друго малолетно дете – Т., родена 15.01.2021 г. от съжителството й с М.Х.. Заявява ,че от 15.09.2025 г. била регистрирана като безработна в Бюрото по труда. Твърди, че получава детски добавки за подпомагане издръжката на децата си.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищцата И. Н. И. е родена на 07.11.2007 г. от родители майка М. М. Б. и баща Н.И.И., за което е издаден акт за раждане №***/09.11.2007 г. на Община Русе.

Видно от представената служебна бележка, издадена от Директора на ПГСС“Ангел Кънчев“ –Русе, ищцата за учебната 2025/2026 г. е записана като ученичка дневна форма на обучение в 12 б клас.

Не е спорно по делото, че ответницата освен, че е майка на по-малкия брат на 2 ищцата – М. Н.И., роден на 18.10.2013 г., тя е и майка на още едно ненавършило пълнолетие дете - Т. М.Х., родена на 15.01.2021 г., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане №***/18.01.2021 г. на Община Русе.

Не е спорно от страните, че двете непълнолетни деца живеят при ответницата, като за детето М. Н.И. последното е на основание протоколно определение по гр.д. №***/2019 г. на РС-Русе, с което е одобрено споразумение за предоставяне на родителските права и издръжка по отношение на това дете и ищцата.

Видно от представените по делото доказателства е, че ответницата за периода от 19.09.2025 г.-14.01.2025 г. е била регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ Русе като безработна, като за времето през което е останала без работа е получавала парично обезщетение за безработица както следва: за м. ноември 2025 г. -414 лева, за м.декември 2025 г. 360 лева и за м.януари 2026 г. – 174,99 евро. Видно от представения трудов договор №***/15.01.2026 г. ответницата М. Б. е в трудови правоотношения на четири часа непълно работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 310,10 евро.

Разпитана в качеството на свидетел бе М.А.И. – баба на ищцата по бащина линия.

Същата установява, че в края на м.март 2025 г. внучката й дошла да живее при нея и сина й след като съжителя на ответницата й казал да заминава при баба си. От тогава двамата със сина й се грижели за издръжката на ищцата. На ищцата били закупени нови дрехи, обувки, тъй като майка й отказала да и даде нейните. На рождения й ден ответницата й дала 100 лева и старо бельо. В момента издръжката на ищцата била осигурявана от свидетелката и от баща й. Според свидетелката освен, че купували дрехи, обувки, козметика, на ищцата тя и синът й давали пари по 15 лева или 10 евро за закуска.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, като издръжката се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите, а съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година, преди предявяване на иска.

Съдебната практика приема, че издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи 3 само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице- трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Следователно при присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителите.

Безспорно се установи, че ищцата, която на 07.11.2025 г. е навършила пълнолетие, е записана за ученичка дневна форма на обучение в ПГСС “Ангел Кънчев“ –Русе за учебната 2025/2026 г., т.е. към момента предявяване на исковата молба и към настоящия момент продължава средното си образование. Не се спори от страните, че ищцата не реализира доходи. Установи се, че получава издръжка от своя баща и неговата майка, които й купуват дрехи, обувки, дават й джобни пари за училище в размер на 10 евро на ден.

В случая възможността на ответницата, след като осигури издръжка за непълнолетните си деца и собствените си нужди, да осигури издръжка и на пълнолетното дете не бе доказана. Както бе посочено издръжката на пълнолетни учащи, които поначало са длъжни сами да се грижат за издръжката си, е поставена в зависимост от възможността на родителя да я заплаща без особени затруднения. По делото се доказа, че ответницата има още две деца, които са непълнолетни, като спрямо тях издръжката е безусловна и неотменима. Алиментното задължение към непълнолетното и малолетното дете има предимство пред издръжката на пълнолетно дете и същото следва да бъде отчетено при преценката на съда. Същевременно възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. По делото се доказа, че ответницата живее в дома на съжителя си, като не се представиха доказателства същата да има друго имущество. От събраните доказателства се установи, че за периода от м. ноември 2025 до 14.01.2026 г. същата е била безработна и е получавала обезщетение за безработица в размер по-малък от размера на половината от минималната работна заплата за страната за процесния период. След дата 15.01.2026 г., от която дата ответницата е в трудови отношения, получавания от нея доходи от трудово възнаграждение също не се е променил значително, тъй като основното й месечно възнаграждение е в размер на 310,10 евро. Към него не е уговорено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Посоченото възнаграждение е в размер на половината от минималната работна заплата за страната за 2026 г. Съдът счита, че присъждането на издръжка на пълнолетното дете на 4 ответницата ще създаде особени затруднения за нея, която не само, че получава минимални трудови доходи, които трудно биха осигурили собствената й издръжка, но следва да отглежда и издържа двете си непълнолетни деца. Без значение е в случая дали бащата на ищцата и на по-голямото от двете деца заплаща издръжка за него и в какъв размер, както и дали бащата на по-малкото дете и съжител на ответницата също работи (за което не се представиха доказателства). Ирелевантна по настоящото дело е и причината за влошените отношения между ищцата и ответницата. Доказателствата сочат, че ответницата е в обективна невъзможност да заплаща издръжка на дъщеря си при настоящия й доход и стандарт на живот с оглед алиментните й задължения към двете й по-малки деца.

Същевременно ищцата получава издръжка от своя баща и неговата майка, а както стана ясно и от доказателствата по делото – и от сестрата на баща си, която живее в чужбина.

С оглед изложеното съдът счита предявените искове за неоснователни и недоказани, и като такива трябва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на направените от ответната страна по делото разноски в размер на 204,52 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. И., ЕГН:**********, с адрес: с.***, обл.Русе, **** М. М. Б., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Русе, ул. ****, иск по чл.144 от СК за осъждане на М. М. Б., ЕГН ********** да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 153,39 евро /300 лева/, платима от 20-то до 30-то число на месеца, за който се дължи, считано от завеждане на исковата молба -28.11.2025 г. до завършване на средното й образование през м. май 2026 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, като неоснователен и недоказан.